Мой дълг и мисия е да опазя светлото име на Гео Милев

Леда МИЛЕВА е българска писателка, преводачка, деятелка на културата, общественичка, дипломат. Дъщеря на поета Гео Милев.
Родена е в София. Завършва Американския колеж в София. Следва право в Софийския университет и Педагогическия институт за детски учителки към Американската детска градина.
След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София (1944-1951), главен редактор на детски списания. През 1966-1970 г. е генерален директор на Българската национална телевизия, а след това посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература "Панорама" и негов главен редактор. Дългогодишен председател е на българския център на световната организация Международен П.Е.Н. Депутат е в Седмото Велико народно събрание.
Автор е на повече от 30 стихосбирки за деца, на театрални и радиопиеси. Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия.
Носител е на много национални награди.
По повод на предстоящите Гео-Милеви дни в Стара Загора и Раднево тя бе любезна да дaде интервю за ДУМА.

- Как се чувствате, другарко Милева, на тази възраст в това наше "смутно" време?
- На вече почтената си възраст, достигната, както казвате, в това наше "смутно" време, мога да кажа, че се чувствам добре. Навярно ми помага опитът как се оцелява и как се живее в такива условия. Защото, като хвърля поглед назад, към детството си, тъй рано наранено от "безследното изчезване" на баща ми, към положението в България през младежките ми години, после годините на войната, преживените бомбардировки, купонната система, ясно е, че не ми са чужди смутните времена. И щом сега седим и разговаряме с вас и си пием кафето спокойно, значи съм добре.
- Какво правите, с какво се занимавате?
- С много неща. Както е било винаги, четенето и сега продължава да ми бъде любимо занимание. То започва от сутринта с преглеждане на пресата.
Разбира се, старая се да следя и културните събития на живо - премиери на книги, на театрални пиеси, да посещавам художествени изложби. Но за ваша, а и за моя изненада продължавам да имам и доста обществени ангажименти - покани за срещи с малки и големи читатели (не пропускам тържеството на 15 септември в близкото училище по случай първия учебен ден), панаири на книгата с неизбежното даване на автографи, заседания на управителни съвети на няколко сдружения и фондации. Нямам празни дни, нито възможност да скучая.
- Не предвиждате ли продължение на вашия том "Светлини и сенки"? И кои други ваши книги за възрастните читатели бихте споменали?
- Засега не предвиждам продължение на "Светлини и сенки". Това е четвъртият том на избраните ми творби, който за разлика от първите три не е предназначен за малките читатели. Излезе от печат миналата година. Радвам се, че събрах в него статии и мемоари, размисли по обществени и литературни въпроси, опити за портрети на видни наши писатели, на творци и интелектуалци от други страни, с които съм имала щастието да работя или да общувам в литературни редакции или в международни културни организации (като например ЮНЕСКО, където, както знаете, работих шест години като постоянен представител на България) или спомени от участието ми в някои от големите форуми на световната писателска организация - международния П.Е.Н., организирани в различни страни и континенти. Без да съм го замисляла точно така, четвъртият том, за който говорим, "Светлини и сенки", се получи нещо като равносметка на това, което съм правила и което ме е вълнувало през втората половина на миналия век и през първото десетилетие на новия милениум.
Колкото за други мои писания за възрастните читатели, бих добавила към някои от множеството ми статии, пръснати в литературни списания и други издания, свързани с въпросите на литературата и с проблемите на възпитанието на децата, бих прибавила и някои мои преводни книги, особено поетични антологии. На първо място сборника "Американски поети" - от Уитман и Емили Дикинсън до наши дни, който съставихме заедно със съпруга ми Николай Попов през 1970 г. и който, допълнен и актуализиран от мене, излезе във второ издание в края на 2010 г. Плод на съвместните ни усилия с Николай Попов са и антологиите "Нощен дъжд", съвременна английска поезия (1980) и "Африкански гласове" (1987).
- Последните двайсет години на България бяха преломни, тежки, да не кажем трагични. Каква е вашата лична равносметка?
- И в слънчево и в бурни дни мисля, че успях да не изпускам кормилото на лодката, в която ми бе съдено да преплувам морето на моя вече дълъг живот, включително и през годините на прехода - без да се отказвам от идеите си, от ценностите, в които съм вярвала, и с които съм израснала, без компромиси, от които бих се срамувала, без да сменям посоката по пътя към онова, което съм смятала за цел на моите усилия, за основен смисъл на труда ми.
