Кой НЕ иска да е училищен директор?

Началническите места не винаги са желани. Това поне показват пуснатите в началото на годината конкурси за директори на училища в цялата страна. Оказа се, че средно по 1,5 кандидати се явяват за едно директорско място. Неусреднено излиза, че някъде има по 3-4-ма, а на други места нито един желаещ. Изпитите бяха вчера, а скоро ще станат ясни и имената на спечелилите.
Как обаче се получи така, че да си шеф в системата на образованието не е толкова престижно? Нали все пак вдигнаха заплатите в сектора, наливат се пари по различни програми, а и колко му е да си администратор в някое малко школо в западнало населено място?
Картината отвътре не е същата, както изглежда отвън. Явно нито парите са толкова блазнещи, нито постът води със себе си достатъчно привилегии, че да привлече кандидати за достатъчно голяма и здравословна конкуренция.
А може би става дума за затвърденото, типично българско усещане, че правилните хора вече са избрани, а конкурсът е само законово изискван параван. Нагласените състезания дотолкова са станали част от битието ни, че дори ентусиастите се отказват да се пробват в тях.
Вероятно има и трета причина за ниския интерес към постовете. Преди две години правилата за избор на директори бяха коренно променени и вероятно не допадат на много потенциални претенденти.
В средата на 2022 г. МОН направи първата крачка към промяната, която доведе до толкова много разногласия, че забави конкурсите с над година и половина. Тогава бе обявено, че кандидатите за директори на всички видове институции в системата на предучилищното и училищното образование ще защитават концепция за стратегическото им управление за три години напред. Според новите правила по време на защитата ще се оценяват уменията на кандидата да представи писмената си концепция синтезирано и да аргументира предложенията си. Според този регламент преди да си представят концепцията кандидатите трябва да минат писмен тест от 50 въпроса. Най-спорен обаче бе етапът, който включваше решаването на четири казуса от области, свързани със спецификата на институцията. Целта на тези правила бе да гарантират, че директори ще стават само силно мотивирани професионалисти с необходимите качества и умения.
В разгара на лятото на 2022 г. се оказа, че към постовете има изключително слаб интерес.  450 вакантни длъжности бяха обявени из цялата страна, но за повечето места имаше малко кандидати и почти никаква конкуренция. Габрово, Добрич и Смолян бяха областите, в които за едно директорско място се бореше средно по-малко от половин кандидат. В Габрово например за 7 училища имаше само трима допуснати до конкурс, а в Добрич за 12 бройки се бореха едва петима.
Подобна бе ситуацията в Благоевград, Кърджали, Монтана, Пазарджик, Разград, където по-малко от един кандидат се падаше средно на едно място. Във Велико Търново пък се оказа, че за 4 училища изобщо няма кандидати, като едно от тях е най-елитното в града - ОУ "Патриарх Евтимий".
Справка показа още, че няма нито една област с повече от двама кандидати за едно място. Най-силна конкуренция имаше в София-град, Силистра, Пловдив, Търговище, Шумен и Ямбол - с над един кандидат и половина за един директорски пост.
Емоциите около тревожната статистика се оказаха напразни, тъй като конкурсите бяха стопирани заради съдебна жалба. Кандидат за директор от Брацигово обжалва наредбата във ВАС, а тричленен състав реши, че конкурсите не може да се провеждат, докато пред съда има висящ спор. Междувременно синдикалните членове от различни училища се обявиха за отмяна на наредбата за директорските конкурси и за изработване на нова след консенсус с учителските и работодателски организации. Съдът се произнесе чак през юни миналата година, като постанови, че в комисиите по избор на директори не бива да има представител на МОН.
Така едва в края на 2023 г. бяха обнародвани новопроменените правила за избор на училищен директор и бентът се отприщи за над 600 училища, които имат нужда от нови ръководители. Според правилата комисиите по избор имат трима представители на регионалните управления на образованието, вместо двама. Останалите членове са представител на  общинската администрация и на обществения съвет в училището. Етапите не бяха променени - останаха писмен и устен, но решаването на казуси отиде в устната част заедно със защитата на концепция. От МОН разясниха, че за да се ограничи субективният елемент, казусите се предоставят от самото ведомство и се  генерират в деня на конкурса.
В началото на годината успешно бе обявено началото на процедурата за провеждането първоначално на 276 конкурси за нови директори, 250 от които - в страната.
Месец след обявите стана ясно, че едва 415 души са събрали смелост да се явят на подбор. Някои са подали заявления за две и повече училища, а за 33 школа изобщо няма желаещи. За София например се търсят 26 директори, като някои от тях са за доста популярни училища - 91-ва Немска езикова гимназия, Първа английска и Втора английска гимназия, 125 СУ "Боян Пенев", 18 СУ "Уилям Гладстон" и други. Кандидатите са 55, като сред тях е и директорът на Софийската математическа гимназия Антоан Тонев, който очевидно кандидатства за друго училище, тъй като за СМГ конкурс не е обявен.
Сравнително силна е конкуренцията и в Пловдивско, където има 29 кандидати за 18 училища.
12 са желаещите за 7 поста в Русенско. В Добричко интересът е по-голям, но е любопитно, че една кандидатка се пробва едновременно за 5 от 11 училищни ръководства. За основното училище в с. Белгун, община Каварна няма желаещи.
19 срещу 16 е статистиката в Бургаско, като кандидатите са повече от постовете. В Старозагорско числата са 24 към 16.
Във Варна свободните места са само три и още толкова са в областта, като за тях се борят средно по двама души. 12 са претендентите за 9 места в област Търговище.
Както и на предишния конкурс, така и на тазгодишния, област Велико Търново се откроява с нежеланите за ръководене училища. Десет души се конкурират за 7 места, а за други четири поста не се явиха желаещи - това са училищата в Леденик, Виноград, Камен и Сухиндол.
Шестима ръководители се търсят в Разградско, като кандидатите са едва седем. За малките училища има само по един, а за най-елитното в областния град - трима. Никой не иска да поеме училището в с. Сушево, в което има едва 20 ученици и е пред закриване.
15 души искат 7 поста в Ямболско. Един от тях се кандидатира за 4 училища, но пък не е допуснат в процедурата за петото - в с. Завой, и така то остава без нито един кандидат.  Най-любопитното е, че за едно от селските училища в областта има рекорден брой кандидати вероятно за цяла България - седем. Толкова се пробват за Обединеното училище "Васил Левски" в село Тенево.
В Кърджалийско всички явили се кандидати са допуснати до конкурс - 13 за 10 места, като за три от тях - всичките в община Кирково, не е подал документи никой.
Няма кандидати за директор на монтанското основно училище "Иван Вазов", а за останалите 10 места се конкурират 15 души.
Какво ли ще излезе накрая от липсата на конкуренция? Самонадеяни и самозабравили се директори с политически гръб? Или пасивни администратори, които знаят, че няма кой да ги смени?