ЕС е наш естествен стратегически партньор

Юрий Исаков е роден на 18 март 1948 г. в Уфа, столица на руската република Башкирия. Завършил е Московския държавен институт по международни отношения, след което работи в системата на руското външно министерство. Бил е в дипломатическите мисии в Мианмар и Тайланд. От 2000 до 2004 г. е заместник-постоянен представител на Русия в ООН. От 2004 г. Исаков заема длъжността посланик със специални поръчения на руското външно министерство. Изявите му са свързани основно с въпросите на енергийната сигурност. От юли 2008 г. е извънреден и пълномощен посланик на Руската федерация в България.

- Ваше превъзходителство, повод за нашия разговор е 12 юни - Националният празник на Русия. Това е един от най-младите руски празници. Вписа ли се той в съзнанието на народа? Какво е за вас този ден?

- Резултатите от неотдавнашни социологически анкети показват, че нашата младеж - от 18 до 30 години - се отнася към Деня на Русия с голямо уважение. Това радва, тъй като бъдещето на страната е в нейни ръце. За руската история 18 години, през които отбелязваме 12 юни като национален празник, са кратък миг. За мен и моите връстници - сравнително недалечно минало. А ето младото поколение на Русия израсна и придоби чувство на отговорност за своята страна покрай нашия национален празник, който за това време се превърна в неразделна част от новия етап в развитието на Руската федерация, негов най-важен символ.
Този ден отбелязваме в цялата страна преди всичко от уважение към самите себе си, към правилата и нормите на живот на съвременна демократична Русия, които нашият народ изстрада и по които днес ние живеем и се развиваме.
Дълбокото значение на Деня на Русия е свързано с повратни събития в най-новата история на нашата страна, с фундаментални преобразования в политическата и икономическата сфера, в коренни промени в живота на руското общество, с нови ценностни ориентири, в основата на които лежат интересите и възможностите за свободно и хармонично развитие на всеки индивид и на обществото като цяло.

- Предложената от Дмитрий Медведев идея за изграждането на нова архитектура на европейската сигурност все още не среща очакваната подкрепа. Каква е според вас причината?

- Никой не е и очаквал, че подкрепата на дадена инициатива ще бъде мигновена и единодушна. По мое мнение на някои политици и чиновници в Брюксел - подчертавам: не на всички, а на някои - влияе инерцията на конфронтационните подходи, страх от "сенките на студената война".
Същината на проблема се свежда до пределно простата алтернатива: или ще се появи единна европейска система на колективна и неделима сигурност и в нея ще участват всички, или разделителните линии на нашия континент за сметка на различията на равнището на сигурността ще се запазят и по-нататък, натрупвайки най-опасния потенциал, заплашващ с рецидиви на конфликти, които са били предостатъчно много в европейската, в това число и в най-новата история.
За последните 20 години европейската сигурност бе разклатена по всички параметри. Това се отнася до размиване на контрола над обикновените въоръжения (ДОВСЕ), атрофията на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), възникването на сериозни конфликти и тяхната ескалация, опитите замразените конфликти да се превърнат в горещи. Изказвания от рода на "всичко е ОК, нищо не трябва да се променя!" вече не са убедителни.
Защо щом стане дума за юридическите задължения и взаимното търсене на решения на въпросите на сигурността в Европа, веднага възниква напрегнатост, желание да се преадресира това към въпросната ОССЕ, макар че всички виждат, че тази организация през последните години се занимава не толкова с въпросите на сигурността, колкото с наблюдение на изборите в "незападни" страни?
Предлагаме минимално необходимото - да се придаде на принципа на неделимостта на сигурността, който по-рано се провъзгласяваше за политическо задължение, универсален и юридически обвързващ характер, а също да се определи механизмът на неговото прилагане на практика.
Руската инициатива се вписва органично в правните рамки на ООН. Тя не "отменя" нито една от по-рано приетите общоевропейски документи, нито една от съществуващите организации. Напротив - всички те - НАТО, ЕС, ОССЕ, ОДКБ, СНГ - са поканени да станат пълноправни участници в договора. Говоря за това специално, тъй като някои наши западни колеги се опитват да открият "двойно дъно" в руските предложения, като ни подозират, че призовавайки към колективна сигурност, ние искаме да разрушим НАТО и даже да отслабим ЕС. Разбира се, че не! Точно обратното - чрез работата над Договора за европейска сигурност ние заедно ще осигурим ново качество на взаимното доверие, което е така необходимо на Европа в днешните условия.

