24 Декември 2024вторник20:08 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

В сянката на Озирис

Само в столицата погребалните фирми са поне 130. Колко са в държавата, не е известно. Всички искат да печелят

/ брой: 113

автор:Янко Долапчиев

visibility 5415

Търговията с храни и лекарства, концесиите за боклука са сигурен бизнес. И смъртта. Тя е вечен, макар и последен, акорд от живота. Само в столицата погребалните фирми са поне 130, десетина отговарят на някакви стандарти, твърдят запознати. Съществува и Съюз на погребалните фирми с 38 членове - най-вече от провинцията. Че от смъртта може да се печели, личи по някои от ритуалните зали и офисите на фирмите - старите барачки са заменени с мраморни сгради, пред които чакат лъскави катафалки.
По соцвремето ритуалът около погребението бе унифициран, без блясък (стига покойникът да не е бил в Политбюро). Държавата все пак се отблагодаряваше, че някой редови поданик й е служил, поемайки масрафа на погребението. Днес и в погребалните ритуали бедните се различават от богатите. Равенството идва сетне, както е записано в Евангелието.

Собствениците

на погребалните фирми са: икономисти, бивши директори на общински гробищни фирми, полуграмотни роми, санитари, хора от силови групировки, притежатели на чейндж бюра. За повечето това е труден, но почтен, начин да си изкарват хляба. На някои от агенциите ценоразписът за услугите е качен в интернет, други наемат катафалки от конкуренцията. Те са си поделили болниците; плащат на лекари, санитари, шофьори на линейки, за да им привличат клиенти.

Проектозаконът

През февруари внесохме в парламента проектозакон за гробищните паркове и погребалната и траурната обредна дейност, казва Атанас Аргиров, председател на Съюза на погребалните фирми. Причината - сега всяка община сама регламентирала чрез наредба тази специфична дейност, което изкривявало пазара и конкуренцията. Най-облагодетелствани били общинските фирми, и то най-вече софийското общинско предприятие "Гробищни паркове". Според Аргиров, докато в Европа и в Америка имало стремеж към уедряване на погребалните дейности, при нас било обратното - частникът не можел да влезе в общинско гробище и да копае гроб. Заради липсата на единна законова основа погребалните агенции били подложени на нелоялна конкуренция. При това за разлика от общинските предприятия те плащали на хазната всички данъци и осигуровки.
Според Закона за общинската собственост от 2008 г. управлението и поддържането на гробищните паркове се възлага само на бюджетни организации и на юридически лица, но не и на търговски дружества. Общинското предприятие се финансира от общинския бюджет и частникът не може да има равен старт за конкуриране с него, смятат от Съюза на погребалните фирми. Те вече уведомили министъра на финансите, че Законът за общинската собственост, толерирал неплащането на налози. Направете сметка - общините са над 250, всяка с поне три общински предприятия за различни дейности, това означава стотици милиони левове загуба за хазната, изтъква Атанас Аргиров.
От съюза твърдят, че услугите, предлагани от общините, не са свързани само с управлението на гробищните паркове, те имат цена и трябва да се предоставят на частните фирми. Затова настояват всички да бъдат регистрирани по Търговския закон.
Предложеният на НС законопроект регламентирал участието на общините в погребалните услуги; не само като администрация, а и като търговци. От браншовия съюз искат въвеждане на ясни критерии. Така нямало да се повтарят случаите, когато, след като си договорил цена, те изненадват с искане за доплащане. В името на прозрачността Съюзът на погребалните фирми иска публичен регистър на агенциите към МРРБ.

