29 Януари 2025сряда18:51 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Малко плюсове и многобройни минуси

Реиндустриализация, догонващо развитие, подобряване на благосъстоянието на широки слоеве - това са неотложни задачи, които не могат да бъдат изпълнени без активната роля на държавата

/ брой: 30

автор:Чавдар Николов

visibility 3970

Народностният характер на българската интелигенция далеч не заслужава снизхождението, с което обичайно се говори за него. Ако се замислим, най-непосредственият паралел в контекста е идеализираната американска мечта. Да, онази същата, гласяща, че започвайки като мияч на чинии, разполагаш с шанса посредством достатъчно собствени усилия и умения да станеш някой ден милионер. И която мечта само допреди тридесетина години зад океана все пак някак успяваше да сработи. Защо престана и видимо забуксува е отделен въпрос, чийто отговор за Щатите дава Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц в новата си книга "Цената на неравенството", превръщаща се постепенно у нас, никак не учудващо, в бестселър.
    Четем: "Картината не е красива. В такива страни богатите живеят в затворени общности, обслужвани от тълпи нископлатени работници, политическата система е нестабилна, а

популистите обещават на масите по-добър живот

само за да ги разочароват. Най-важното може би е, че липсва надежда. В тези страни бедните знаят, че техните шансове да изплуват от мизерията, камо ли да стигнат до върха, са нищожни. Това не е нещо, към което трябва да се стремим."
Явно актуалните препратки в контекста точно в наша посока са пределно многобройни, американците определено ги занимават много подобни проблеми, които занимават и нас. Разликата е може би само в нивото на стопанско развитие и обществено себеосъзнаване.
А показателно хубавото е, че през изминалите десетилетия ние, тукашните политически некоректни лица, сме писали и пишем независимо, но доста съзвучно, с онова, което пишат и Стиглиц, и най-известният съвременен германски философ Рихард Давид Прехт. Което означава, най-нескромно казано, че тукашната провинциалност съвсем не е тотална, че са налице повече от единични проблясъци и отделни островчета.
А ако се обърнем към нашето минало недавно, ще видим как гласовете в пустиня в един исторически момент най-неочаквано кулминират в Априлско въстание, Освобождение и непрогнозиран от никого духовен и икономически подем на новопръкналата се от отоманското нищо държавица. Дето се казва, дай, Боже, да я докараме дотам, че тогава да му мислим подобаващо!
Освен върхове и равно, у нас обаче изобилства още на долини и падения. Двадесет и пет години отвън идваха "добронамерени" съвети как да рушим къщата си, и ние постъпателно я рушахме. Безмозъчната послушковщина твърдо зае мястото на националната отговорност. Елитът прегърна още през първите години на прехода като свои представите за капитализма от ХІХ век, отнася се с насмешка към социалдемокрацията, дълбоко не разбира християндемокрацията, елементарните европейски социални норми са му дълбоко чужди. С Дикенсови примитиви днес се сблъскваш навсякъде, включително и най-тревожното е, че те са най-често срещаните сред "подрастващите кадри" в обществените науки.
Така неслучайно движенията в нашето общество спонтанно и неизменно се пречупват и добиват гротескно карикатурна форма. Може спокойно да се прогнозира, че

третата окупация на Софийския университет

ще бъде еднолично извършена или поне оглавена от г-н Йоло Денев. Нищо лично, впрочем.
Реиндустриализация, догонващо развитие, подобряване на благосъстоянието на широки слоеве - това са неотложни задачи, които не могат да бъдат изпълнени без активната роля, насочваща, управленска, стопанска, финансова и прочие, на държавата. Под натиска на уличното недоволство издигаме, значи, съответни лозунги. Но дайте да се запитаме кой аджеба ще свърши конкретната работа?
Хора, които довчера си дружаха със сектата около Института за пазарна икономика? Които настойчиво минимизираха държавата ни и зачакаха пазарът да свърши всичко сам по най-добрия начин? За които дерегулация и приватизация остават свещени крави, които остават фиксирани във фискалната дисциплина и пожизнено не могат да си представят синусоида "дефицит при криза, излишък при подем"? Без капчица хомофобия го казвам, но днес нещата заприличват все едно лице с нетрадиционна сексуална ориентация да го вкарваш в хетеросексуален брак.
    Ако отчетем нищожните, евфемистично от Брюксел наричани "крехки", резултати от борбата с корупцията, за какво публично частно партньорство ще може да става дума по нашите географски ширини? Както не без основание написа някой в интернет: "В резултат просто някои хора ще получат някакви пари на данъкоплатците." Тук ще вметна, че наскоро присъствах на надута официозна конференция, на която най-сериозно се обсъждаше разликата между "усвояване" и "оползотворяване" на европейските структурни пари.
    Непоклатимото присъствие на "приматно" десен елит у нас прави понастоящем всякакви оптимистични национални предвиждания силно преувеличени. Предупрежденията, че държавното ни оцеляване вече се е оказало застрашено, се поизтъркаха от повтаряне, но това не ги превръща нито в по-малко верни, нито в неналежащи. А това, че практически нищо не се върши срещу

демографското срутване

у нас, освен че някои продължаваме всуе да приказваме, е своеобразно историческо повторение. Още преди двадесетина години в статиите ни многократно се предупреждаваше за предстояща катастрофа. При което, да си признаем честно, донякъде сгрешихме. Последваха поредица от катастрофи. Преди окончателната, която неумолимо надвисва ...
В книгата си Стиглиц говори за "когнитивен плен". Сиреч за феномена, че онези, които са призвани да регулират, в съвременността биват пленявани, и то не само срещу пари, а също така и идеологически, от онези, които подлежат на регулиране. Българската трагедия в частност се състои именно, че част от управляващите през прехода винаги видимо са били безвъзвратно запленявани от ценностите на олигархията и са били искрено убедени, че нищо друго не е възможно, а ако е възможно, е изконно вредно за страната и икономиката. Което пък си е пар екселанс приемствена интелектуална безизходица.

 

Кабинетът няма да вдига данъци и да реже заплати

автор:Дума

visibility 651

/ брой: 18

Няма да се вдигат данъци и намаляват заплати

автор:Дума

visibility 679

/ брой: 18

Бензиностанциите ще записват всяка кола колко зарежда

автор:Дума

visibility 636

/ брой: 18

Потребителските кредити поскъпват

автор:Дума

visibility 620

/ брой: 18

Сръбският премиер подаде оставка

автор:Дума

visibility 610

/ брой: 18

Фицо готви промени в Конституцията

автор:Дума

visibility 631

/ брой: 18

Мексиканският залив вече е Американски

автор:Дума

visibility 692

/ брой: 18

Християн Мицкоски ще поиска среща с Росен Желязков

автор:Дума

visibility 580

/ брой: 18

Политически призраци

автор:Александър Симов

visibility 567

/ брой: 18

Потенциал на вятъра

автор:Барбара Пейчинова

visibility 610

/ брой: 18

Забравеното старо

автор:Таня Глухчева

visibility 563

/ брой: 18

Как може да се печели от една мраморна глава

автор:Велиана Христова

visibility 645

/ брой: 18

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