
Православен календар
Църквата почита на 2 април преп. Тит Чудотворец. Св. мчци Амфиан и Едесий
/ брой: 61
Като приел монашески образ, Тит с огромно търпение преминавал по скръбния трънлив път на иноческия живот
През осмия век животът на Христовата църква на Изток бил разстроен от иконоборческата ерес. Повечето от византийските императори от онова време сами били иконоборци, покровителствали иконоборците и издавали постановления и наредби срещу почитателите на светите икони. Защитниците на православното учение били гонени, отстранявани от служение, заточвани и притеснявани по най-различни начини.
Блаженият и свят отец Тит от малък обикнал Христа, напуснал светския живот и се подвизавал в киновия. Като приел монашески образ, с огромно търпение преминавал по скръбния трънлив път на иноческия живот. Заради своето голямо смирение и послушание, по които преподобният превъзхождал всички братя от тази киновия, го възвели в сан презвитер - пастир на словесните овци. Опазил се чист от най-млада възраст и душевно, и телесно, свети Тит бил като Божий ангел на земята. Заради добродетелния си живот той бил удостоен от Бога с дар на чудотворство. Просиял с добродетелите на монашеското житие, свети Тит същевременно бил непоколебим стълб на православието, тъй като ревностно защитавал светата Църква от нападките на еретиците иконоборци. Поживял доста и посочвайки на своите последователи достоен за подражание пример на постнически живот, преподобни Тит мирно заминал при Господа.
Светите мъченици Амфиан и Едесий били осъдени на смърт заради вярата
Светите мъченици Амфиан и Едесий били братя по плът, а по произход - от гръцко езическо семейство. Родината им бил град Патара в Ликия, откъдето техните родители ги изпратили в град Бирит, за да изучават езическите науки. Чужди на всякакви лекомислени постъпки, Амфиан и Едесий били обдарени с Божията благодат и в сърцата им греела светлината, чрез която се познава истината.
Когато Амфиан и Едесий се завърнали от Бирит в своя роден град, намерили там баща си, повишен в сан градоначалник, който продължавал да води нечестив езически живот, както и всички техни роднини. Амфиан и Едесий тайно напуснали родния дом и ръководени от Божия Дух, пристигнали в палестинския град Кесария. Тук срещнали един благочестив християнски презвитер на име Памфил, който по-късно приел мъченически венец за Христа. Този свят презвитер ги обучил в тайните на християнската вяра, просветил ги в светото кръщение.
По онова време император бил Максимин, който приел управлението на източната половина от Римската империя от чичо си Максимиан Галерий. По негово нареждане специални пратеници отишли в Кесария и започнали да привикват в езическия храм всеки жител на града, за да принесе жертва на идолите. Мъжественият Амфиан се отправил към идолския храм, където хегемонът Урван принасял жертва на идолите. Амфиан пристъпил към него, хванал го за ръката, с която държал жертвата, и пред всички го увещавал да изостави заблудата си. Хегемонът заповядал да го осъдят на смърт, като го хвърлят в морските дълбини. Но морето се разбушувало, земята се разтресла, градът се разлюлял и вълните изнесли от морските дълбини тялото на светия мъченик и го положили на брега.