С лице не назаем

Д-р РАДОСЛАВ СЛАВЧЕВ е възпитаник на Медицинския университет в Пловдив. Първата му специалност е стоматология, а втората - лицево-челюстна хирургия с пластика. Преминава през множество специализации в страната и чужбина. Работил и специализирал в болницата "Фош" в Париж, Франция, в екипа на  Д-р Кръстинова и проф. Шабол, както и в Университетската болница в Инсбруг, Австрия, в екипа на проф. Валдхарт. Ръководил е сектора по лицево-челюстна и пластична хирургия към Катедрата по обща и оперативна хирургия и сектора по лицево-челюстна хирургия в Клиниката по неврохирургия в Университетската болница в Стара Загора.
От декември 2006 г. е началник на отделението по лицево-челюстна и пластична хирургия в МБАЛ "Токуда" в София.

Жеко е 9-годишно умно и обичливо момче. Още като бебе е изоставен от родителите си в социален дом в Стара Загора. Вероятно заради вродената си малформация - очите му не са били разположени фронтално на лицето, а встрани - като при рибите. Жеко не е можел да вижда като останалите човешки същества. Когато бил на 3 г., д-р Радослав Славчев, който тогава работел в Университетската болница в Стара Загора, му направил първата от поредицата операции, продължили години. В момента лицето на Жеко не се отличава от това на останалите хора, вижда нормално, ще бъде пълноценен човек. Продължава да живее в дома, ходи в масово училище, много добър ученик е. Последните му операции са направени в "Токуда", където работи от 2006 г. д-р Славчев. С лъчезарния си характер момчето е станало любимец на целия екип на отделението по лицево-челюстна и пластична хирургия. Когато през лятото е гостувал на доктора си, оставил му за спомен голяма рисунка с посвещение без ни една правописна грешка.
Жеко е само един от множеството пациенти на отделението. Момиченце, по-малко от него, е било с 1 кг тумор на окото... Сега детето не се различава от връстниците си.


