Градът с над 1900-годишна история

Град Силистра съществува от дълбока древност. В околностите му край дунавския бряг са разкрити

най-ранните обиталища на първобитни хора

в българските земи от старокаменната епоха. На 4 км южно от града е открита селищна могила от каменно-медната епоха. За първи път за този град под името Дуросторум споменава римският историк Дион Касий. Според него по заповед на император Траян след победата над даките във Втората война с тях през 106 г. от н. е. в крепостта Дуросторум за близо три века се установява 11-и Клавдиевски легион, наричан Птоломей Дуросторски. Римляните съдействат за материалния и културния разцвет на града. Дуросторум е включен в римската пътна мрежа. През 169 г. от новата ера римският император Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се град, в който всички жители получават статут на римски граждани. Крепостта се превръща във военен център от първостепенно значение. Жителите на града се ползвали с някои привилегии: били освободени от основни данъци и от надзора на провинциалния управител.
Установено е от историците, че известният римски пълководец Флавий Аеций, победителят на Атила, е роден в Дуросторум през 390 г. от н. е. Гордост за града и държавата е римската гробница от IV век на нашата ера.
Един от символите на града от древността е откритият при археологически разкопки античен слънчев часовник с образа на прочутия Орфей.  През XI-XIV век в града е имало монетарница, произвеждаща лети вместо сечени монети. През късната антична епоха (IV-V век) Доростол се превръща в център на християнската и римската култура. През втората половина на IV век в Дуросторум е основана епископска катедра. Първосъздателят на българската държава хан Аспарух е пристигнал тук от легендарния Онгъл. Върху запазен каменен надпис от онова време се чете: "И този цар Испор (Аспарух) създаде велики градове на Дунава - Дръстър града." Този град и до днес остава важна българска твърдина. Тук през 1997 г. е открит упорито търсеният дворец на хан Омуртаг (814-821), който изгражда в Дръстър своя "Преславен дом на Дунава" - Дунавската резиденция на българските владетели. Върху фрагмент от колона археолозите са разчели надпис: "... Кан Ювиги Омуртаг построи..." Буквите от надписа съвпадат с буквите от известната Омуртагова колона в Търновската църква "Свети четиридесет мъченици", където е записано: "Кан Ювиги Омуртаг, обитавайки своя стар дом (Плиска), направи преславен дом на Дунава."

По времето на първата българска държава

във военностратегическо и административно отношение Дръстър е бил водещ град, втори по значение след столиците Плиска и Велики Преслав. Едновремено с това той се превръща в духовна столица на Първото българско царство. Патриаршията се премества от Преслав в Дръстър, който е покрит със славата на 12 светци и е единственият оцелял ранновизантийски епископски център в границите на първото българско царство. Тук е работил първият български патриарх Дамян, който през 972 г. е бил принуден да бяга в Средец (София), оттам - за Охрид. Като Силистра градът се именува от 1388 г., от падането под турско робство. При разкопки в околностите на Силистра е открит един от най-ранните кирилски надписи в България от края на IX и началото на X век, т.е. скоро след събора в Плиска, на който се решава да се въведе кирилското писмо в България. Един от най-ранните просветители и учители у нас - Манасий, осъществява на практика програмата на цар Борис Покръстителя за ограмотяване на българите от североизточните земи в районите на Дръстър,

където се въвеждат славянско богослужение, четмо и писмо

През 1391 г. по времето на залеза на Дръстърската крепост, 2 години преди края на Търновското царство, след напускане на града от дръстърци и принудителния им поход към Мала Азия, съпровождани от 1000 души турски аскер, биват посечени 11 000 българи - мъже, жени и деца. Това е най-масовото убийство на османлиите, равно по жестокост само на Баташкото клане.
В епохата на Османското робство градът  става важен военен и административен център (аялет) на империята, по значимост равен на другия аялет - Софийския.
От XVIII век до Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Силистра е част от известния укрепен четириъгълник на Османската империя: Силистра-Варна-Русе-Шумен. През 1773 г. руските войски, предвождани от легендарния пълководец генерал Суворов, на два пъти през 38 дни превземат крепостта. През 1774 г. край Силистра (с. Кайнарджа) се сключва историческият Кючюккайнарджански мирен договор, съгласно който се дава право на Русия да покровителства християните в рамките на Османската империя. Това засилва надеждите на българите за освобождение. Над 6000 българи от Силистренския район (с. Алфатар) служат в армиите на Суворов и Кутузов. Цял

полк от силистренци участва в Бородинската битка

с Наполеон, където се окичват със заслужена бойна слава. Силистренци участват и в боевете на Шипка - 1877 г., и в Отечествената война.
Известният български поборник капитан Дядо Никола е роден в Силистра през 1800 г. В Силистра са пребивавали Софроний Врачански, а жители на града са подпомагали неговата издателска дейност. По време на т. нар. трета Кутузовска война, започнала през 1806 г., княз генерал Багратион през 1809 г. извършва исторически подвизи и безпримерен героизъм в битката при село Татарица, недалеч от Силистра, като разбива 20-хилядна турска армия. Историците смятат, че с тази своя победа и поставянето на колене на силно укрепената турска крепост в Силистра се ликвидира заплахата от турско нашествие във Влахия и Сърбия и се