Срещу концесиите

Ние сме срещу отдаване на концесия на гробища, заявяват от браншовата организация. Атанас Аргиров изтъква, че те трябва да останат публична общинска собственост. Появата на първите частни гробища коментира с въпроса дали те могат да гарантира права върху откупения гроб за вечни времена. Не е нормално неколцина да вземат на концесия гробищните паркове и само те да решават колко ще струва едно погребение, смята от съюза. Грешка е отдаването на концесия на крематориума, който също трябва да е общинска собственост, това било бягство на Столичната община от проблема. Затова в Закона за концесиите трябва да се запише, че гробищните паркове в България не подлежат на концесия и да се причислят към духовни обекти със специален статут. Атанас Аргиров подчертава, че Съюзът на погребалните фирми не се бори за привилегии, а за еднакви правила с всички пазарни субекти.

Очаквана атака

В столичното предприятие "Гробищни паркове" не са изненадани, че частници недоволстват. Контрират: искат да ги пуснем да копаят гробове, а парковете са публична общинска собственост. Каменоделците няма как да са недоволни, ние не развиваме каменоделство. Не се рекламираме, не печатаме брошури. Изтъкват, че наредбата на СОС, регламентираща тяхната дейност, дава достатъчно права на частниците. Но не чак толкова, колкото те искат, допълват от "Гробищни паркове". Не може в терен от стотици декари общинска земя, в които са инвестирани милиони за инфраструктура, да влязат частни фирми току-така. За пример посочват територията на Централните софийски гробища, която е 900 дка, а историята му - 150-годишна.
Ние също се интересуваме от проектозакона, ще въведе правила в тази така тежка дейност, твърдят от администрацията. Търсим по-добро лице пред обществото в трудните моменти за опечалените.
Що се отнася до чуждия опит, казват, че са запознати най-вече с италианския. Но преди да приемат закона, там го обмисляли 27 години. По отношение на бюджета, за който ги обвиняват, изтъкват, че наистина са на общинска издръжка, но на 100% връщат дадените им пари. Погребенията на социално слаби или на тленни останки, задържани с прокурорска възбрана или съдебно решение, на донори, се поемат от общината.
От общинското предприятие не могат да потвърдят твърденията на Съюза на погребалните фирми, че сме държавата с най-много гробищни площи, защото не е ясно как е правена сметката. Предложението на браншовия съюз при погребенията да се използват ензими, които да ускорят процеса на тлеене до 2 години, а не както е сега санитарният срок за ползване на гроб да е 8 години, били от компетенцията на Министерството на здравеопазването. Наистина, в Италия ги използвали, но причината била високите подпочвени води и екопроблеми, твърдят от администрацията.

Лоши спомени

До Софийския крематориум - единственият и на Балканите, вече се издигат частна ритуалната зала и стени за полагане на урни. От администрацията на общинското предприятие избягват да говорят за приватизацията му, само поясняват, че е станало с решение на Столичния общински съвет. Ще напомним - през 2001 г. акционерното дружество KARLA INT. Co - притежание на погребалната агенция "Karla" и на италианската фирма Elzif, спечели конкурс на СО за поддържане и стопанисване на крематориума. В него Столичната община има дял от 20% - апортна вноска от земя и техника. Поради липса на гробни места крематориумът е конкурент сам на себе си. Резултатът е налице - бизнесът процъфтява, инвестициите растат.

Отпор от Казичене

СОС е приел стратегия за развитие на гробищните паркове 2007-2011 г. През пролетта на м.г. главният архитект на столицата Петър Диков обяви, че най-късно до 2 години и половина столицата ще има ново гробище. То ще се простира върху 800 дка, ще е край Казичене, а устройственият му план вече трябваше да е готов. Според архитекта така щял да се реши проблем на столицата за следващите 40 години. Навярно, черпейки опит от Суходол, Диков засили драматургията: иначе ще се наложи да балираме трупове!
Днес под сурдинка признават, че проектът "Казичене" е в задънена улица. Трябвало да се отчуждават имоти, жителите на селото били против плана на общината - гробището ще смъкне цените на имотите им, както е в кв. "Орландовци".
Развиделяване има за "Бакърена фабрика" - вече са изкупени 11,5 дка земя, до средата на следващата година трябва да има още двайсетина. Заради още неустановената площ обаче гробището не е заградено изцяло и е безпомощно пред ромските кражби на метали.
Паркът "Малашевци" чака гласуване от СОС на сделка за 10 дка за разширяването му; още 30 дка са планирани да се купят.
През пролетта на м.г. Столичният общински съвет извади управлението на гробищата в Бояна и Владая от ОП "Гробищни паркове" и го възложи на районния кмет на община "Витоша". Една от причините бе оплакването на владайци от липсата на гробари и от високите такси за местата за вечен покой. Междувременно край Бояна се появи първото частно гробище, в което цените били по няколко хиляди евро, а месечното поддържане на гроб - колкото минимална работна заплата.