- Д-р Славчев, все по-често напоследък ставаме свидетели на "магьосничеството" на пластични хирурзи и сякаш свързваме тази хирургия само с разкрасяването. Какво представлява лицево-челюстната хирургия?
- Това е високоспециализирана, бих казал - синтетична специалност. Трябват отлични познания в анатомията на лицето, знания по обща хирургия, офталмология, стоматология, УНГ, неврохирургия, умения за работа с оперативни техники и методики, които са гранични с всички тези специалности.
Лицево-челюстната хирургия се занимава със заболяванията на лицето и шията. Обособява се като медицинска специалност след Първата и окончателно след Втората световна война. В началото зъболекари са работили това. По време и след Първата световна война колегите са работили предимно в областта на долната челюст и едва към края на Втората световна война са започнали и с горната челюст. През 1967г. френският специалист Пол Тесие пръв "разглобява" и "сглобява" целия лицев скелет. Интересът му се появил заради вродените малформации, а по-късно и заради травмите по лицето. Д-р Тесие е бащата на съвременната краниофациалната (черепно-лицева) хирургия. Тази хирургия е следващото по-високо ниво на сложност след лицево-челюстната. Почина преди 2 години. За негова наследница се смята българката д-р Дарина Кръстинова - призната за най-добрия пластичен хирург на лице-жена, в света. Тя е и моя учителка... За жалост черепно-лицевата хирургия още не е призната като специалност у нас.
- Защо?
- Известно е, че имаше няколко нулеви години за специализация на лекари, налице е лошо управление на специалността и в момента у нас няма повече от 20 специалисти по лицево-челюстна хирургия.
...Най-големият раздел на черепно-лицевата хирургия е реконструктивната - пластична и възстановителна хирургия на лицево-челюстната област. Това включва реконструкция на вродени аномалии и придобити дефекти (след травми или след операции по друг повод, например рак). В този раздел е и естетичната хирургия по повод разкрасяване на лицето.
Другата голяма група е оперативното лечение на доброкачествени и злокачествени тумори на меките тъкани, костните структури, езика, слюнчени жлези и др. Тук имаме допирни точки с неврохирурзи, офталмолози, УНГ-специалисти. Това е естественият преход от травми и тумори към реконструкция. За да се завърши лечението на голяма травма, трябва да има и реконструкця.
Ортогнатната хирургия е друг раздел. Тя се занимава с аномалиите в  съотношението на челюстите една към друга. Това са един вид вродени аномалии, но се проявяват след раждането. Докато човек с т.нар. заешка устна се ражда с нея... Целта на ортогнатната хирургия е да нормализира съотношението между двете челюсти. Това се постига с определени методи, а съвременната апаратура, с каквато разполага нашата болница, помага да се постигне съвършенство, близко до това на природата. Първо се прави цефалометричен анализ на лицето - по математически път се стига до съотношение, което да е най-близо до нормата. След това се пристъпва към операция. 
- Кои случаи преобладават в отделението?
- Работим най-много посттравматична пластична и реконструктивна хирургия и онкология. Една част от дейността ни е, разбира се, и хирургията за разкрасяване на лицето - лифтинг, корекция на носа, ушите, брадата, клепачите и др. Акцентираме и на вродените аномалии. За радост напоследък вродените аномалии намаляват.
- На какво се дължи това?
- Според мен голяма е ролята на генетичните изследвания. Преди време дойде двойка за консултация. Направили си генетични изследвания, станало ясно, че детето вероятно ще се роди с малформация и родителите искаха да знаят какви са шансовете след раждането да бъдат коригирани тези дефекти. Години наред детето трябваше да бъде подлагано на поредица от операции, което би означавало непълноценно детство и юношество. Жената абортира и след време пак забременя, но вече без вероятност да роди дете с малформация. Смятам, че това е интелигентният подход. Вярвам, че медицината може да се пребори с малформациите по генетичен път, но катастрофите, трудовите и битовите злополуки, изгарянията няма да спрат и тази хирургия трябва да се развива, за да помага на хората.
...При реконструктивна хирургия става въпрос винаги за многоетапни операции. Лицето е ансамбъл от структури, които трябва да са в хармония. Ако тя е нарушена по дадена причина и променяме наведнъж всички структури, трудно може да бъде предвиден резултатът. Затова след всяка операция се изчаква определено време, за да се видят ефектите и в зависимост от тях се планира следващият етап. Грешка на изкуството е да се "построи" едно лице отведнъж. Дори при лифтинг.
Една от най-модерните тенденции в нашата специалност е използването на навигационна апаратура при опериране на тумори в шията. Разполагаме с такава тук. Предварително се правят образни изследвания и ядрено-магнитен резонанс и те се въвеждат в софтуера на навигацията. Благодарение на това във всеки един момент на операцията може да се проникне в деликатни и трудни зони, а и ние знаем къде точно се намираме. Това е особено важно при операции, при които се работи в дълбочина в базата на черепа, където с просто око не може да се види всичко. Когато се прави реконструкция, навигацията показва и здравата страна и по нея може да правим реконструкцията така, че двете страни да са еднакви и се "спестява" на пациента нова операция.
Работим и в друго сравнително ново направление - реконструктивните операции в горния лицев етаж, който е изключително труден като анатомия. Най-вече заради очите и наличието на динамични структури като клепачите, на кухини (синусите), а и близостта на централната нервна система. За реконструкция на тази зона се използват само собствени костни присадки, които се вземат от черепната кост - има специални методики, посредством които не се нарушава целостта на главата. Тази област е много деликатна и не търпи чужди или изкуствени материали.
- Какъв е пътят на пациента?
- След първата среща с пациента като установим какъв е проблемът, обикновено се правят образни изследвания - скенер, ядрено-магнитен резонанс и пр., за да бъде прецизна диагнозата. След това се съставя план - какво, как, в какъв ред ще се прави, какъв ще е подходът, каква методика ще бъде използвана. После се правят задължителните лабораторни изследвания. Следват консултациите със специалисти - кардиолог, анестезиолог, офталмолог, УНГ и др., които имат отношение към предстоящата операция. Когато се събере мнението на всички, изработва се план за операцията и се пристъпва към нея.
- Колко време е необходимо за възстановяване след една такава операция?
- Зависи от конкретния случай. Но в нашата област пациентите се възстановяват бързо, тъй като лицето е изключително добре кръвоснабдено и раните зарастват бързо. Конците след операция на лицето се свалят на 7-ия ден (дори на 4-5-ия на клепачите), а на корема или на крака например - след 10-ия или 15-ия. От друга страна, нашите пациенти обикновено са в добро общо състояние, което им позволява дори часове след операцията да станат от леглото, да се движат. Макар че има и пациенти с придружаващи заболявания.