АЛЕКСАНДЪР БОТЙОВ: Всички велики българи заслужават почести и уважение

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

---

АЛЕКСАНДЪР БОТЙОВ е роден през 2002 г. в София в семейството на журналистката Екатерина Попова и историка Боян Ботйов, председател на Общонародната фондация "Христо Ботйов". Има брат Чавдар, който е магистър по лидерски практики в държавността, духовността и сигурността и има физическа прилика с Христо Ботйов. Праправнук е на видния военноначалник ген. Кирил Ботйов и прапраплеменник на именития поет, публицист и революционер Христо Ботйов. Александър е студент по журналистика във втори курс на Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ "Св. Климент Охридски". На 19 години със свои средства и авторски материали издава вестник "Бинокъл". Финалист е в конкурса "Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто". Води авторското предаване "Колекционерът" в телевизия "Алма Матер". А преди дни бе представена първата му стихосбирка "Когато бръшлянът поникне".

- Александър, първата Ви стихосбирка вече е на пазара. Какви мисли, вълнения споделяте чрез нея с читателите? Създаването на поезия е много личен, съкровен акт, съвсем различно е от журналистиката, която изучавате в момента.

- Писането на стихове наистина е много съкровен момент в моя живот. Когато пиша поезия, за разлика от писането на журналистически материали, усещам, че част от мен, от моите мисли и чувства се предава на белия лист и мастилото ги запечатва завинаги. Чрез изразяването на моя мироглед в стихосбирката искам да споделя на читателите, че и младите обичат да пишат, интересуват се от поезия.

Моята стихосбирка крие в себе си десетки послания. Тя е една палитра от словесни нюанси и читателите са художници, които могат сами да изберат боите и да нарисуват своя житейски пейзаж. Много се вълнувах преди официалното представяне на книгата ми във Факултета по журналистика, защото трябваше да застана смело пред аудиторията и да споделя чувствата си, а не да се крия зад кориците й. 

- Каква е тематиката на стихосбирката и какво е мястото на любовната лирика в нея?

- Не си поставям мисловни граници и винаги мисля нестандартно и извън познатите предели. В стихосбирката съм включил патриотична лирика и съм посветил стихотворение на Христо Ботйов, което да припомни на читателите за свободата, за която се е жертвал, и как, за жалост, понякога тази свобода потъва в забързаното ни всекидневие. Поместил съм и мистична лирика, драматична, социална, засягаща проблемите на съвременния човек и на младите, които живеят в един разбъркан и сложен свят.

Любовната лирика ми е на сърце. Има и своето специално място в "Когато бръшлянът поникне". Само този, който истински е опитал и горчивото, и сладкото на любовта, може да пише искрено за нея. Любовната лирика е пример за смелостта, която набирах през годините, за да я споделя с читателите, тъй като рядко представителите на мъжкия пол изразяват така силно емоциите, мислите и чувствата си, както аз в моята дебютна стихосбирка. 

- Още на 19 години сте издал вестник - на вестникарството ли смятате да се посветите в бъдеще професионално?

- Когато издадох своя авторски вестник "Бинокъл", изразих любовта си към писането на хартиен носител и исках да заявя на читателите, че въпреки абдикирането на вестниците от хартиен към онлайн вариант, винаги има място за един физически вестник.

Пиша материали на свободна практика, тоест съм пишещ журналист и уважвам вестникарския занаят, но не знам накъде ще ме отведе журналистическият вятър. Вестникарството е в основата на журналистиката и е изключително сложен процес. Тъй като съм се запознавал лично с целия вестникарски механизъм, смятам, че това е достойно поприще. 

- Преди години на кандидатстудентския изпит по журналистика бе дадена темата "Ще изяде ли мишката книжката?". И до днес много се коментира бъдещето на хартиените вестници и книги. Какво мислите по въпроса?

- Живеем в изключително технологични и сложни времена. Заобиколени сме от предаватели и устройства, които не само вредят на нашето здраве, но и на хартиената журналистика. Някои вестници сложиха край на хартиения си живот и се настаниха в онлайн пространството. Въпреки силата на технологиите, които опростяват физическата дейност и улесняват читателите с бърз достъп до всякаква информация, смятам, че магията да се запознаеш със събитията от миришещия на мастило вестник винаги ще се запази.

Дори всички вестници да се преместят онлайн, ще потвърдя тази моя убеденост, като продължа да издавам следващи броеве на вестник "Бинокъл". Ако всички печатници ми откажат сътрудничество, ще печатам сам своя вестник на печатната преса на Димитър Паничков, която се намира в музея "Христо Ботев" в Калофер. Самият Ботйов е работил в печатницата на Паничков.

- Сега усилено се заговори за бързото настъпление в нашия живот на изкуствения интелект. Изследвания показали, че той е равностоен на човек, прочел 17 000 книги в живота си. Учени вече го "учат" да пише поезия и да рисува... Възможно ли е той да бъде заплаха за творческите професии?

