Уроците на 41-та "Златна роза"

Варна, 20-28 септември т.г. Мечтаното от всички ни продължение на лятото. На централното ларго: непрестанна надпревара на гларуси и котки. Никой не се интересува от астрономическото настъпване на есента, макар че нощите стават по-дълги, за сметка на дните. Но най-интензивен живот кипи в и край Фестивалния и конгресен център. Непрестанни прожекции, пресконференции, дискусии, кръгли маси, разговори, спорове...
Както разбирате, не става дума само за празник. Проблем беше да пребиваваме осем дни на морския бряг и да не намeрим време да прескочим до него. Истинско професионално изпитание! А как иначе...
Всекидневието на 41-ия фестивал на нашето кино включваше близо 60 български филма на представители от различни поколения. Така че то бе твърде натоварено и протичаше делово. В основния пълнометражен конкурс се състезаваха 12 игрални произведения, а в късометражния - 25, от които голяма част бяха дебюти на млади хора.
Освен това за първи път тази година в рамките на фестивала участваха състезателно и телевизионни сериали, изградени по художествен начин.
Тук безспорно се открои със своя изобретателен киноезик, динамичен ритъм и неочаквани обрати в действието пилотният епизод на сериала "Есента на демона", удостоен със "Златна роза". В него сценаристът Иван Спасов, режисьорът Павел Веснаков и операторите Иван Вацов и Николай Бекярски със средствата на вечно актуалната криминална форма отправят недвусмислен емоционален зов за хуманизъм. А достоверното изпълнение на ролите на бившите полицаи Миа от Теодора Духовникова и Филип от Владимир Карамазов, които се оказват в средновековната ни столица Търново (когато там зачестява серия от ритуални убийства на видни граждани), внушава доверие и извиква съчувствие у зрителя. Подозираме, че убиецът изземва функциите на държавата, неспособна да въздава справедливост. Както прожекцията, така и оживената дискусия след нея доказаха смисъла на връчването на такава награда. А зрителите могат да се настроят за гледането на сериала още тази година по Нова телевизия.
Всъщност и останалите "Златни рози" на тазгодишния фестивал бяха предизвестени от реакциите както на публиката, така и на специалистите.
Радостна изненада ни поднесе силната късометражна конкурсна програма. Очаквахме я, тъй като от каталога на фестивала надничат лицата на 25 млади режисьори и сценаристи, а зад тях - цели екипи от млади хора. Те от дълго време имаха какво да кажат на екрана и успяха да го кажат. И никой от тях не разполага с финансови средства. Нищо ново. И все пак новото е, че художествените постижения на начеващите творци реално заслужават парично стимулиране от институциите на нашата държава.
Логично е, че някои от най-качествените творби се оказват копродукции. Такъв е случаят с българо-германската продукция на режисьор-сценариста Стефан Ганов "Тихо в снега". С деликатно изразеното от първо лице интимно отношение към проблема за дълбоката изначална връзка между живота и смъртта тя спечели "Златна роза". Емоционално-дискретният подход към толкова сложна (особено за млад човек!) екзистенциална тема, благодарение на умелата операторска работа на Ено Ендлихер, потопява зрителя в своеобразна магическа атмосфера.
С Диплом за специално постижение бе отличен дълбоко личният, болезнено актуален дебют в късометражното кино "13-ти август" на възпитаника на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" Венцислав Сариев като сценарист и режисьор, вдъхновен от действителни събития. Вместо красиви морски пейзажи, младият варненец надниква в течение на 30 минути в сивотата на крайните квартали, където се срещат в края на учебната година единадесетокласниците Виктор и Таня. Крехките взаимоотношения, които възникват между тях, са афронтирани от садистично настроени младежи, а безразличието на околните подхранва жестокост, ярост и ненавист. За разлика от тази творба, още един половинчасов филм, също на Академията, разведри атмосферата с новелата "Театрален романс" на Теодора-Косара Попова. Най-после - забавен и умен дипломен експеримент, при това полезен. С визуална амбиция, базираща се на светъл, оптимистичен текст, младата режисьорка ни отправя в град Енск, между два булеварда, на сцената на градския театър, където изобретателно се сливат историите на двама младежи, втурнали се към любовта. Важно е, че тя успява да избегне често срещаното в подобни случаи превръщане на образа в илюстрация на текста. Разклоняващите се сюжетни линии, които в началото се движат хаотично, последователно се подреждат.
На любовта между хората (дори когато не могат да намерят общ език) е посветила своята новела "Симфонията" друга млада режисьорка - Ива Младенова, също завършваща НАТФИЗ. С професионалната помощ на ярки актьори като Рашко Младенов и Йоана Буковска тя отправя недвусмислен апел към човешките отношения: когато взаимно се слушаме, да се чуваме и разбираме. Идеята за нейния филм тръгва от психологически тестове в обучението, които студентите трябва да нарисуват или да обяснят. Като че ли формата предхожда съдържанието, което по принцип се счита за неправилно. Така че явно писането на сценария е било нестандартно. Талантливите изпълнители със своите интонации също са изиграли важна роля за работата с текста. Тъкмо тук е мястото да отбележа, че новата система на обучение в Академията, която акцентира върху практиката, вече дава по-успешни резултати.
От свой, доста по-различен визуален ъгъл към темата за любовта, по-скоро към спомена от нея след раздялата, най-своеобразно и професионално е подходила опитната режисьорка и сценаристка Майя Виткова-Косев в 27-минутната новела "Любима", копродукция на България, Румъния и Швеция. С изключителната камера на Крум Родригес тя предлага свое решение: за да продължи напред главната героиня Любима трябва да върне обратно на бившия си партньор любовните спомени, заедно със скръбта, предизвикана от раздялата. Завоювала Наградата на критиката (най-многобройната гилдия на фестивала!), тази импресия за вечния стремеж на човек към обич и топлина разчита на хармоничен "диалог" между образ (уникални са пейзажните кадри, натоварени с емоционално съдържание) и звук (емблематичната италианска песен на нашата младост "Една година любов" в изпълнение на Паша Христова).
Три режисьорки с три новели и три различни подхода към темата за Любовта. Любопитно като факт, а и успешно.