Край гроба на Алеко

Гробът на Алеко Константинов

Обикаляйки Централните гробища, видях до гроба на Алеко Константинов гребло и кофа. Оказа се, че от април за него се грижи жена на около 30-те (отказа да я снимам). На въпроса ми родственица ли е на писателя, отговори: "Не, само негова почитателка съм." Била бавачка, но през ваканцията щяла да бъде напълно безработна и да се посвети изцяло на гроба. Кани ме да дойда следващата година, когато върху него ще има рози и незабравки - писателят ги обичал най-много. После споделя, че смята да боядиса и оградката на гроба в любимия му цвят. Когато в прочутата анкета на проф. Иван Шишманов попитали Алеко кой е любимият му цвят, той отговорил: като на кожата на Клеманс (нарича я "божествена"- б.а.). Клеманс е жената, в която се влюбил по време на пътуването си с кораба до Чикаго. "Възнамерявам първо да изпитам цвета - да не е съвсем бял, а с една идея розово", пояснява жената.
После разбирам, че засадила цветя и на гроба на Петко Славейков - за нея огромна фигура сред възрожденските класици. След края на учебната година очаква помощ от приятелки за гробовете и на други видни българи. Надява се движението (назовала го "Демир Хисар") да се разрасне. Пояснява, че го нарекла на мястото край Дойранското езеро, където е загинал през 1916 г. Димчо Дебелянов (бил е на 29 години - б.а). Първият му гроб е в двора на църквата "Света Богородица", където 15 години непознати жени се грижили за него.

Фолк и реалност

Гробът на Никола Вапцаров

През март 2009 г. избухна скандал около гроба на Никола Вапцаров. Тогава племенницата му Мая Вапцарова обяви, че далечни роднини го осквернили, след като разбили дебелата каменна плоча, за да погребат далечна роднина. Писа се още, че името на поета било изрязано с флекс.
Убедих се лично, че видът на гроба е наред, а костите на Вапцаров не са в Македония. От управата на парка ми обясниха, че жената също имала права върху него, а недоволните пропуснали да искат от МК гробът на поета да бъде обявен за културен паметник.
Събеседникът ми, човек с десетгодишен стаж в гробищата, продължи темата за реалността и фолклора. Каза ми: "Няма нищо вярно в писаното за оскверняване на гроба на Тодор Живков. Близките му щяха да поставят на гроба негов бюст, но след като престоя в работната ми стая няколко месеца, си го прибраха."
От разказа му разбирам още, че тленните останки на Георги Димитров са в Католическите гробища, а Военните гробища с костницата от Балканската и Междусъюзническата война (за тях се сещаме само на Гергьовден), тънат в немара. Човекът, който се грижел за мемориала, починал. За икономии военното министерство вече го охранявало само със СОТ. В резултат се крадяло всичко от желязо. Добре, че от Военноисторическия музей се сетиха да приберат църковната утвар и Паметната книга на видните посетители. Там бе и подписът на Георги Димитров, обясни събеседникът ми.

 

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 25247

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 22959

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 25577

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 27805

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 24464

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 24406

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 21040

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 22166

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 34131

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 28716

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 24318

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 23990

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