- Диалогът ЕС-Русия се развива успешно. Каква е в него ролята на България?

- Ние гледаме на Европейския съюз като на естествен стратегически партньор, с който - освен съседството на общия за нас континент, ни свързва и икономическо взаимно допълване и общи цивилизационни подходи и ценности, и нашата история и нашето общоевропейско бъдеще.
Тези дни в Брюксел завърши поредният кръг от преговори по новото базово споразумение Русия-ЕС, резултатите от който ние оценяваме положително. Вече имаме в различна степен съгласуван текст практически по най-важните параграфи на бъдещото споразумение. Някои параграфи са напълно съгласувани. Но новият документ според нас ще бъде достатъчно компактен, рамков и юридически задължаващ, който в бъдеще може да се допълни със споразумения по сектори.
Както знаете, неотдавна в Русия, в Ростов на Дон, бе проведена среща на високо равнище на лидерите на ЕС и Русия. Резултатиите от нея също са положителни - даден бе импулс за работа над съвместно "Партньорство за модернизация", което може да прираде на нашия диалог с ЕС съвършено ново качество.
Що се отнася до ролята на България в този диалог и партньорство, то тя според мен би могла да бъде твърде значителна. За това говорят историческата, културната и духовната близост между нашите народи, тяхната способност уважително да се вслушат и да се чуят един-друг и, ако е необходимо, да помогнат на другите европейски партньори адекватно и непревзето да възприемат идеите и предложенията, генерирани в нашите столици.
Освен това вашият въпрос, както ми се струва, би трябвало да адресирате и до българските партньори. България като пълноправен член на ЕС си знае най-добре каква трябва да бъде ролята й в диалога на Москва с Евросъюза.

- Не ви ли се струва, че в последно време нашите отношения охладняват. Да вземем една до неотдавна перспективна и успешна сфера на сътрудничество - туризма. Защо руските туристи например предпочитат Турция пред България?

- Този въпрос има няколко аспекта. Да започнем оттам, че огромното разнообразие на уникалки възможности за почивка във вашата страна са малко известни на руските туристи. Рекламата на българските туроператори в Русия е нещо, което не се забелязва, за разлика от турската. В това отношение е необходимо да се направи още много. Не забравяйте, че руските туристи, на които по-рано бяха достъпни само Златните пясъци и Албена", през последните 20 години пътуват из целия свят.
Сега за тях трябва да се води битка със съвременни сердства: облекчения, намаления, гъвкъв визов режим и други инструменти. Засега, както свидетелстват наши туроператори, някои български хотели практикуват двойни ценови стандарти. За европейски граждани стойността на стая е с 10-15 евро по-ниска отколкото за руските туристи. А в условията на криза на моите сънародници всяко евро е не по-малко ценно отколкото на западноевропейците.
Визовият въпрос. Ние с удовлетворение отбелязваме, че българският министър-председател Бойко Борисов обеща да се справи с удивилите и наши, и ваши туроператори мерки, усложняващи и оскъпяващи този сезон получаването на визи за руснаци, желаещи да почиват на българското крайбрежие. На 4 юни на сайта на българското външно министерство бе публикувано съобщение, че министърът на външните работи Николай Младенов е подписал заповед за мерки за по-нанатъшното облекчаване на визовия режим в сферата на туризма за редица страни, в това число и за Русия. Да се надяваме, че тези мерки ще се окажат ефективни.

- Вие често казвате, че съвместните енергийни проекти са приоритетни за Русия. Но защо и трите проекта - АЕЦ "Белене", газопроводът "Южен поток" и нефтопроводът "Бургас-Александруполис" се бавят така дълго? Каква ще е съдбата им според вас?

