Твърде много проблеми спъват училището

И 46-ото Народно събрание приключва плачевно краткосрочната си дейност. В него обаче бяха внесени десетки законопроекти, които в най-добрия случай успяха да стигнат до първо четене в комисиите. Не правят изключение проектите за промени - цели четири, в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), който от приемането му през юли 2016 г. досега е претърпял вече 13 промени. А 

честите промени на парче

в образованието знаем до какво водят.

На 2 септември Комисията по образованието и науката в НС след обсъждане на четирите законопроекта даде зелена светлина за първо четене в пленарната зала на три от тях, един отхвърли. И дотам. Самото обсъждане обаче показа колко много и колко тежки проблеми има в българското училище днес. Най-рано - още на 30 юли, е внесен проектът за законови промени, подписан от Корнелия Нинова и група депутати от "БСП за България". В комисията бе представен от Веска Ненчева - предлага се по един предмет за всеки клас 

да има един учебник 

най-качествения, утвърден от МОН. Това е безусловен начин да се избегнат корупционни практики за сметка на качеството на обучението, както и начин, независимо от това къде учи детето, то да има еднакви условия на образование и възможност за личностно развитие, обясни Ненчева. Още повече, че сега многото учебници не се отличават особено според нивото на различните ученици. Подобен подход би довел и до значително намаляване на цената на учебника и на разходите на държавата. А прилагането му с диференциация при деца с различни образователни потребности трябва да става чрез учебните помагала, които избира конкретният учител, смятат от БСП. 

Ако обобщим дискусията по темата, спорът бе основно да има ли централизирана държавна политика или да се наблегне на диференциацията между училищата чрез избора във всяко от тях на един от многото издавани учебници. И още - дали да се удовлетворяват интересите на частните издатели и автори или да се акцентира върху публичния интерес. Няма да се впускам в подробности за спора, който всъщност се отнася генерално до различията ляво-дясно. Според министъра проф. Николай Денков при един учебник средства няма да се спестят, защото при наличие на конкуренция има възможност държавата да преговаря и от гледна точка на качеството, и от гледна точка на разходите. По думите му, един учебник по предмет има само в Гърция, но и там проблемът се обсъжда. А във Финландия, Естония, Чехия, Норвегия, Швеция, Испания и Великобритания изобщо не се одобряват учебници, тоест оставено е изцяло на преподавателите да намерят най-подходящите материали за своите ученици. 

Депутатите от ИТН смятат, че е добре да има не повече от два учебника по всеки учебен предмет за всеки клас. Защото "няма как да се изгражда идея за национална идентичност или пък разбиранията ни за морал и за определен вид ценности, ако имаме стотици различни истини". Светослав Георгиев цитира "бисери" от сегашните учебници: "Връх Шипка се намира на върха на планината". Или - "Растенията сами произвеждат храната си. Те се наричат производители". А "животните ядат готова храна - растения и други животни, затова те се наричат потребители". От ДПС и ИБГНИ посочиха, че качеството на един учебник винаги зависи от това кой го оценява и че сега учебниците се избират в кабинета на директора на училището, а един учебник би се избирал в кабинета на министъра, като рискът за натиск от фирма е един и същ.

Така или иначе, законопроектът на БСП не бе одобрен в комисията. В нея обаче 

не стана дума за истинския проблем

а той е, че учебниците се пишат в съответствие с учебните програми. Именно чрез учебните програми по история например в последните години бе наложена новата идеология на властта, която превърна и учебниците в наръчници по антикомунизъм и русофобия. Ако не се върне реалната история в училищните програми, няма никакво значение дали ще имаме един учебник или десет. Никой не предложи също в закона да се върне изгонената оттам думичка "просвета".  

***

Интересен се оказа проектът за промени в закона, внесен от Министерския съвет. Той предлага в ЗПУО еднозначно да се регламентира премахването на политическата и партийната дейност в системата на предучилищното и училищното образование; да се запише, че не се допускат политическо и партийно влияние и зависимости при нейното функциониране, назначения, управление и контрол. От ГЕРБ-СДС забравиха как доскоро разнасяха тениски с лика на Борисов и си правеха срещи из училищата, сега заявиха, че категорично 

политическа дейност в училищата

не трябва да се осъществява. Но добавиха, че не може да се ограничи правото на учители и директори да стават общински съветници и депутати, и че трябва да бъде прецизно уточнено дали забраната засяга дейности от благотворителен или културен характер. Депутатите решиха, че между първото и второто четене на проектозакона трябвало да се даде определение на понятието "партийна дейност".

По темата обаче избухна спор между Мукаддес Налбант (ДПС), която от 2005 до 2009 г. бе и зам.-министър в МОН, и бившия министър Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС). Налбант заяви, че в Кърджалийска област има 73 училища и "в 68 от тях директорите бяха от ГЕРБ", което не бива повече да се допуска. Според Вълчев обаче това били слухове, "във всички общини в Кърджалийска област всички директори на детски градини, назначени от кметовете, са от ДПС. Учители, чистачки, шофьори не ce назначават, ако не са от ДПС". Тук може само да добавя, че в цели райони у нас не от днес на местна почва ДПС "коли и беси", а наскоро из медиите се появи информация, че в Кърджалийско с тежък натиск е подета акция местните хора да се пишат при преброяването турци, и че майчиният им език е турски - дори тези, които никога не са говорили турски... 

***

Да се продължи и през 2022 г. възможността учениците по свое и на родителите им желание да не ходят на училище, а да се обучават вкъщи онлайн, обсъждаха още в парламента. Депутатите от ИТН бяха против, от Демократична България заявиха, че това трябва да става само при пандемия. Андрей Чорбанов (ИТН) попита колко души в залата са изпитвали ученици и студенти, обучавани дистанционно, и дали намират разлика с тези, ходили присъствено на занятия. Според депутата дистанционното обучение е пълен провал, а образованието не би трябвало да е извън регулацията на държавата. В крайна сметка в комисията бе приет вариант, предложен от проф. Денков - възможността да важи само за учебната 2021-2022 г., а след първото четене на законопроекта текстът да се доработи.

Четвъртият внесен законопроект е на Ивайло Старибратов и група депутати от Демократична България. Той предвижда абитуриентите, завършили професионален профил в гимназията, да могат да изберат и допълнителна матура по същия предмет, но върху общообразователното съдържание. Причината е, че при кандидатстването във вузовете, които

приемат с оценките от матурите

се създава неравнопоставеност между абитуриенти със зрелостен изпит върху изучавания профил и тези, които имат общообразователна подготовка. Според депутатите от ИТН висшите училища изобщо не трябва да приемат студенти с оценките от матурите, понеже това сваля качеството на подготовката на студентите. Според министър Денков висшите училища трябва да използват за прием и резултатите от профилиращата гимназиална подготовка. Комисията одобри и този проектозакон за първо четене в пленарната зала. 

***

Цялата работа приключи с решенията на комисията и няма да продължи нататък. Ще попитате защо тогава пиша за нещо, което така или иначе вече няма бъдеще и смисъл. Не е вярно. Няма съмнение, че същите проблеми и същите предложения ще се възродят отново в следващото Народно събрание, независимо кои конкретно ще са вносителите.