предотвратява трета ислямизация на Балканите

На 30 май 1810 г. руските войски превземат крепостта и предават нейния ключ в Петербургския музей. В навечерието на 3 март 1958 г. ключът е върнат на силистренци. В периода 1829-1836 г. Силистра отново е в руски ръце. Това са седемте свободни години, докато Турция изплати наложените й контрибуции. За комендант на града е назначен смелият българин, волонтирският командир под командването на Кутузов, участникът в Бородинската битка с Наполеон, участникът в гръцката завера Ипсиланти и във Велчовата завера,

големият патриот капитан Георги Мамарчев

Той е първият кмет на Силистра и съгласно историците - първи кмет и в България. През 1830-1831 г. в Силистра е бил и Юрий Венелин като пратеник на руската Императорска академия. През 1854 г. по време на Кримската война при обсадата на Силистра като офицер за свръзка от щаба на руската армия в града пребивава 26-годишният Лев Николаевич Толстой, който е написал много прекрасни думи за хората на този долнодунавски край. Интересно е да се отбележи, че съгласно източници военните действия край Силистра по време на Кримската война са отразени в публикации на Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
По време на Възраждането в Силистра (Калипетрово и Айдемир - днес почти слели се с града) са работили много патриоти: Сава Доброплодни, даскал Рашко и Илия Блъскови, първият кмет на града след Освобождението Гено Чолаков, д-р Петър Вичев, поп Пею и др. През 1870 г.

Сава Доброплодни основава първото читалище

и театрално дружество. Първият обществен парк в България е откритият през 1870 г. парк в Силистра.
След Освобождението на България от османското владичество Силистра става център на окръг. Но в резултат на недалновидна политика след двете Балкански войни през лятото на 1913 г. Силистра и Добруджа биват окупирани от кралска Румъния. През Първата световна война в 1916 г. българската армия освобождава Силистра. След неуспеха във войната по силата на позорния Ньойски мирен договор Силистра и Добруджа отново са предадени на Румъния. След подписването на Крайовския договор и възвръщането на Силистра към пределите на Царство България през 1940 г. градът става част от Русенски окръг. Заслужават да се споменат имената и на двамата апостоли на добруджанската свобода по време на окупацията на Южна Добруджа от Румъния в периода 1913-1940 г. - воеводата Дочо Михайлов и високообразованият интелектуалец и идеолог на добруджанското съпротивително движение д-р Петър Вучев.
Гордост за града е сградата на бившето педагогическо училище, днес художествена галерия, с часовниковата кула на централния купол. Сградата е строена през периода 1890-1891 г. в стил виенски барок. В нея се помещава и кукленият театър. Недалеч е новата модерна сграда на театър "Сава Доброплодни". Богати са експозициите на археологическия и етнографския музей.
На 20 км от Силистра по шосето за Русе е разположен известният резерват Сребърна, който е защитена територия от 1948 г. Тук през 1974 г. е открита експозицията "Природа" на музея в Силистра. През 1983 г. на западния бряг на резервата, откъм страната на с. Сребърна, са открити великолепно уреденият природонаучен музей и екологичната изследователска и наблюдателна станция. Резерватът Сребърна е удостоен от Международното координационно бюро на ЮНЕСКО за програмата "Човек и биосфера" със званието "Биосферен резерват" от категория "А". Това звание със световно значение е получено през 1977 г.
Нов разцвет дунавският град придобива във втората половина на ХХ век, когато става окръжен град. От 1952 до 1970 г. се изграждат редица държавни предприятия, през 1970 г. е отркито летище за превози на товари и пътници, а през 1974-а - новата гара. Някои наричат Силистра "малката Хавана".
През 60-те години на миналия век в Силистра се възстановява Съборът на хоровете на крайдунавските градове. Изграждат се две музейни експозиции - археологическа и етнографска. Започват първите спасителни  археологически проучвания на римския Дуросторум, а по късно и на средновековния Дръстър.
Днес Силстра все повече привлича международния туристически поток със своите културно-исторически обекти и природни забележителности. На Кръстовден 2002 г. - деня на Силистра, Българската патриаршия възстанови Доростолската епархия.
С това се възстанови и правото на града да бъде източноправославен духовен и религиозен център на района. При посещението на папа Йона Павел II в България през 2002 г. бяха пренесени и подарени на страната и Силистра мощите на първия доростолски мъченик  св. Дазий (303 г). Днес те се съхраняват за поклонение в катедралния храм "Св. ап. Петър и Павел".
Днес градът живее с надеждите и очкаванията за ново възраждане като европейски долнодунавски град от важно значение за Европа и България. През своето 1900-годишно съществуване той винаги е бил и ще остане твърдина на българите.