Европа, светът и ние

Зад гърба ни са изборите за Европарламент. Занимаваме се с това коя партия колко спечелила, не се питаме защо българите масово не излязоха да гласуват. Отговорът според мен е кратък: защото не вярват в ползата от ЕС.

"Европа е с нас!"; "Европа ще ни спаси от мигрантите"; "Ние сме Европа"; "Духът на Европа е в нас"... - продължават да повтарят като в изтъркан шлагер нашенските неолиберали и евроатлантици. "Европа е с вас!" - уверяваха ни фрау Меркел и мосю Юнкер, който от време на време бащински потупваше по раменете и погалваше по вратлето нашия премиер.

Европа е с нас, но къде е Европа? Защото, докато ние сънувахме елейни сънища, а брюкселските чиновници ни омайваха с щедри обещания за "светло бъдеще", самата Европа продължаваше и продължава да се гърчи и тресе в конвулсия от проблеми, които заплашват не само нейната историческа и културна идентичност, но и съществуванието й въобще.

Мигрантското цунами

Прогресивно остарява нейното население.   Успоредно с тази неблагоприятна тенденция остава заплахата от нова "мигрантска инвазия". По данни на Евростат само през 2017 г. в Европа са дошли 1.5 млн. емигранти от други страни. Над 35 млн. са вече чуждоземците в Стария континент. Ако през 1990 г. мюсюлманите в Европа са били 29.6 млн., през 2015 г. те надхвърлят 40 млн. Расте и броят на джамиите във водещите европейски страни. В Германия те са 2750; във Франция - 2200; във Великобритания - 1500. В цяла Европа тече процес на пълзяща ислямизация, докато в резултат на т. нар.   секуларизация масово се затварят християнски храмове и намалява броят на вярващите християни.

 Още по-стряскащи са прогнозите за следващите десетилетия. Ако тази тенденция се запази, през 2050 г. мюсюлманите ще съставят около 14% от населението на Европа. В Германия те ще наброяват близо 6 млн., във Франция - около 9 млн., в Италия - 4.5 млн., в  България - 15% от населението.

 На практика в Стария континент се осъществява незабележима подмяна на религиозната и културната идентичност на населението. Онова, което ислямът не е успял да постигне чрез въоръженa инвазия в Европа през VIII и XIV в., сега е на път да се осъществи чрез демографската експанзия на мюсюлманите мигранти. 

Вече цяло десетилетие бележити европейски интелектуалци предупреждават за надвисналата опасност над Стария континент. Световни медии не престават да алармират за настъпващия "Армагедон". Вместо да реагира адекватно на тревожните сигнали, така нареченият политически елит на ЕС продължава да тъне в безхаберие и неведение. "Ислямът е зло, което Европа се отказва да забелязва" - пише приживе известната италианска журналистка Ориана Фалачи, като в публикуваното през 2004 г. "Интервю със себе си" заключава: "Европа я няма вече. Има Еврабия". Известната швейцарска писателка Бат Йе'ор недвусмислено пророкува, че Европа рискува да бъде покорена от "мигрантския и ислямски натиск" като Византийската империя. Като основна причина за тази опасност Йе'ор посочва неспособността на европейските политици да осъзнаят и разберат  непримиримата агресивна същност на ислямизма; абсурдна е тяхната надежда за помирение между мюсюлмани и християни. Налице е прогресиращ упадък на западната цивилизация. 

Тревожна статистика

Живеем в жесток и безмилостен свят. Живеем в свят без правила и закони, без морал и без съвест, без милосърдие и човечност. Сякаш някога е имало нещо като присъда над жестокостта и съчувствие към невинните жертви...

 Над 2 млрд. души от населението на планетата днес живеят в бедност и глад. От тях 753 млн. едва оцеляват с по-малко от два долара на ден. Докато 1 процент от богатите вече владеят над 50 процента от благата на Земята.  

 Над 240 млн. са наркоманите, близо 20 млн. - т. нар. анонимни (регистрирани) алкохолици. 

 На всеки 4 секунди в света става по едно самоубийство, или над 800 000 всяка година.  

 Броят на убитите иракчани от войната в Ирак надхвърля 160 000; на афганистанците от войните там - над 5 млн., на сирийците - от войната - над 500 000, а само на децата - над 15 000.