- Руската страна, както и преди, е заинтересована от тяхната скорошна реализация. Това бе нееднократно потвърждавано в рамките на активизиралия се през първото полугодие руско-български енергиен диалог. През тези месеци, както е известно, България бе посетена от министъра на енергетиката на Русия Сергей Шматко, ръководителя на "Росатом" Сергей Кириенко, председателя на ОАО "Газпром" Алексей Милер. При обсъждането на по-нататъшни стъпки за реализацията на енергопроектите от българската страна през март-април бяха направени много изгодни за нея предложения по финансово-организационния модел на проекта АЕЦ "Белене" за периода до привличането на стратегически европейски инвеститор. Или по "Южен поток" - предложение за продължаване преговорите между газовите компании на страните, изхождайки от новите увеличени параметри на неговата мощност - до 63 млрд. куб. м, което несъмнено прави проекта още по-привлекателен. Очакваме официални отговори на тези предложения от българска страна. Сега наша обща задача е да не допуснем забавяне на темпа на преговорния процес. Както във всички мащабни дела от такъв род и в тези е необходима политическа воля на партньорите. Именно политическата воля в съчетание с адекватно ресурсно осигуряване е залогът за успешната реализация на енергийните проекти. Да вземем например газовия проект "Набуко", който - тук му е мястото да кажем, Русия не счита за конкурентен на "Южен поток". Ето, там е налице политическа воля, но за разлика от "Южен поток" този проект не е осигурен с необходимата суровина. Бих искал също да отбележа, че не е напълно коректно да наричаме "Южен поток" руски, тъй като в него участват 10 европейски страни. Така че става дума за изцяло общоевропейски проект.

- Има ли вероятност "Южен поток" да заобиколи нашата страна

- Ще перифразирам известна поговорка - икономиката, и особено енергетиката, също както и природата, не търпят празноти. Добре известно е каква остра, твърда конкуренция има в Европа и по света в борбата за достъп до източници на суровини и пътища за транспортирането на енергоносители. Работата е там, че е много изгодно, особено за бедните на енергоресурси страни, да използват своите транзитни преимущества и не само да осигурят потребностите си от енергия, но и като добавка да спечелят немалко средства.
За България този вариант - по мнението на много експерти, е идеален, особено в условията на сегашната криза. Не вижда очевидните предимства за вашата страна само онзи, които не иска да ги види. За всеки голям инфраструктурен проект е добре известно, че така наречената "точка от която няма връщане" се преодолява само при наличието на съответно инвестиционно решение. До преминавването на този решаващ стадий, естествено са възможни различни варианти. Надяваме се, че положителното отношение на българското ръководство към проекта "Южен поток" ще помогне в най-близко време да вземе всички необходими организационно-технически решения по българския участък на газопровода.
От гледна точка на по-скорошното разгръщане на работата по реализацията на "Южен поток" според мен са важни положителните стъпки в енергийния диалог Русия-Евросъюза по въпроса за придаване на проекта статут на трансевропейска енергийна мрежа ТЕN-е. За това свидетелстват в частност резултатите от споменатата от мен среща на високо равнище Русия-ЕС в Ростов на Дон.

- Ваше превъзходителство, защо вие, ако мога така да се изразя, избягвате светлината на прожекторите, във време когато някои ваши колеги щедро раздават съвети как да оправим държавата си?

- Според мен вие силно преувеличавате като използвате думата "избягвате". С българския печат, с който аз общувам редовно, имам добри отношения, взаимно разбиране и взаимни симпатии. Бях VIP гост в "Шоуто на Слави" на БТV, в пряк ефир на Ники Кънчев в Дарик радио, отговорих на въпросите на икономическия телевизионен канал EBF и на Радио София, дадох няколко интервюта за БНТ, постоянно интервюиран съм от българските вестници, в това число и от ДУМА.
И дори тази сутрин по сравнително младия, но според мен интересен телеканал PRO.bg, излъчиха мое интервю. Представяйки руската позиция по най-важните международни въпроси, нееднократно съм давал пресконференции в пресклуба на БТА, чел съм лекции в Атлантическия клуб, в Нов български университет, а също и във Великотърновския.
Така че "в светлината на прожекторите" се намирам достатъчно често. Що се отнася до съветите, то бих искал да напомня: независимо от дълбоките исторически и традиционно дружески отношения между нашите страни, даже във времената на СИВ и на Варшавския договор нашата дипломация никога не е използвала практиката на публично одобрение или порицание на своите партньори. Руското външно министерство строго съблюдава духа и буквата на член 41 на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, задължаваща дипломатите да не се намесват във вътрешните работи на страната, в която пребивават. А ако на самите български партньори са интересни нашите оценки за едни или други реалности и събития, то ние , разбира се, сме готовви да споделим нашите наблюдения и съждения. Само че сме готови да правим това без менторски нотки и нравоучения. В тази уважителна тоналност, която подобава при общуването с държава, която има 1300-годишна история.
Интервюто взе Петър Бочуков