Как да изчислите дали сте енергийно бедни

Приложение на дефиницията за енергийна бедност ще е изрично необходимо при мерките за повишаване на енергийната ефективност от Социалния климатичен фонд. Очаква се този фонд да се създаде в началото на 2026 г., за да се смекчат негативните последици от разширяването на търговията с емисии от изгаряне на горива в сградите и транспорта от 1 януари 2027 г. Това пише в свой анализ доц. д-р Теодора Пенева за сайта "Климатека".
За целта българското правителство трябва да подаде разработен и добре аргументиран социален климатичен план в срок до 30 юни 2025 г. България е с най-високото ниво на енергийна бедност в Европейски съюз. Според дефиницията, приета преди година, лицата в енергийна бедност с доход под 728 лв. през 2023 г., са 1.8 млн. или около 30% от населението, по данни от доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) от 31 март 2024 г.


Според официалната дефиниция приета през ноември 2023 г. в Закона за енергетиката, енергийно беден е всеки, който поради своя доход, възраст, семейно положение или здравословно състояние попада под официалната линия на бедност след разходите за разумно потребление на енергийни услуги в дома.
Енергийната бедност в България е тясно свързана с ниската енергийна ефективност на сградите и ограничените възможности за тяхното обновяване. Основният източник на финансиране в този сектор са европейските фондове. Настоящите мерки обаче се прилагат универсално за всички домакинства в одобрената сграда, без социални критерии и се финансират изцяло чрез грантове. Ако на практика се въведе дефиниция за енергийна бедност и пълното грантово финансиране бъде насочено само към енергийно бедните домакинства, докато останалите поемат частично съфинансиране (напр. 20%, 30% или 50%), наличните средства биха достигнали до значително повече домакинства.

При настоящите темпове на саниране

от около 1000 сгради годишно и 100% грантово финансиране за всички, ще са необходими 60 години само за обновяване на многофамилните сгради. Към момента България разполага с над 2,2 милиарда евро от Механизма за възстановяване и устойчивост и от Кохезионния фонд за подобряване на жилищния фонд до 2030 г., като тези средства са предназначени за:
- саниране на около 1250 многофамилни сгради (приблизително 35 000 домакинства);
- инсталиране на оборудване за възобновяема енергия в по-малко от 2000 домакинства;
- подмяна на отоплителни системи в 80 000 домакинства (мярка по програма "Околна среда" - 2021-2027 г., изпълнявана в 21 общини).
Това обаче далеч не е достатъчно, предвид мащаба на жилищния фонд в страната - над 66 000 многофамилни сгради и над 1,5 милиона индивидуални къщи, повечето с ниска енергийна ефективност. Освен това в момента липсват, както достатъчно средства, така и капацитет в строителния и обслужващия сектор за ускоряване на този процес.

Проверете за вашето домакинство

И така - как можете да проверите дали вашето домакинство попада в категорията на енергийно бедни за момента?
1. Съберете годишния нетен доход: съберете нетните доходи от всички членове на домакинството за предходната календарна година. За целта използвайте данните от данъчните декларации за физически лица след данъци и осигуровки.
2. Извадете разхода за енергия: изчислете разходите за енергия, които съответстват на типичното потребление на домакинството за същия период, и извадете тази сума от общия годишен доход.
3. Изчислете нетния месечния доход на член от домакинството след разходи за енергия: разделете общата сума на броя на членовете в домакинството. След това разделете отново на 12, за да получите месечния доход на член от домакинство.
4. Сравнете с линията на бедност: ако полученият месечен доход е под линията на бедност (526 лв. за 2024 г. и 638 лв. за 2025 г.), то вашето домакинство се счита за енергийно бедно.
Опростен пример за изчисление, при домакинство от 4 души, като двама от тях получават нетен доход (след данъци и осигуровки) от 1100 лв./месец, при разходи за енергия средно по 200 лв./месец. В този пример домакинството е под линията на бедност за 2024 г. (виж таблица 2)
С увеличението на цените на електроенергията за битовия пазар с 8.4% от 1 януари 2025 г. и с новата линия на бедност за 2025 г., прагът на енергийна бедност се покачи допълнително, като е възможно да обхваща по-широк кръг от хора или близо 35% от домакинствата.

Доходният праг е персонализиран

за всяко домакинство и зависи от това дали в домакинството има деца, възрастни или хора с увреждания, дали е многочленно домакинство, дали е с неефективно отопление или лоша сградна обвивка, позволяваща по-големи загуби на топлина през зимата. Той се покачва заедно с официалната линия на бедност и с цените на електроенергията.
От 1 януари 2025 г. този праг е 848 лв. само поради увеличаването на прага на бедност на 638 лв. на лице от 1 януари 2025 г. и поради покачването на цените на електроенергия за битовия пазар. На 1 юли с промяната на цените на регулирания пазар ще се промени и прагът.
Типовото потребление се изчислява според Наредбата за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия.
Неприлагането на дефиницията за енергийна бедност поради липса на информационна система и отговорна за нея институция позволява субективен подбор на кандидати по програми.
Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на енергетиката все още администрират процедури без включен подоходен критерий за определяне на енергийно бедни домакинства, според законово приетата дефиниция. Само малка част от тези мерки ще достигнат до енергийно бедните домакинства, тъй като дизайнът им е насочен към всички граждани. Дори процедурата по Фонда за справедлив преход „Подкрепа на устойчиво енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради, включително справяне с енергийната бедност“, която все пак има социални критерии, не прилага Наредбата за енергийна бедност.

Други процедури

които се осъществиха при наличие на официална дефиниция, но без реалното й приложение, са:
- втората фаза на сградното обновяване по механизма за възстановяване и устойчивост за 282 сгради;
- схемата за подкрепа за енергия от възобновяеми източници за домакинствата с одобрени 1544 проекта;
- Кохезионният фонд, който и в момента предоставя екологични отоплителни системи по Програма за по-чист въздух за периода 2021 - 2027 с бюджет от над 300 млн. лв.
Какви са четирите основни предизвикателства, които ще стоят пред българското правителство?
1. Изборът на институция, която да оглави създаването и управлението на информационната система за определяне на статут за енергийно бедни домакинства.
2. Вписването на отговорната институция в Закона за енергетика и други свързани нормативни актове.
3. Редакцията на Наредбата за критериите, условията и редът за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия в липсващите аспекти по отношение на реда и правата на ползване на информационната система, и мерките за защита на енергийно бедните домакинства в условията на либерализиран пазар на електроенергия и за облекчен достъп до програми за енергийна ефективност и ВЕИ. Възможно е също така да се направят и корекции в частта за определяне цената на електроенергия в условията на либерализиран пазар и на мониторинг.
4. Определянето на фонд за финансиране на мерките за енергийно бедните домакинства или отделни компоненти за подкрепа на първоначална инвестиция в мерки.  
Всяко правителство носи отговорност, предвид напредващите срокове за разработка на Социалния климатичен план, и за либерализация на пазара. При неизяснени механизми, липса на отговорни институции и адекватни форми на финансиране за подкрепа, енергийно бедните българи са обречени на пазарни рискове, които трудно биха понесли. Това прави темата важна и още по-неотложна особено в условията на политическа нестабилност.

Климатека