14 са новите академици в БАН

В БАН завършиха тазгодишните избори за академици (действителни членове на академията), които продължиха 4 дни през миналата седмица. Номинациите за носители на висшето академично звание се правят от научни институти, висши училища, от творчески съюзи, от група академици. От номинираните до конкурса за 18-те обявени места за академици Централната избирателна комисия в БАН е допуснала 46 кандидати, показва справка в сайта на академията. Избрани са 14 учени и творци, като в областта на науките за Земята няма избран академик. По закон носителите на званието "академик" може да са до 80 на брой. В момента, заедно с новоизбраните, академиците в България станаха 62-ма.

От новоизбраните академици пет души са от БАН, един е от областта на изкуствата, осем са от висши училища в страната - трима от Софийския университет, двама от Медицинския университет в София и по един от Русенския университет, Медицинския университет в Плевен и Университета за хранителни технологии в Пловдив. 

Средната възраст на новоизбраните действителни членове на академията е 65,6 години. Най-младият е от областта на аграрните науки - Атанас Павлов (54 г.), най-възрастният е писателят Владимир Зарев (74 г.). Жените сред новите академици са две. На 28 октомври ДУМА съобщи резултата от първите два дни на изборите за академици с осем избрани и кратки справки за научните им постижения - Олег Мушкаров (математика), Николай Витанов (физика), Николай Денков и Константин Хаджииванов (химия), Румен Панков и Драга Тончева (биология), Красимир Атанасов и Христо Белоев (инженерни науки).

Олег Мушкаров

Николай Витанов

Николай Денков

Константин Хаджииванов

Румен Панков

Драга Тончева

Красимир Атанасов

Христо Белоев

В другите дни изборите завършваха след редакционното приключване на броя, затова днес представяме и останалите новоизбрани академици. 

Двама са новите академици в областта на Медицинските науки:

Д-р Григор Горчев (род. 1956 г.). Специалност: Акушерство и гинекология, онкология, хирургия. Национално и световно известен специалист в областта на роботичната и лапароскопската хирургия. Иноватор и внедрител на нови оперативни и неоперативни методи в областта на гинекологията. Университетски учен и преподавател. Работи в Медицинския университет в Плевен.

Д-р Чавдар Славов (род. 1953 г.). Специалност: урология, трансплантология, хирургия, онкология. Национално и международно известен уролог, участник в български и международни иновативни изследвания и лечения при рак на простата и други заболявания на урогениталната система. Университетски преподавател и изследовател. Работи в УМБАЛ "Царица Йоанна"-ИСУЛ.

В направлението Обществени науки не е избран нов академик, а в Хуманитарни науки бе избран един учен:

Васил Николов (род. 1951 г.). Той е световноизвестен учен в областта на археологията и историята. Научните му приноси са в различни аспекти на изследването на късната праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитната керамика, праисторическата архитектура, специализираните производства през халколита, комплексното общество през халколита, религиозно-митологичната система на древните земеделци, праисторическите ямни светилища, първите каменни праисторически крепости в Европа и т.н. Работи в Националния археологически институт с музей на БАН, чийто директор е бил.

В направлението Аграрни и лесовъдни науки Събранието на академиците избра един човек:

Атанас Павлов (род. 1967 г.). Основните му научни приноси са в направленията: Биологично активни вещества от растителни in vitro системи с приложение в хранително-вкyсовата, козметичната и фармацевтичната промишлености. Разработване на водни двуфазни системи като нетрадиционни методи за култивиране на растителни системи in vitro, нови и нетрадиционни биореакторни системи за култивиране на растителни системи in vitro, клетъчна агрономия с мултиметаболитни анализи. Работи в Университета по хранителни технологии в Пловдив и в Института по микробиология "Стефан Ангелов" на БАН. 

В направление Изкуство званието академик получи писател:

Владимир Зарев (род. 1947 г.). В творчеството му се отразяват вибрациите на особено значими периоди от националната историческа съдба, на рухнали илюзии и надежди, портрети на родови общности, пренесени в бъдещето, към хоризонтите на осмислянето им с възприятията и чувствителността на съвременника. Главен редактор на списание за българска и преводна литература "Съвременник".

В направление Изкуствознание е избран също един академик:

Светланка Куюмджиева (род. 1949 г.). Откривател, основоположник, анализатор на процесите в изследването на хилядолетната история на българската музика в периода IХ-ХIХ век, с постижения и иновации в изследването на нови музикални извори, нови песнопения, древни ръкописи, оригинални произведения, свързани с имената на преки ученици на светите Кирил и Методий, ярки и без паралел във византийската музикална книжнина. 

***

В петък започна и изборът за член-кореспонденти. В направление Математически науки няма избрани. В областите Физически науки и Химически науки избраните са: Александър Драйшу от СУ (род. 1961 г.), водещ учен в областта на фотониката, Евелина Славчева от БАН (род. 1961 г.), изявен учен в актуалната научна област "съхранение на водород и използване на водородна енергия", Владимир Божинов от ХТМУ (род. 1956 г.), утвърден в световен мащаб в проектирането и синтеза на флуоресцентни съединения с програмирани свойства на молекулно равнище и тяхното приложение във високите технологии. В направлението Науки за Земята са избрани двама: Станислав Василев от БАН (род. 1959 г.), работи в областите на минералогията и геохимията на въглищата, кокса, техните отпадни продукти и биомаси, както и на екологосъобразното им използване в промишлеността, и Кристалина Стойкова от БАН (род. 1959 г.), чиито научни интереси са в областите на палеонтологията, стратиграфията, седиментологията, палеогеографията и регионалната геология. 

Изборът за член-кореспонденти ще продължи на 2 ноември.