![](images/2023/01/84467.jpg)
Доц. д-р Красимира Александрова
Интервю
Доц. д-р КРАСИМИРА АЛЕКСАНДРОВА: Всеки, който твърди, че библиотеките са отживелица, нека заповяда в Националната библиотека
23 865 читатели са регистрирани през 2022 г. НБКМ се нуждае от нови хранилища, читални и зали за събития, тъй като тя отдавна не е само място за четене на книги. Вярваме, че държавата и властимащите ще започнат да решават казусите, които затрудняват дейността ни, казва директорката на културния институт
/ брой: 17
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
Доц. д-р КРАСИМИРА АЛЕКСАНДРОВА е специалист по библиография. Завършва българска филология в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Специализира културен мениджмънт в Нов български университет. Директор на Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров"- Шумен (2004-2013). Доктор по иновации в управлението на обществената библиотека (2012). Хоноруван преподавател в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии от 2012 г., където в катедра "Библиотечни науки" заема длъжността "доцент" (2016). Ръководител на Лабораторията по библиотечни технологии, комуникации и информиране - LibLab (2013-2016). Публикувала е две монографии, библиографски указатели, учебни помагала и ръководства и над 60 студии, статии и рецензии. Участва и ръководи редица проекти. Носител е на престижни награди и отличия. Директор е на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" от 2016 г.
![](../images/2023/01/84468.jpg)
- Доц. Александрова, председателят на Комисията по културата и медиите в НС Иван Ченчев, депутат от "БСП за България", няколко пъти изтъкна "острата нужда от разширяване на книгохранилището в Националната библиотека". Наскоро той съобщи, че е поискал среща с областния управител на София и че има конкретно предложение за сграда. Смятате ли, че това би разрешило един от основните проблеми, които стоят пред Националната библиотека?
- Това е изключително сериозен въпрос, който беше поставян за разискване в Комисията по култура. Приятно съм впечатлена от председателя г-н Ченчев, който прояви сериозна съпричастност към този дългогодишен проблем и лично отношение в търсенето на възможности за решаването му. При строежа на новата сграда на Националната библиотека в проекта на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов е било заложено изграждане на книгохранилища в Докторската градина. Но предвид многото обстоятелства, които са създавали пречки през годините, през 1953 г., когато официално е открита новата сграда, тя вече е била недостатъчна като площ. И този сериозен проблем продължава да стои.
Имаме няколко изнесени хранилища. Едното е в с. Богданлия, стопанисва го община Елин Пелин, то е под наем, след извършен ремонт през изминалите две години е в сравнително добро състояние. Другото е в кв. "Изгрев" - то е с неизяснен статут по отношение на собствеността. Иначе е добър вариант, тъй като е на територията на София и е най-удобно, за да можем оперативно да обслужваме нашите читатели. От две години стопанисваме и полагаме усилия да влезе във функциите на книгохранилище една сграда на територията на Плевен.
Това са изключително сериозни казуси, които трябва да намерят решение. На този етап нашите погледи и очаквания са насочени към държавата, в частност към Министерството на културата, Комисията по култура в НС, областния управител, за да влезем в реален диалог и да стигнем до крайно решение, което да започнем да осъществяваме.
- През 2019 г. Общественият съвет към НБКМ обсъди предложение да се разшири библиотеката със закрита градина за читални, а освободените помещения да бъдат използвани за книгохранилища. Има ли развитие тази идея?
-
Честване в Националната библиотека на 11 май - Ден на светите равноапостоли Кирил и Методий, Професионален празник на българските библиотечни и информационни специалисти
- Продължаваме да коментираме с Обществения съвет, чиято подкрепа имаме, различни възможности, начини, средства и форми, чрез които този диалог да продължи. Важно е да се допълни още нещо: вярно е, че има нужда от помещения за книгохранилища, но са необходими и пространства за събития. Библиотеката в своята съвременна битност е място за пребиваване; място, където получаваш знания, информация, култура; където можеш да общуваш с интересни личности; да я използваш като среда, в която да работиш. В културния ни календар постоянно има събития, които привличат широка аудитория.
