Миграцията не е епизод, къде сгрешихме?

Симеон Николов

В България за съжаление трагични случаи като последния в Бургас или пробиви в системата за сигурност са връщали вниманието ни към проблеми, които сме неглижирали, недооценили и съответно несвършили работата си по тях. Мигрантски натиск е имало и има, но вниманието ни към него бе отслабено. Това се дължи на няколко грешки в отношението ни към проблема и противодействието ни.

На първо място трябва да признаем, че голямата бежанска вълна 2014/2015 г. бе възприета от българската администрация като еднократен акт, което води и до подценяване на проблемите. Някои експерти се опитаха да обяснят на базата на исторически преглед на явлението, че такива вълни са периодични, но всяка от тях може да продължи 5, 10 или повече години. Но и те сбъркаха, защото след влошаване на климата и очертаващите се множество регионални войни очакванията са за непрекъснато нарастване на мигрантските вълни в огромни мащаби. Само превръщането на над 25% от територията на света в необитаеми зони поради непоносими за човека температурни условия предвещава придвижвания от стотици милиони към други територии. Изменението на климата води до конфликти за ресурси, заграбване на власт, масова миграция и разпадане на сътрудничеството. Влошава се качеството на глобалното сътрудничество в сигурността.

Само ръстът на населението на някои държави в Африка и влошаващите се социално положение и продоволствени доставки правят много вероятно насочването на десетки милиони мигранти към Европа (по някои оценки около 76 млн.). Затова говоренето днес за мигрантски натиск е несравнимо с това, което ни очаква.

Един проучвателен доклад 

от страницата на ЕС от 2010 г., възложен на екип, съставен от представители на всички страни-членки, с единствената задача да се определи капацитета на всяка страна - колко мигранти може да поеме съобразно територията, населението, БВП и т.н., в частта за България посочва - 102 милиона! Четирима български автори са участвали в разработката и имена фигурираха в приложението към доклада. Но може би не са загадка мотивите на възложителите във време, когато въобще не очаквахме бежанската вълна от 2015-2016 г.

Бившият президент на Афганистан Ашраф Гани предупреди в началото на този месец, че "милиони афганистанци ще тръгнат за Европа". Само вътрешните бежанци в Афганистан са 3,5 млн., а в Пакистан и Иран пребивават временно над 2,2 млн. афганистанци. Режимът на талибаните неизбежно ще доведе до още много желаещи да напуснат страната.

На 28 август гръцките медии съобщиха, че само за един ден спират и връщат в Турция по 1500 мигранти. Предвид предстоящите на 18 юни догодина избори в Турция, президентът Ердоган прави всичко, за да се освободи от сирийските бежанци, а от друга страна, военната операция в Северна Сирия изтласква кюрдското население. Както някои сирийски бежанци в Турция, така и прогонените от родните си места кюрди търсят вече пътя към Европа.

Към мигрантите от Близкия Изток и Африка трябва да прибавим и 8 до 10 млн., които се очаква да дойдат от Украйна, засега са 6,5 млн. Френският президент Макрон се съгласи обаче да приеме само до 100 000 украинци. Германия и страните, граничещи с Русия, отмениха правила и правни разпоредби, отнасящи се за другите бежанци, с цел тяхното отблъскване и сега паспортът на украинския бежанец практически е "туристическа виза".

На второ място трябва да признаем, че при такива тенденции е 

крайно погрешно ширещото се у нас схващане,

че България е само транзитна страна, което сигурно намери отражение в амбициите ни в преговорите в рамките на ЕС по Дъблинското споразумение, което връщаше бежанците у нас, и другите мерки и планове, но и в решенията на национално ниво. Така например, първата ни грешка бе в неоснователното въздържане от построяване на трайно и стабилно гранично съоръжение като стените, които издигнаха други държави. Ние се огънахме пред възраженията на Турция. Предложенията ни да въведем модерни технически средства за наблюдение и контрол на границата като дронове, видео и термонаблюдение първоначално не бяха възприемани, но постепенно си пробиваха път.

Втората грешка беше и остава въздържането ни от приемане на по-строго законодателство за мигрантите.

На трето място трябва да споменем, че не изучаваме опита на другите страни или поне не се вижда полезен резултат, ако някои следят същия. Дори когато това касае по-строгото законодателство, например в Гърция. Особено тревожни са последствията, които виждаме в някои европейски страни. В Швеция например има вече 61 обособени "опасни райони" (анклави) с население от 556 000 души, които са на практика недостъпни дори за полицията, в които царят насилие и системни заплахи, съществуват паралелни граждански структури, екстремизъм, системни нарушения на религиозните и човешки права. В 5 от тези 61 райони жителите с чуждестранен произход са над 90% от населението. В Швеция живеят 2,5 млн. души с чуждестранен произход.

В Европа нараства престъпността 

от мигранти от 15 до 21-годишна възраст. В началото на годината в Италия, Милано, имаше дори групово изнасилване от мигранти на жени и момичета от украински произход. В края на юли, началото на август на граничната ограда между испанския ексклав Мелила и Мароко бяха убити 37 души и ранени 800 души. Тоест вече се стреля по хора и това се възприема като нещо нормално. На проведената след това среща на върха на НАТО Испания успя да наложи предложението си миграцията да бъде определена като "заплаха" и да заеме място наред с тероризма. Показателно е, че докато в някои европейски страни общественото мнение възприема миграцията за най-голямата заплаха - 21%, на второ място - измененията в климата (7%), и на трето място - тероризма (13%), то в България това не е така. Изследването е на института You Gov в 13 европейски страни.

При сегашната ситуация в Близкия Изток продължава да съществува голям риск от проникване на терористи от "Ислямска държава" в Европа. Нападенията над лагери с хиляди джихадисти в Сирия, охранявани от кюрдски сили, избягалите вече затворници, нежеланието на западноевропейските страни да приемат свои граждани, участвали в "Ислямска държава", са все фактори, които би трябвало да алармират европейците.

Интересно е да се отбележи, че в много страни се формира един вид "граничен индустриален комплекс" от 

фирми, които печелят от бежанските потоци 

В някои държави правителствата предоставиха на местни фирми депортирането, центровете за задържане и жилищата за търсещи убежище. От друга страна пък се развиха мрежи от престъпни групи с връзки и координация в редица страни, осигуряващи канали за прехвърляне на мигранти, изготвяне на фалшиви документи и трупащи огромни печалби.

През миналата година стана ясно, че европейските страни не могат да намерят съгласие по една обща политика, очевидно поради голямата разлика в интересите им. Затова тя изглеждаше по-скоро безпомощна. За солидарност може да се говори при наличие на определена отговорност. Френското председателство на ЕС постави миграцията като един от основните проблеми за решаване през първото полугодие на 2022 г. и заяви амбиция за реформи в Шенгенското пространство с цел укрепване външната граница на ЕС. Все пак Многогодишната финансова рамка на Пакта за мир и убежище, приет през 2021 г., съдържа бюджет за миграцията от 23 млрд. евро. Промените във Фронтекс вкючително с увеличение на личния състав обаче вървят бавно и срокът за постигането им е 2025 г., а междувременно станахме свидетели и на скандали в него.

Използването на въоръжените сили на една страна на границата има място в зависимост от степента на заплаха. Не прави чест на коментиращи да използват трагичния инцидент с автобуса с мигранти, за да се отправят обвинения срещу политически противници или към държавния глава с вътрешнополитически цели в сегашната предизборна обстановка. Изправени сме пред много по-важни проблеми. Има много по-страшно оръжие от клеветата - Истината.

Епицентър

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.