Времето струва пари

Рютгер ван дер Хьовен, Groene Amsterdammer

Дълги ваканции, кратки работни седмици и ранно пенсиониране: в Съединените щати европейците се славят като алергични към работата. Няма нищо по-грешно, подчертава изданието, но ако искаме да запазим социалните си облаги, ще трябва да променим начина си на живот.

"Европейците ли са мързеливи? Или американците са луди?" Това заглавие избира Стивън Никъл от "Банк ъф ингланд" за статията си, излязла през 2006 година. Документът обобщава чудесно схващането, че като цяло европейците работят по-малко от американците, имат повече отпуска, ползват по-често болнични и излизат по-рано в пенсия.

Атеистичната етика на мързела

За да разберем кой наистина е мързелив или луд, трябва първо да отговорим на въпроса: защо работим? През 1899 г. икономистът Торстен Веблен дава отговор в класическия саркастичен труд "Теория на безделната класа". Хората не работят само за да поминуват, а и за да покажат социалния си ранг, докато се отдават на "разточително разхищение" на социално осезаеми стоки като дрехи и къщи.
Преобладаващото мнение от двете страни на океана е, че европейците са се отказали от подобни неразумни занимания: европейците мързелуват, докато американците се бъхтят здраво. Има достатъчно статистически данни, които подкрепят тези твърдения. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) американците работят средно 25 часа седмично срещу малко над 17 часа на седмица за белгийците, французите и италианците и т.н. Холандците, италианците и германците имат два пъти повече годишна отпуска от американците. Четиридесет и три на сто от американците между 60 и 65 години работят в сравнение с 12% от хората на същата възраст в Белгия, Франция и Италия.
Очевидно това поражда присмех и критики от двете страни на океана. И кой по-остро би могъл да разкритикува мързела на европейците от един британец, установил се в Съединените щати. Такъв случай е историкът Найал Фъргюсън, който разглежда проблема в своето есе "Атеистичната етика на мързела или защо европейците не вярват в работата".

Европейците могат да работят повече

Още по-учудващо е, че малко анализатори употребяват термина "мързел". Логиката е проста. Европейският мързел изглежда като твърде привлекателно обяснение за наблюдаваните разлики, но статистиката разкрива друго.
"Фактът, че европейците работят по-малко, не се дължи на ленността, а на доброволен компромис", смята политологът Андрю Моравцик от университета в Принстън. Нивото на безработица изкривява цифрите: в САЩ има по-ниска безработица, отколкото в Европа през последните десет години, както и по-малко неработещо население. Следователно е логично "средният европеец" да работи по-малко часове.
Според Моравцик "европейците са напълно способни да работят повече, но те избират да прекарат повече свободно време за сметка на това да изкарват пари. Икономистите смятат, че този компромис се наблюдава по-често в общества, които забогатяват. Въпреки това американците са изключение от правилото. Съединените щати са единствената развита индустриализирана страна, в която работните часове са се увеличили чудовищно, посочва политологът.

Европейският лентяй е измислен персонаж

Всъщност европеецът лентяй напразно разпалва въображението и на практика той се оказва измислен персонаж. Същото може да се каже и за язвителната и демагогска картина на мързеливите южноевропейци, която медиите и политическата класа в Западна Европа не се притесняват да обрисуват напоследък. Това, в което американците обвиняват западнаевропейците, са същите грехове, които жителите на западната част на Стария континент приписват на тези от юга. Но това е напълно неоснователно: испанците, италианците и португалците работят много по-дълго (като количество работни часове) от холандците.
Проблемът в Южна Европа не е активното население, а завишеният брой на неактивното.
"В Европа мнозина оставят другите да плащат цената за свободното им време. Например, когато в името на социалната справедливост претендират за ранно пенсиониране, за което не са внасяли своите осигуровки. Това е абсурдно", смята Саймън Тилфорд, икономист от лондонския мозъчен тръст Център за европейска реформа.
"В дългосрочен план европейският модел, при който хората заменят пари срещу свободно време, е в опасност", допълва Тилфорд. Тази размяна трябва да се стимулира от източник на стабилен икономически растеж, който днес липсва. Дълго европейската производителност беше във възход. Когато това постепенно приключи, някои страни финансираха растежа си със заеми, други с увеличение на износа. Но това са начини за създаване на растеж в ущърб на другите, те не представляват истинско решение за Европа. И правителствата не стимулират растежа: всички се занимават с икономии. А решението трябва да дойде от производителността. Ако европейците успеят да увеличат производителността, ще могат да продължат да развиват и поощряват любовта си към свободното време.


Дискретният чар на безработицата

Наскоро германската преса изобличи група "вечно безработни", които живеят за сметка на държавата от десетилетия, съобщи полският вестник "Газета виборча". Всекидневникът подчертава, че някои измежду "професионалните безработни" получават суми до 1085 евро месечно, с които спокойно могат да се изхранват и да си плащат за жилище, като същевременно си позволяват и развлечения и дори кратки ваканции на Балтика. Последният път, когато 54-годишният Арно Дюбел получил предложение за работа, било преди двадесет и седем години. Всеки месец той получава чек за 359 евро, а държавата плаща наема за двустайния му апартамент в Хамбург. Според него да си безработен има само предимства: не се подчиняваш на ничии заповеди, избягваш стреса и не ти се налага да ставаш рано. А с какво се занимава Арно по цял ден? С пазаруване в близкия хипермаркет, с разходка на кучето, гледане на телевизия.
"Работата е прекрасно нещо, но когато другите го вършат. Това не е за мен", обяснява Дюбел с обезоръжаваща честност. Не е чудно, че вестник "Билд" го нарече "най-безочливият" безработен германец. Според в. "Газета виборча" в Германия живеят много като откровения Арно.