А сега да видим ползата от най-миниатюрния игрален жанр

три филма от по 5-6 минути, които ни поднесе фондация "Стоян Камбарев". Направени със скромен бюджет, за по няколко дни, "Мимезис" на режисьора-сценарист Румен Русев, "Бълха" на Антоний Христов, по сценарий на Стефан Стойков, чиято идея се ражда от басня на Радой Ралин, и "Голям" с режисьор-сценарист Мартина Троянска - вярно и грижливо повдигат на екрана съществени екзистенциални проблеми, които често загърбваме в задъханото си всекидневие. Но младите ги виждат и пресъздават. Така озвучават с нови интересни "гласове" филмовото ни пространство.
Най-значимият сред тях, който забелязахме още с режисьорския игрален дебют "Доза щастие" (2019), е този на актрисата Яна Титова, възпитаничка на НАТФИЗ. Тя застава от другата страна на камерата и се насочва отговорно към режисурата. На 41-ия фестивал голяма изненада поднесе нейната 90-минутна психологическа драма "Диада", майсторски заснета отново с Мартин Балкански. За притегателната емоционална наситеност, достоверната автентичност и умението да изгражда динамични масови сцени тя донесе на своята създателка и "Златна роза", и Наградата за режисура, и Наградата за дебютна роля на изпълнителката Маргарита Стойкова.
Искам да отбележа и две интересни във фабулно и актьорско отношение копродукции: новелите "Васил" (Испания-България) и "Аромат на липа" (САЩ-България). Те се запомнят преди всичко с впечатляващите превъплъщения на изпълнителите и най-вече на многократно доказания с екранното си присъствие Иван Бърнев. За тях, както и за още две в други филми, той бе удостоен тук с Наградата за най-добър актьор, която завоюва за трети път!
А Наградата за най-добра изпълнителка на женска роля получи Ели Скорчева, която все още помним като Вероника от "Адаптация" и Тони от "Ева на третия етаж". След повече от три десетилетия с новата си интерпретация, този път на образа на Блага в "Уроците на Блага", тя доказа, че когато нещо е наистина професионално и талантливо, то не се забравя. Нейната уникална деликатна и достоверна трансформация на героинята - от смирена и честна, стриктна и прецизна пенсионирана учителка, през превръщането й в жертва на телефонни измамници, която постепенно достига диалектическата противоположност с прекрачване на всички свои принципи - извървява трънливия път на дълга и нюансирана емоционална амплитуда.
Този следюбилеен фестивал ще остане в съзнанието на зрителите, които изпълниха до предел голямата зала на Фестивалния и конгресен център и аплодираха френетично, с дълбоко проникновената, супер актуална екранна творба на Стефан Командарев "Уроците на Блага". С майсторското превръщане на криминални събития в алегория на цялото ни общество тя единодушно обра седем награди в категориите за най-добър пълнометражен филм, главна женска роля, сценарий, операторско майсторство, награда на публиката, на СБФД, както и диплом за специални постижения за актьора Герасим Георгиев-Геро. Но за нея ще се пише отделно и дълго ще се говори. Най-важното е, че тя категорично произнася на висок глас, с ярки художествени средства, главния апел на фестивала: "Така повече не можем да живеем! Не бива да продължаваме да стоим оголени и безмълвни на течението на Времето. Необходима е борба с цялата система!"
Българското кино вече я започна!
Варна ни изпрати с пълнолуние и с поредната прогноза за времето: утре - главно слънчево.

Официалното честване на 100-годишния юбилей от рождението на Апостол Карамитев и петдесетилетие от смъртта му бе своеобразен акцент на "Златна роза". Овациите на пълната зала доказаха, че над такава уникална личност тленността няма власт.