- Като творец и човек, който пише поезия, не вярвам да има по-искрено и съкровено стихотворение от написаното от човешка ръка, а това побеждава изкуствеността. Никоя картина не може да носи в себе си житейските нюанси на твореца, както тази от реален художник. 

- Какви теми и явления в обществото Ви вълнуват като бъдещ колега?

- Културата е вълнуваща. Смятам, че в основата на това да бъдеш добър и достоен журналист се крие именно високата лична и обща култура. Интересува ме многообразието от теми и проблеми, свързани с културата у нас. За един млад журналист е трудно да навакса опита и знанията на старшите журналисти, но това дава мотивация.

- Вашият родственик Христо Ботев е ярък, пламенен и в поезията, и в публицистиката. Кои негови текстове или думи най-силно отекват в душата Ви?

- Освен гениален поет и ярък революционер, Христо Ботйов е ненадминат журналист и човек в пълния смисъл на думата. Неговите думи винаги си тежат на мястото, а мислите му за журналистиката се обобщават в "Журналистиката е едно от първите средства на революцията". Тези думи са красноречиви за силата на журналистиката и нейното значение.

- Думите патриотизъм, родолюбие, родина, свобода как звучат на Вашето поколение, какво съдържание и смисъл влагате в тях Вие, Вашите приятели, колеги, познати?

- Като млад човек, който наблюдава своите връстници, смело мога да твърдя, че повечето млади хора, за съжаление, не осъзнават каква саможертва е направена от хора като Ботйов и понякога сякаш не ценят тази свобода, за която е пролята толкова много българска кръв. Патриотизъм, за моя радост, има не само в моя живот, но и на моите близки и приятели. Аз съм горд българин и потомък на славен възрожденски род и думите родолюбие, родина и свобода не са само думи, а чувства и част от моя мироглед. 

- Имаме ли в днешно време онова уважение и почтително отношение, което заслужават националните ни герои, или ги приемаме за даденост - образи от портретите на стената, имена, които повтаряме на бележити дати...?

- Българите в по-голямата част са родолюбци, въпреки че понякога се наблюдава един псевдопатриотизъм, с който се парадира и в политиката, и по различни исторически поводи. Тук се намесва и ролята на държавата - като механизъм, който трябва да работи засилено в областта на образованието и културата, по отношение на патриотичното възпитание.

Уважението към хора като Ботйов, всички наши велики българи и знайни воини, трябва да се възпитава още в семейството, след което да се затвърждава в училище. Няма такова понятие като незнаен воин, защото всеки, влязъл в битка в името на родината ни и нито крачка назад от страх не дал, е имал семейство, приятели и най-вече име. Всеки от тях заслужава почести и уважение от тези, които днес сме тук, благодарение на свободата, която те са извоювали. 

- Какви са Вашите хобита, други интереси извън журналистиката и поезията? Как си почивате?

- Аз съм изключително енергична и позитивна личност. От години карам сноуборд и обичам да прекарвам време сред природата, защото тя ме зарежда и там намирам своята муза за писане. Обичам да рисувам и да моделирам различни фигури и предмети от глина. Когато пиша стихове, душата ми си почива, а мисълта ми тече като бистър поток. Отдъхвам си най-добре извън голямата, прашна и шумна столица - на някое езеро, на морето или в планината. Когато пиша, се чувствам най-жив.

Ботев

Вечер над Балкана, щом ято политне

и бури вековни разтърсят полята,

българско стадо от радост ще рипне,

Ботев че слиза със чета позната.

Безстрашни души, за родина умрели,

войводата търси другари.

Народът се крие, всички замрели,

патриоти и псевдо-бунтари.

Хаджи Димитър и вярна дружина

жестоко бяха съсечени.

Помощ от тук трябва, не от Гюмюрджина,

корените наши - отсечени.

Ботев, войводо, теб чуха в чужбина.

"Радецки" ни вдъхна надежда!

Във бой със ръце влизахте, не с карабина,

а властта нас сега ни изцежда.

Не гърми за правдата пушка.

Тишина обикаля гората.

Не държим врага веч на мушка.

Закъснява отново зората.

Вечер Балканът ридае и стене,

търси смели души като вас.

Но народът страхливо е племе -

свободата потъна във нас.

---------

Бръшлян

Когато бръшлянът поникне

и после се кротко увие,

тогаз светлина ще проникне,

успехът при нас ще побие.

Бръшлянът е символ вековен.

Във него се крий верността.

Той носи късмет безусловен,

доказва ни пак вечността.

През октомври у нас той цъфти

със цвета си мастилен зелен.

Във гъстите храсти ехти,

изпраща той шепот до мен.

Бръшлянът - той няма бодили,

не пари, не е коприва.

Носи в себе си древните сили,

в живота ни тайни разкрива.

Когато бръшлянът поникне,

разбираме ний, че сме чисти.

Доброто във зло ще проникне -

зелени бръшлянени листи.

(Из стихосбирката на Александър Ботйов "Когато бръшлянът поникне")