Детската агресия - огледало за обратно виждане

Когато погледнем в житейското огледало за обратно виждане, светът изглежда съвсем различен. Забелязваме нeща, които, гледайки напред, не сме забелязали. Така става и с децата ни. Ако се обърнем назад, с ужас ще видим потресаващи случаи на агресия и насилие, които помитат настоящето и бъдещето на малчуганите.
Преди дни десетокласник бе наръган на две места с нож от свой съученик и все още е с опасност за живота в болницата в Ловеч. "Деца се сбили заради мобилен телефон в Правец", "12-годишно пловдивчанче с избити зъби и сътресение на мозъка","Малчуган брутално пребит от по-голям ученик в Момчилград", са само част от новините, които пълнят медиите в последните месеци. През август в социалната мрежа фейсбук се появи поредният шокиращ клип с участието на родни тийнейджъри. На видеото се вижда как двама младежи се нахвърлят върху възрастен човек и го свалят на земята, след което го пребиват и го оставят, потънал в локви кръв. Само месец преди това невръстен школник осакати свой връстник в центъра на София. После гордо и садистично разказа в интернет подробна хронология на случката. А тя прилича на

ужасяваща и неумолима война

която се води в джунглата. Без правила, без предупреждение, без мотиви. Има само необяснима омраза и примитивизъм.
Не сме ли виновни обаче ние, родителите, че научихме децата си на максимата: в днешния свят оцелява и побеждава този, чийто зъби са по-остри. че ако искаме да сме най-отгоре, принципът "око за око, зъб за зъб" трябва е водещият в отношенията им към другите... Не сме ли ние тези, които позволяваме на малчуганите да ги "залива" от малкия и големия екран кръвта от екшъните. Не им ли показваме ние, че те трябва да се идентифицират винаги с победителите!?
Спомням си една от любимите книги на милиони деца от целия свят - "Хвърчащата детска стая" на Ерих Кестнер. В нея се разказват пpиключeниятa нa гpупa ocмoклacници oт Киpхбepгcкия пaнcиoн. Hякoлкo дни пpeди Кoлeдa тeхнитe "вpaгoвe" oт peaлнaтa гимнaзия плeнявaт eдин oт пaнcиoнepитe и изгapят тeтpaдкитe пo диктoвкa нa цeлия клac. Това слага началото на война между двете елитни школа. Но нейните "оръжия" са симпатични шеги и пакости, които си разменят колежаните и които не водят до фатални последици, до изваден бъбрек, до спукан далак, пробит бял дроб, до комоцио или други травми, преобръщащи живота на децата ни. Всъщност "Хвърчащата класна стая" е книга за възрастни. За онези родители, които са забравили какво е да си дете и какви трябва да са самите те, за да създадат достойни, разумни и мислещи хора. Защо да не я прочетем отново, а?
Често сред причините за насилието сред малчуганите психолози посочват лошата семейна среда, недоброто им възпитание, липсата на дисциплина в училище. Не на последно място са и материалните различия на родителите, които поставят непреодолими бариери на общуването между тях. Сигурно е така, не можем да изолираме злобата и агресията между децата от проблемите на обществото. Едва ли някой разумен човек ще отрече, че

ценностната ни система се разпада

а жалките останки от нея се маргинализират. Все повече родители не могат да се справят сами с децата си. Държавата почти абдикира от проблемите на образованието, то продължава да работи по инерция, а разговорите за него се свързват вече единствено с парите. Запознанството на децата с компютъра минава през игрите. И повечето от тях, ако не всичките, са с брутални сцени и насилие, с убийства и кръвопролития. Победител в онлайн екшъните винаги е този, който съумее да отстрани, да унищожи или да убие противника си, и то колкото се може по-бързо, по-болезнено, и с по-мощно оръжие. Печатните издания пък все повече "излагат" на първите си страници информации за смъртни случай, за измами, за насилие, защото това продава... Винаги съм се учудвала на мазохистичното удоволствие на хората да четат и да се възторгват от накървавени истории или човешки драми. И ако следваме тези разсъждения, идва обяснението защо един, дори и битов екшън,

събужда скритите страсти на хищника

който дреме у всеки у нас. Не са ли това внушения, които провокират детето да подражава на своя книжен или електронен герой и да постъпва като него!? 
Все още неизградеото детско мислене попива всичко около себе си - и доброто, и лошото. Родителите и училището са в позиция на догонващи развитието на малчуганите. А те, без да имат още изградени критерии за добро и зло, действат първосигнално или подражателски. Трябва с ръка на сърцето да признаем, че увлечени и забързани в борбата с живота и в това да мислим само как да осигурим насъщния, станахме лоши родители, които не могат да предадат на рожбите си ценностите, на които ние сме научени. А и самите ни ценности вече не са актуални. Така изпуснахме децата си. Много от родителите разчитат на училището и обвиняват педагозите за случващото се. Те пък от своя страна - жертви на постоянно "реформиращата" се образователна система, съзнателно или не прилагат "франкенщайновото възпитание". То е хибрид между старите ценности и новите, които всеки сам създава за себе си. Наред с прекрасните педагози в училището има и такива, които предават и на децата постулата на "новото време" - който има пари, има и власт. Съответно той е силният на деня.

Мутрите станаха пример

че всичко може да бъде постигнато със сила. Корупция разяжда държавата. Полицията не се ползва с доверие, а съдът е с пречупен гръбнак. И както се казва: "Мускулът победи мисълта". Така, осъзнато или не, младите хора се стремят към физическа сила и търсят начини да се доказват чрез нея. А насилието ражда насилие...
Вероятно още много думи ще се изговорят, много страници ще се напишат за причините, които пораждат агресия сред децата. Но ако държавата, управниците й, учителите и ние, родителите, не се стреснем наистина, не се обърнем и не погледнем сериозно и отговорно в огледалото за обратно виждане на съвестта си, посегателствата върху децата ни няма да спрат и все повече майчини очи ще се пълнят със сълзи заради пребитите им и малтретирани рожби.