- Средствата, които се отделят от държавния бюджет за НБКМ като институт с национално значение, достатъчни ли са за всички дейности, както и за основни и спешни ремонти, и др.? Може ли да кандидатствате по програми за финансиране на проекти и други инициативи? Имате ли спомоществуватели, дарители не само на ценни издания, но и на средства?
![](../images/2023/01/84470.jpg)
- Средствата, които осигурява държавният бюджет, се формират на база стандарт и издръжка на една щатна бройка. Така е с националната и с всички регионални библиотеки в страната. Например: в Националната библиотека общият щатен персонал е 206 души, със стандарта, който се определя ежегодно, се формира бюджетът за издръжка, за капиталови разходи и за възнаграждения на работещите в библиотеката. В последните години със задоволство отбелязвам, че всяка година библиотеката получава допълнителни средства от държавния бюджет, в някои случаи с постановления на МС, други - чрез МК, с осигуряване на допълнителни средства. Това даде възможност да бъдат извършени множество ремонти през последните години - на покривните пространства, на оберлихтите, цялостна подмяна на дограмите в книгохранилищата, в административната част и в читалните, обновяване на интериора. Това са скъпоструващи дейности, които може да се осъществят само с подкрепата на нашия принципал Министерството на културата, която е осезателна и резултатите са реални.
Като всяко юридическо лице имаме възможност да кандидатстваме за финансиране на проекти и да търсим начини за намиране на допълнителни средства. Не са малко и даренията, които влизат в библиотеката, от частни лица или организации, от една страна, предоставяне на книги, периодични издания, от друга, се осигуряват средства за техника, за ремонти.
- Колко са новите постъпления в библиотеката през 2022 г.?
- През 2022 г. във фонда на библиотеката са постъпили близо 60 000 библиотечни единици, ориентировъчно - по депозит са около 52 000, от покупка - 3200, по международен книгообмен сме получили около 2100 издания и от дарения - около 2000 документа. В библиотеката от всяко заглавие постъпват по два екземпляра - единият влиза в основния фонд и се ползва от читателите, другият се съхранява в архива на българската книжнина. Изданията, които подбираме при покупка и дарения, внимателно съобразяваме с профила ни на обществена библиотека, като акцентът е върху хуманитаристиката.
-
Преписи на Паисиевата "История славянобългарска"
- А колко са читателите, регистрирани през миналата година?
- За миналата година са 23 865, с около 1000 повече от 2021 г.; мъжете са близо 44 000, жените са 39 000. По отношение на възрастта - много положителна тенденция, особено след края на пандемията, е преобладаващият брой на студентите, на младите хора. Имаме 7 читални с 270 места, изключително приятно впечатление прави, че са заети предимно от млади хора. При избора на документите, които се ползват, преобладава хуманитаристиката - обществени науки, литература, история, езикознание, изкуство, философия. Затова и читалните с хуманитаристика са най-пълни. Изключително активни са нашите чуждестранни потребители, които идват, за да ползват в първа читалня ръкописи, редки и ценни издания.
Наред с посещенията на място, особено след уроците на пандемията, развихме изключително много виртуалните услуги. Съотношението между потребители на място и онлайн също е доста интересно - около 30 000 са редовните потребители на място, а онлайн услугите ни ползват 53 000 потребители от цял свят.
- С какви ценни издания се сдоби библиотеката?
- С трепет се запознахме с изданията, които бяха дарени от библиотеки на проф. Чирков, на Асен Златаров, на Вера Ганчева и много други. Използвам случая да благодаря на близките, на нашите дарители, че проявиха разбиране и някои от изданията, които не са свързани с потребностите на НБКМ, бяха предоставени на библиотеки в София и в страната.
- По-възрастните читатели са свикнали да следят периодичните издания и сигурно разчитат на вас, за да продължат да са добре информирани.