Близо 20 000 са досега терористичните атентати в Европа, като в тях са загинали около 15 000 души.  

Това е само малка част от тревожната  статистика. Днешният свят преживява дълбока екзистенциална и социална, духовна и материална, морална криза. Като прибавим най-новите данни за екологическото замърсяване на планетата и надпреварата в ядреното въоръжаване, ще ни стане още по-ясно докъде се е докарало човечеството в началото на XXI в. Повечето учени обясняват това "пропадане" с т. нар. корпоративен капитализъм, който е на път да подмени държавите с мафиотски структури и да започне да "произвежда" още по-голямо социално неравенство и антагонистични кризи, граничещи с  катастрофа.       

Хаос без алтернатива?

Светът затъва в хаос, твърдят авторитетни международни наблюдатели. Причината е в продължаващото геополитическо пренареждане на света, което го прави все по-неуравновесен и хаотичен. Самият Тръмп е обхванат от маниакалната амбиция да възвърне изгубеното "величие на Америка". Русия едва ли ще се откаже от политическия реванш заради изгубената от Съветския съюз "студена война". Китай е на път да стане свръхдържава, която ще съперничи на САЩ. Не е за подценяване дори Индия, която набира скорост като водеща страна. Турция постепенно се освобождава от опеката на САЩ и започва да придобива самочувствие на регионална сила. Докато Европейският съюз продължава да "изпада от класацията" на глобалните субекти.

   Живеем в жесток свят, но в никакъв случай не бива да се отказваме от мисълта да го направим по-добър. Светът утре не бива по нищо да прилича на днешния глобален свят.  

Изход от тази "задънена улица"  

предлага известният словенски писател и културолог Славой Жижек. Според него "капитализмът не може да съществува вечно", тъй като нищо не е вечно. Ученият смята, че рано или късно човечеството ще бъде принудено да избере "някоя от версиите социализъм" независимо от провала на съветския експеримент. Така прогресиращата роботизация ще доведе дотам, че ще стане излишна "експлоатацията на труда". 

  Жижек не изключва сред евентуалните сценарии за бъдещето да бъде "марксовият комунизъм", изчистен от доктринерските деформации на миналото. Другият негов сценарий предвижда т. нар. рентизъм - обществото да бъде управлявано от високоинтелигентна "рентиерска класа". Третият сценарий е за "социализъм" - с планирано и контролирано потребление. Последния вариант Жижек определя като "екстерминизъм". При него капиталистите ще си осигурят по генетичен път дълголетие, докато простосмъртните работници (служители) ще могат да живеят не повече от 25 г. Не подлежи на никакво съмнение, че в подобно общество ще има катастрофален "конфликт на интересите". След провала на неолибералната утопия и продължаващата агония на капитала не върви ли днешното човечество именно към подобен "екстерминизъм"? Жижек не отговаря на този  въпрос.       

А  какво правят нашите управници 

"докато се обръща палачинката" на световната политика? Непрекъснато се самовъзхваляват и умилкват около "големите началници" на САЩ и Европейския съюз. А иначе? Иначе продължават да си глождят кокала и заплашително да ръмжат - да не би някой "опозиционер" да им го отнеме. 

Неотдавна психологът Петър Иванов съобщи ужасяващи данни за "изчезването на България". Според изчисленията на авторитетния учен от цялото население на страната - 6,8 млн. души  - българите са едва 4,5 млн., циганите - 1,5 млн., турците - 800 000. На всеки 7 минути намаляваме с по... един човек. Емигрирали са два милиона млади българи. "Не е вярно, че България е на второ място в света по смъртност" -  опонира известният специалист на оптимистичните прогнози. Страната ни уверено държи палмата на първенството по биологично "изчезване".

България се управлява от политически елит със "слугински манталитет", който със зъби и нокти се стреми да запази статуквото. Държавата е превърната в "треторазрядна буферна периферия". 

По-страшното е, че докато България страда от "неизлечимата болест", никой не си мръдва и пръста за нейното спасяване. Нито едно българско правителство досега не се е захванало с решаването поне на един проблем, от който зависи оцеляването ни като етнос и държава. Вместо това нашенските управници продължават да преливат от пусто в празно и да сипят суетни хвалебствия за някакви мними "успехи". А народецът ни блажено спи и си трае, не отива дори да гласува, не виждал полза. Докога може да продължава това унизително самоубийствено поведение?