Куче влачи, диря няма...

Куче влачи, диря няма... Поговорката, идваща от дълбините на времето, все по-отчетливо звучи в днешно време. Примери - безброй! Преди дни стана ясно, че Административният съд в София-град е назначил нова съдебно-техническа експертиза, с която да бъдат анализирани протоколите от всички 1639 избирателни секции в столицата. Иии, внимание! 15 от флашките с резултатите от проверените секции не са открити. Още по-парадоксално звучи признанието на ЦИК, че ги съхранява в мазе. Забележете - официална информация, касаеща съдбините на всички нас и на държавата - натикана в избата! Вещите лица пък са установили, че флашките, които съхраняват изборните резултат, нямат квалифициран електронен подпис  и резултатите могат да се манипулират след вкарването на данни. В над 90% от протоколите пък има разминаване в подадените и отчетени данни.

Мила родна картинка!

И всички пътища към съмнителните резултатите не само в София, а и от всички избори, водят към...ЦИК. Експерти със съмнителна компетентност, нарастваща роля на доставчика на машините за гласуване в обезпечаването на софтуера, политическа намеса и ограничени възможности на комисията да извърши проверки за интегритета на вота са факторите, които увеличават  възможностите за манипулация на резултатите от вотовете...И да, съмненията за това не са от днес или вчера, те са от години. Всичко помним почти половин милион недействителни бюлетини и неглижирането на сигнали и жалби за изборни далавери, за които ЦИК се прави на умряла лисица.
Да припомним, че съставът на настоящата ЦИК е назначен през май 2021 г. и включва 15 членове. Хората в нея са избрани при спазване на изискването да се запази съотношението между парламентарно представените партии и коалиции чрез използване на метода на най-големия остатък, отразяващ резултатите от парламентарните избори. ЦИК е  постоянно действащ орган с петгодишен мандат, който не се прекратява при промяна на партийното представителство в НС.
През миналата година комисията организира провеждането на парламентарните избори през април и местните в два тура в края на октомври и началото на ноември.

Открехване на завесата
 
Любопитен анализ на работата на ЦИК през миналата година прави Институтът за развитие на публичната среда. Неговите експерти са прегледали протоколите от общо 174 заседанията на ЦИК от началото на годината до средата на декември 2023 г. От тях е видно, че в началото на заседанията винаги са присъствали повече от половината членове т.е. кворумът е бил налице. От протоколите обаче не става ясно дали те са били при самото откриване на заседанието. Не може да се определи също в кой момент се включват всички вписани като присъствали, нито в каква част от заседанието са участвали те. При откриването на заседанията председателстващият посочва брой на присъстващите, непосредствено след което следва и първото гласуване като то най-често е за дневния ред.
В първото гласуване на едва шест от разгледаните заседания са се включили всички членове на ЦИК. Най-често в него са се включвали 10 души - т.е. в голяма част от заседанията броят на присъствалите на първо гласуване е бил значително по-малък от регистрираните присъствали членове на ЦИК. От данните в стенограмите става ясно, че участие в заседанията са взимали средно по 13 от членовете на Комисията.

Цари пълна незаинтересованост
 
Общият брой отсъствия на членовете на Комисията за 2023 г. е 287. Според публичната информация Георги Баханов от ГЕРБ е отсъствал от най-много заседания - 36. С най-малко отсъствия е Емил Войнов от БСП - само 6 и то по уважителни причини поради използване на годишен отпуск или по болест. Неучастието в заседания не се отразява върху възнагражденията на членовете на комисията. Съгласно подадените от тях декларации към Регистъра на лица, заемащи висши публични длъжности, бюджетът на ЦИК за възнаграждения на нейните членове е възлизал на около 1.8 млн. лв.
Прегледът на протоколи от 2023 г. показва, че средната продължителност на заседанията на ЦИК е 3 часа и 35 минути, измерени съгласно посочения в стенограмата начален и краен час на заседанието. Експертите обръщат внимание, че продължителността включва и всички прекъсвания на работата  за почивки, които могат да бъдат и по няколко часа. А има и заседания на ЦИК, които са в рамките на минути. Така например най-краткото заседание на ЦИК за 2023 г. е от 8-и април. То е продължило едва 4 минути и е било свикано за отстраняването на техническа грешка.

Как работи избирателната комисия

Решенията на ЦИК се взимат с явно гласуване "за" или "против". Предложението се смята за прието, ако за него са гласували не по-малко от 2/3 от присъстващите членове, което само по себе си е предпоставка за политически диктат. В ЦИК ГЕРБ има четирима представители, по трима имат ИТН и БСП, по двама - ДБ и ДПС и един представител на ДИзправи се! Мутри вън!".
 В проведените 174 заседания, членовете на ЦИК са гласували 4 504 пъти. Преобладаващата част от тях - 3161 или 70,2% са били за т.нар. "протоколни" решения. Те не се обявяват на сайта на ЦИК и практически нямат публичен характер. Такива например са свързани с писане на писма до различни институции, отговори на запитвания от граждани, определяне на хонорари по граждански договори, одобряване на транспортни и дневни разходи при командировки, създаване на нови секции на страницата на ЦИК и др. Те нямат пряко отношение към организацията на изборния процес, поради което с тях би следвало да се занимава администрацията на комисията. Въпросите с това дали числеността и структурата й са достатъчни, или са необходими промени в Правилника за организация на дейността на ЦИК и на нейната администрация, са повдигани многократно от изборни експерти. Видно от гласуванията на комисията през годината, които преобладаващо са по организационни въпроси, и тази ЦИК не е създала необходимия административен капацитет, който да подпомага работата й, въпреки че самите й членове  са признавали нуждата от това.

Проблемите са хронични

Прегледът на работата на ЦИК очертава хронични проблеми в нея. Необходими са повишаване на прозрачността на решенията на комисията, информация за дейността й в работните групи, ако са формирани такива, както и реално функционираща администрация към нея.
Това трябва да залегне и в основата на всички последващи дебати за състава, числеността и начина на конституиране на ЦИК, както и за гарантиране на безпристрастността на нейните решения, препоръчват експертите.
Има и "протоколни решения", които засягат важни теми като държавните средства за участниците в предизборните кампании. Това са т.нар. медийни пакети, които ЦИК разпределя към различни доставчици на медийни услуги, подписали договори за излъчване на платена реклама с партии и кандидати. Така, зад "протоколните" решения остава скрита информацията относно разпределението на средствата за пакети. Експертите от Института за развитие на публичната среда са посочвали нееднократно този проблем, който може да бъде решен със създаването на публичен регистър с информация за разходването на бюджета за медийни пакети. Въпреки че комисията е разглеждала това предложение, към момента тя не предвижда създаването на подобен регистър.
Дълги години, в противоречие с изискванията на Изборния кодекс, комисията не е създала обучително звено, отговарящо за организацията и провеждането на обученията на членовете на избирателните комисии, сочи още анализът.