- Какво от преживяното в това време ви е разтърсило, впечатлило най-силно?
- По време на прехода, и особено в последните години, наблюдаваме някои ужасни явления и процеси, които тук само ще маркирам, но те изискват най-сериозно внимание. Това са ръстът на корупцията, ръстът на агресията в обществото, включително и на битово, семейно ниво, растящата агресия сред младите хора и нещо особено тревожно - агресията сред децата.
Като прибавим и някои тревожни явления, свързани с образованието, с растящия брой на 7-годишни деца, които не тръгват на училище, и на отпадащите от основното образование ученици, не можем да не осъзнаем, че става въпрос за самото бъдеще на България. Това са факти, над които не само управляващите, но и цялото ни общество, и на първо място специалистите и специализираните институции, трябва дълбоко да се замислят и незабавно, координирано да реагират.
- Какво предизвиква у вас най-голяма радост?
- Радвам се, че България вече е член на Европейския съюз, но бих искала още по-усърдно да спазваме всичките изисквания, които това членство поставя пред нас, и час по-скоро да напуснем, заедно със съседна Румъния, последните две места сред членовете на ЕС, на които твърде дълго се застояхме.
И да споделя една лична моя радост. Имам три внучки и четири правнуци - две момчета (едното завърши висшето си образование, второто скоро също ще се дипломира, за да поеме избрания път на артист и режисьор); от двете ми правнучки, голямата е студентка, а малката току-що навърши шест месеца. Да са живи и здрави!
- През тези години обръщате ли поглед към написаното, сътвореното и изреченото от Гео Милев?
- Аз приемам грижата за опазване на светлото име, на голямото и разностранно дело на Гео Милев, за неговото все по-задълбочено проучване и по-широко популяризиране сред младите поколения, приемам това като свой дълг и своя мисия.
Бях още ученичка в Американския колеж, когато майка ми - актрисата, преводачката, интелектуалката Мила Керанова Гео-Милева, ме приобщи към нейната всеотдайна грижа за името и за творческото наследство на баща ми. Включи ме тогава в довършването на незавършената от него Антология на червената роза - лирика на щастливата любов. Тази антология Гео Милев е искал да издаде веднага след посрещнатата с голям интерес Антология на жълтата роза - лирика на злочестата любов (1922).
Но Антология на червената роза майка ми успя да завърши с моя помощ и да издаде едва през 1940 г.
- Коя е неговата истина, която ви е най-скъпа?
- Това е труден въпрос. Защото много мъдри и интересни мисли е изрекъл и написал Гео Милев. Една от тях е отпечатана в кн. 7-8 на сп. Пламък, 1924 г. Ето тази мисъл, тази "истина":
"Няма на света пожарна команда, която да може да угаси пламъка на мисълта."
Гео Милев, из статията му "Полицейска критика", написана по случай конфискацията от полицията на кн. 6.
- Има ли още непрочетени страници и неизвестни материали, които да прибавят нови щрихи към портрета на поета?
- Малко е вероятно да се проявят неизвестни досега материали, особено ръкописи на Гео Милев, но понякога се случват и такива чудеса. Внимателният прочит на житейския път и творчеството на Гео Милев от днешните изследователи и от днешна гледна точка е възможно обаче да прибави нови щрихи към неговия портрет.
- С какво Гео Милев е актуален и днес?
- Мисля, че голяма част от поезията му, и особено поемата "Септември", която ненапразно е наричана безсмъртна, много от неговите поетични преводи и най-ярките страници от публицистиката му ще имат трайно място в българската литература. А името на писателя, поемата "Септември", преведена на десетки езици, и други върхови постижения на щедрия му талант вече са влезли и занапред ще останат в европейската и световната литература като част от световното културно наследство.
- Оптимистка ли сте или песимистка за съдбата на народа ни и на България?
- Човек, който познава цялата превратна история на България в течение на повече от 1300 години, едва ли би могъл да се усъмни в жизнените и интелектуални сили на нашия народ. Те са му позволявали да превъзмогва невероятните злощастия, които са го сполитали.
Вярвам в бъдещето на България и на народа ни и наред с това знам, че оптимизмът не трябва да ни приспива, а да ни мобилизира, за да бъдем винаги готови за съзидателен труд и за борба със стихиите и злините, да бъдем достойни потомци на великите ни предци и да гледаме неизменно напред.
- Благодаря.