![](../images/2023/01/84472.jpg)
- Аудиторията от по-възрастни читатели, които от години знаят, че това е мястото, в което ще прочетат любимия си вестник, ще се срещнат със свои приятели, ще поговорят с колегите от библиотеката на различни теми, е много активна. Трябва да подчертая, че регистрацията в библиотеката е безплатна, което е изключителна възможност и вероятно е една от причините за трайния ръст на читателите. Имаше рязко покачване на техния брой точно в пандемичните години, когато хората търсеха начини да съхранят и здравето, и психиката си. Тогава ръстът на читателите за една година се беше увеличил с 5000. Обособили сме и пространства за отдих и за срещи. Всеки, който твърди, че библиотеките са отживелица, нека заповяда в Националната библиотека и да види реалността.
- Вие сте експерт и по дигитализация на библиотечните колекции. Как върви този процес в Националната библиотека?
- Всяка година подготвяме план за дигитализиране, като акцентът е върху специалните колекции, славянски ръкописи, османо-турските ръкописи, картография, музикални издания. Предвид факта, че фондът ни е около осем и половина милиона библиотечни единици, можете да си представите какъв обем от работа предстои. Все още като цяло може да се каже, че дигитализацията на фонда ни изостава, но тя изостава в цялата страна, което е сериозен проблем. Дълбокото ми убеждение е, че това се дължи на факта, че държавата все още не се е намесила активно в този процес. Трябва да се координират дейностите по дигитализация. Когато те се централизират, ще може да се ускорят процесите; от друга страна, ще се ограничи дублирането на дигитализирани документи, а вниманието ще може да се насочи върху качеството. Важно е в регионалните библиотеки да се дигитализират краеведските колекции, защото те са уникални.
В нашия дигитален център преди две години беше доставен по проект BG05M2OP001-1.001-0001 "Изграждане и развитие на център за върхови постижения "Наследство БГ" нов планетарен скенер 12s Suprascan Quartaza A1, с който броят им нарасна на пет. Паралелно с техническото обезпечаване на дейностите по дигитализация, търсим начини да увеличим броя на специалистите, които да работят. Тези дни имах много обнадеждаващ разговор с фирма, която е готова да ни предостави под наем още два планетарни скенера. Но при сегашния начин на работа - фрагментирано, всяка библиотека за себе си, се хаби излишна енергия.
![](../images/2023/01/84473.jpg)
Особено се гордеем с проекта с "Матица Черногорска", който подготвяхме три години. Благодарни сме за активното посредничество на посланик Меглена Плугчиева. Финалът беше блестящото издание на Божидар Вукович Подгоричанин - "Празничен миней" от 1538 г., който съхраняваме в Националната библиотека. Дигитализирахме го, предоставихме го на колегите в "Матица Черногорска" и с финансовата подкрепа на общината на Подгорица там беше издадено това прекрасно издание.
- Какви съвременни придобивки имате за поддържането и възстановяването на книгите?
- Едно от нещата, на които ни научи пандемията, е да възприемем съвременни подходи, свързани със запазване на документалното ни наследство, с качеството на обслужване на потребителите, с дезинфекцията на документите. В библиотечната работа се използват устройства, чрез които за 30 секунди успяваме да обработим документа и той може да бъде даден на следващия читател. Преди се обособяваха изолатори, в които книгите се оставяха да отлежават по 2 седмици, за да бъдем сигурни, че няма да се предаде зараза. Камерата "Аноксия", създадена от българин и монтирана през 2016 г. в Националната библиотека, също ни дава големи възможности за осигуряване на дълъг живот на книгите. Насочили сме своето внимание основно върху редките и ценни издания, върху ръкописните ни сбирки - там документите преминават през екологичен процес на обработка, който дава възможност да бъдат напълно обезпаразитени. Нашата страна е единствената на Балканите, която притежава такава камера; има я и в българския манастир в Атон.
- Като университетски преподавател какви са Вашите наблюдения по отношение на интереса към професията на библиотекаря? Какво трябва да се направи, за да бъдат привлечени повече млади хора?
