Църквата почита на 14 февруари Успение на св. Кирил Славянобългарски. Преп. Авксентий

Папа Адриан отслужил погребението на свети Кирил Славянобългарски в Рим

Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, той произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.
Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където извършил в пост и молитва приснопаметното си дело - да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.
Облечен в такова всеоръжие, той с брата си бил изпратен от византийския император Михаил III в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на местното германо-латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях. На двамата братя славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.
В Рим Константин Философ тежко заболял; бил подстриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 г. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата "Св. Климент Римски".
Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, Моравски архиепископ, брат на св. Кирил. Службата му е много древна. Тя се е запазила до нас в 12 ръкописа, най-старите от които са от XI век.

Св. преподобни Авксентий помагал на хората за душевно и телесно изцеление

Преподобни Авксентий бил син на богати и знатни родители и на млади години се ползвал с голяма почит при двора на император Теодосий Млади (418-450). Но като желаел всецяло да се отдаде Богу, той оставил света и станал монах.
Избягвайки славата, смиреният Авксентий се оттеглил на една планина близо до Витиния (Мала Азия), но и там не можал да се скрие. Тълпи благочестиви люде се стичали при него, като желаели да получат благословение и поука; донасяли при него болни, като го молели за помощ, понеже той получил от Господ чудотворна, целебна сила.
След известно време смиреният подвижник бил повикан на Халкидонския вселенски събор (451 г.). Той ревностно се застъпвал за истината против лъжеучителя Евтихий. Това му навлякло много оскърбления. След свършване на събора той отново се поселил в любимата пустиня. Доживял до дълбока старост и умрял във времето на император Лъв Тракиец (447-474).