Ненаказвана безстопанственост

Винаги съм се радвал на разхубавяването на родния ми град София. Обичам го през всичките сезони и може би затова много се ядосвам на младежи и не само младежи, които не спазват установения ред за пресичане, минават на червено, замърсяват улиците и тротоарите, хвърлят, където заварят, фасове, не изпитват  капка уважение към труда на грижещите се за чистотата. Разбира се, това говори за възпитанието и културата на нарушителите, които утре сякаш няма да минават по същите улици, няма да чакат на същите спирки...
Винаги съм се радвал, когато някой направи две-три крачки и отиде до кошчето за отпадъци, за да хвърли там, а не на земята ненужното му боклуче. Годините ли, които натрупах, или има друга причина, но редовно поощрявам (понякога на ум) младите за проявеното им добро възпитание. Особено ми е приятно, когато не пресичат на червено, а чакат заедно с мен да светне зеленото, докато някои - и стари, и млади, но повечето, и то все хора с културен вид, дебнат да се мушнат между профучаващите пред носа им коли. Не са малко трагичните случаи, когато, за да спасят някой такъв нарушител, шофьорите предизвикват тежки произшествия.
Но това е отделна тема... Сега искам да ви запозная с друго нарушение, което се чудя как съществува редом с грижите на отговорните за реда и красотата на София хора. Аз съм роден в столицата ни и се радвам на всяко добро дело в това отношение. Не мога да си кривя душата и да отричам направеното от Столичната община може би с амбицията града ни да стане пръв в състезанието за европейска столица. Е, не спечели, но направеното си е направено. На мен лично много хубаво впечатление ми оставя големият ремонт при входа на Борисовата градина, или още по-голямото трансформиране на пространството около Лъвовия мост, или разчистването от разни панаирджийски будки на мястото срещу бившия хотел Плиска, харесвали са ми и булеварда през квартал "Надежда", и други места от родния ми град...
Специално се разходих и разглеждах обновеното "начало" на Борисовата градина, радвах се на железните оградки, поставени около големите дървета, както и на новата настилка, леко се ядосах на заведенията за обществено хранене, които са стъпили в езерото, но кой ли ме дявол накара да вляза и в подлеза от другата страна на канала, където всички мои положителни емоции се изпариха.
Слязох по стъпалата и се почувствах в наказателната зала на някое психиатрическо отделение. Пациентите бяха надраскали по всяко местенце от гранитните полирани стени всевъзможни рекламни или просто смятани от изпълнителите им за художествени надписи и други изображения. Освен грамадните неясни за прочит огромни думи, които са поне пет-шест "композиции", стените са изпълнени и с по-скромни рекламни съобщения. Десетина майстори на покриви ни предлагат труда си, в няколко рекламки се предлагат уроци по рисуване или по биене на барабани, от други плакати (два размера) индуската Сахаджи Йога ни кани да медитираме на нейните представления. Не липсват и покани за екскурзии у нас и в чужбина, предложения за рязане на дървета и т.н. и т.н. Дори указателните надписи кой изход накъде води (към кой обществен транспорт) са облепени с покриващи основния  текст рекламки.
А пък един, някой си Георги Христов, ни дава възможност да му се обадим по телефона - номер 9898 598 745... И само на една от самодейните обяви бих обърнал внимание. Тя беше за изгубено куче.
На въпроса, зададен ми от отговорните фактори, къде да ги намерят пустите му нарушители, мога да отговоря просто и ясно: на повечето от грозните рекламки е написан телефон или адрес и не е трудно съответните служби да ги издирят и им поискат строга сметка за тяхната "художествена" и информационна самодейност.  Редно ли е един стар софиянец като мен, както и добре дошлите гости на столицата ни, да минават през този подлез и да се чудят на подобна ненормална безстопанственост. Няма ли начин на повечето, ако не на всички нови и хубави, направени с грижа и вкус промени в столицата ни, а и не само в нея, да се гледа с око на свое. Те наистина са наши, построени са с наши пари и не бива да имаме хунско отношение към тях. А нарушителите да се наказват!