Къде сме ние, накъде отива светът

Ами къде? - На Балканите, където сме били някога. Там сме и сега. Е, има малка разлика, но тя не е чак толкова голяма, че да бъде забелязана. И сега, както някога, сме същия "убиен" народ, който дреме из кръчмите на умиращи села и паланки и псува властта. Не султана и падишаха, нито Добродетелната дружина, а - новия Стамболов и новите ни управници. И само от време на време - "Лукойл" или "Мобилтел"...
Пак сме същите "граждани от село раждани", които са се заврели в мизерната панелка, под акомпанимента на разюзданата чалга и интимното скерцо на счупения стар креват. Пак са ни същите и адетите, и мурафетите, че даже и комшиите. Да, ама откъм Босфора те вече са алафранга, затова се кефим на техните сериали. Другите ни съседи откъм юг са я позакършили финансово, но все някога ще се оправят, стига ние да не ги изпреварим в оправянето. Вече за нашите братя от Скопие е от ясно по-ясно, че са първи роднини по права и съребрена линия на Александър Македонски. Със западните ни съседи да се оправя боливийската мафия. А комшиите от север - нали и те са като нас кандидати за Шенген.
Колкото до света - и той си е на същото място. И, кажи-речи, на същото дередже. Е, вярно е - няма го Осама бин Ладен, но пък нашият губернатор Джеймс Уорлик си е жив и здрав, цял-целеничкък. А сега да видим кой ще спечели маратона в Каварна - Цецо или Уорлик, или и двамата? А къде е Бойко? Той рита футбол на малки вратички и подготвя ремонта на 10 стадиона.
"Я дай сега една голяма ракия!"- както ще каже нашият човек от село.