- Много сериозен въпрос. Ние сме едно поколение, което скоро ще трябва да се оттегли и, след като сме отдали живота и енергията си за българската култура, за библиотеките, няма как да не мислим кои ще дойдат след нас. Младите хора определено проявяват интерес към професията, но това, което ги задържа в нея за кратко, е сериозният финансов проблем. Заплатите в нашата сфера изостават драстично. Колкото и да се опитваме със собствени усилия да осигурим по-добро финансиране, за да бъде професията ни конкурентна, за жалост, не успяваме. Миналата година имаше 15% увеличение на заплатите, което в контекста на динамиката на инфлацията беше изядено в края на годината. Недопустимо е магистри, хора с опит, с изключителни компетенции, чиято експертиза се търси на много високо ниво, да се догонват с минималната заплата и разликата между нея и тяхното възнаграждение да бъде към 200 лева... Разбира се, не всичко е пари, но тези хора, за да създадат семейства, да имат самочувствие, трябва да имат финансовото спокойствие, за да можем да създадем от тях добри професионалисти, добри изследователи.
![](../images/2023/01/84474.jpg)
През септември 2022 г. започнахме съвместно със Софийския университет програма за следдипломна квалификация. Тя е ориентирана към подготовка на експерти, които да насочат своите усилия към Османския архив в Националната библиотека. Всички говорим с гордост по различни поводи, че това е третият по големина архив в света. Чудесно! Само че, за да бъде той дигитализиран, разчетен, обработен, не е достатъчна само техниката, а са необходими добре подготвени експерти. В програмата за следдипломна квалификация се записаха четирима специалисти от СУ, някои от тях доктори. Имаме надежда, че когато след 2 години тяхното обучение приключи, ще успеем да ги задържим и да ги мотивираме да работят в библиотеката. Такива експерти се създават изключително трудно и са много, много високоплатени. Ако успеем на този етап със собствени усилия да възстановим школата от османисти, която е съществувала и се е изгубила именно поради липса на приемственост, това ще даде огромни шансове да опазим съкровището, което съхраняваме в Националната библиотека с Османския архив, и да не се налага да търсим чужда помощ. Това трябва да бъде наш, български приоритет и въпрос на национална отговорност.
- Дълго време сте ръководила Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров" в Шумен. Добре познавате проблемите и трудностите, които изпитват тези институти в страната.
- Регионалната библиотека в Шумен ми е като дете, тя е любов завинаги, девет години съм била там - време, в което се случиха много хубави неща и продължават да се случват. Миналата година присъствах на 100-годишнината от създаването на библиотеката, благодарна съм на колегите, че полагат усилия да се продължи и да се съхрани традицията. Проблемите не са малко. Всички регионални библиотеки имат нужда от финансова подкрепа. Разбира се, те са обвързани и с местната власт и се надявам предстоящите избори да не рефлектират негативно върху тяхната дейност. Това са сложни икономически и политически процеси и, за жалост, много често библиотеките не влизат в обсега на приоритетите и на политиците, и на властимащите. А е доказано във времето, че библиотеките само могат да бъдат от полза на всички, ако се намерят правилни подходи за използване на техните информационни ресурси.
- През декември се навършват 145 години от създаването на Народната библиотека и 70 години от откриването на новата й сграда, в която се помещава до днес. Имате ли вече идеи за някои събития, с които ще отбележите двете годишнини?
- Кулминацията ще бъде в края на годината, когато подготвяме кръгла маса на тема "Устойчивото развитие на библиотеките" и изложба, обвързана с темата за дарителството. През цялата година ще говорим за книгите на дарителите - постъпления във фонда на библиотеката за периода от 140-ата до 145-ата й година, като всеки месец ще показваме нови издания. Ще подготвим издание с т.нар. Перли в короната - ценни издания от фонда на библиотеката. Отделяме внимание и на младата аудитория и въпреки че в НБКМ няма детски отдел, ще поканим деца в зала "История на книгата", където е библиотечната класна стая. Ще работим по проект по Норвежката програма "Единство в различието" - ще се срещаме с деца от различни етноси и ще говорим за книги, за четене, за изкуство. Това е малка част от акцентите в нашата празнична програма.
-
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.