Народната музика победи чалгата

Българите се славят като нация на купонджии и веселяци. Оказва се обаче, че по-малко от половината нашенци слушат музика всеки ден. Радващото е, че в страната на Орфей народната музика все пак побеждава чалгата. С малко, но все пак е обнадеждаващо... Изследване „Музикалните навици на българите“, реализирано от Изследователски център ТРЕНД по поръчка на Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/ показва, че 20 на сто от българите предпочитат български ритми и народни песни.
Чалгата е на второ място със 17%, следвана от поп музиката - 15%. 14 на сто предпочитат рок, 12 на сто-естрада, а 5 на сто класическа музика.
"Българите обичат да слушат музика в ежедневието си, защото им действа успокояващо и подобрява настроението им. Много от тях слушат основно или предимно българска музика, но обичат и чужда. Качеството на музиката също е важно за тях, а не само нейният произход", коментират продуценти.
Преобладаващата част от българите обича да слуша повече от един жанр музика, а 20% от тях слушат пет или повече различни жанра.

Музиката е навсякъде около нас

и все по-достъпна. За 77 на сто от запитаните тя  съпътства живота им всеки ден или поне няколко пъти в седмицата. 85% са посочили, че музиката допринася да се чувстват добре и влияе положително върху менталното им здраве, а на 78% помага да се отпуснат и да се справят със стреса.
Всеки трети българин посещава концерти и консумира музика на живо. 62% от тях предпочитат да отидат на фестивали на открито, 52% са ходили на концерт в зала, а 29% са слушали музика на живо в клуб. Хората, които предпочитат живия досег с музиката, по-често са на възраст между 20 и 50 години и с висше образование.
Проучването показва, че

11% от хората купуват компактдискове,

а 3% инвестират във винилови плочи. Към физическите носители у нас се насочват по-често хора на възраст между 20 и 40 г., с висше образование. Нагласата за покупка на компактдискове не се влияе от размера на доходите, но при виниловите плочи се наблюдава пропорционална зависимост между нарастването на доходите и реализирането на покупка.
Българите имат разнообразие от източници за достъп до музика, а водещ сред дигиталните е Ютюб. Каналът е  използван от 42% от българите, като в тази група 69% от тях са гледали музикални видеа, а 46% са слушали музика без да гледат. По-високо потребление на тази платформа се наблюдава сред хората между 20 и 40 г. и висшистите, които слушат музика ежедневно.
„Въпреки че българският пазар е малък, тенденцията към „глокализация", която се наблюдава в световен мащаб, присъства много ясно и у нас. Три от най-предпочитаните музикални жанрове - поп-фолк, естрада и народна музика - са типично български. За сравнение - във Франция 49% са тези, които слушат шансон и вариете, в Япония 65% слушат J-pop, в Хърватия – турбофолкът е сред предпочитаните жанрове, в Бразилия - sertanejo, в Италия – италианският поп и пр.", коментира изпълнителният директор на БАМП Петя Точарова.
„Реализацията на това изследване беше малка, но изключително важна крачка в пълното осмисляне на българската музикална екосистема. Чрез данните, които получихме, все по-ясно може да очертаем характера и физиономията на българския слушател, чрез неговите предпочитания. Това дава възможност не само на нас, а и на целия музикален сектор, да очертаем за себе си посоките, в които да работим и да развиваме българската музика", коментират продуцентите.

Без радио не мога...

Най-предпочитаният източник на музика в България е радиото, отбелязват 39% от запитаните. Изключение от тази тенденция са най-младите между 16-19 г., които поставят на първо място музикалните телевизии.
Във Франция през 2023 г. радиото също е най-предпочитан източник на музика, следвано от видео стрийминг платформите.
Най-предпочитаното място за слушане на музика е вкъщи за 29% от българите, а за 26% това е колата. По 12% си делят слушането на музика на работното място и в заведенията.
Електронните медии са най-ползваният източник и в селата, или общо 27%. Дигиталните платформи пък са най-предпочитан източник на музика за 12 на сто от българите.

Грях ли е да крадеш музика?

Въпреки достъпността на музиката, нелегалните начини за слушане все още се използват от голям процент хора. Близо една пета или 18 на сто от българите са сваляли музика от Ютюб под формата на аудиофайл, като най-често това е тенденция при най-младите и намалява с покачване на възрастта. 21% обаче не са дали отговор на този въпрос, затова не бива да се подценява хипотезата, че част от тях са сваляли музика, но крият заради непрестижността на отговора. 12% от меломаните пък признават, че са сваляли музика от сайтове. Според проучването цели 29% са се ангажирали по някакъв начин с музикално пиратство, а при най-младата публика от 16 до 24 години нивото достига 43%.
С навлизането на изкуствения интелект във всички сфери на живота, включително в музиката, той повдига все повече въпроси, както относно неговия потенциал да улесни и подпомогне музикалната индустрия, така и с опасностите, които поставя пред нея. 69% от българите твърдят, че биха предпочели да слушат музика, създадена от хора, а не от изкуствен интелект.

Нашенската музика - самобитна и оригинална

Българската народна музика е част от българското и световното културно наследство. Има специфично, самобитно и оригинално звучене. За да бъде една музикална творба класифицирана като българска, трябва да е съобразена с няколко основни изисквания. Трябва да има типичен български метро-ритъм. Трябва да притежава българска ладово-тонална мелодика. Ако е вокална творба, трябва да е на български език.
Българската музика доби популярност в световен мащаб поради успехите на изпълнители и групи като ДАНПТ "Филип Кутев", АНПТ "Пирин", "Тракия", "Северняшки", "Родопа", "Мистерията на българските гласове", трио "Българка", "Космически гласове", Иво Папазов и оркестър „Тракия“, Елица и Стоян и много други. Те прославят България с изпълнения на българска народна музика на големи сцени по цял свят. Оглавявали са много пъти музикални класации в Европа и останалия свят.
В българската народна музика се използват пет основни народни музикални инструменти: гайда, кавал, гъдулка, тамбура и тъпан. Други инструменти характерни за отделните фолклорни области инструменти са тарамбука, дудук, овчарска свирка, двоянка, окарина, хармоника, цафара, бръмбазък, медни звънци, наричани още чанове, зурна и други. Материалите, от които са произвеждани тези инструменти, са най-често дърво, кожа, волски или конски косъм при някои струнни инструменти, метал при бръмбазъка и чановете, глина при окарината.
Повечето от народните инструменти са духови (кавал, гайда, дудук, овчарска свирка, двоянка, окарина, цафара, зурна). Към струнните се причисляват гъдулката (струнни лъкови), както и тамбурата и бръмбазъка (струнни дърпащи), а към ударните - тъпан, тарамбука и чанове. Двоянката е двугласен инструмент.