Защо децата не разбират Вапцаров?

"Вапцаров разплака кандидат-студентите". Това вестникарско заглавие, появило се преди дни след предварителния изпит по български език и литература в Софийския университет, ви е познато от години. В него се сменя само името на автора - ту ще е Пенчо Славейков, ту Смирненски, ту Вазов. Кандидат-студентите са все разплакани. Родителите също - "Вапцаров е комунистически поет, що им се пада, децата не го разбират?"; "Пенчо Славейков е толкова сложен, децата не го разбират"; "У Вазов има много архаизми, децата не ги разбират", "Как да съпоставят Ботев с Димчо Дебелянов, ами те не ги разбират", "Далчев е много философски, децата не го разбират" и т.н. И накрая човек се пита -  тия деца разбират ли нещо изобщо в литературата? Ако се съди по двойките, въртящи се всеки път около 50-те процента - не. Ако се съди по жалбите на вузовските преподаватели от растящата неграмотност на завършващите средно образование - също не. Ако съдим по резултатите от международното оценяване PISA, те тия наши деца още в девети клас нищо не разбират.
И какво правим? Ами, решаваме да им даваме

основно образование чак след девети клас

Това предлага Синдикатът на българските учители. Така учениците щели да се задържат в училище по-дълго, щели да намалеят отпадащите и щяло да има време да се преподаде спокойно учебният материал. Пък и езиковите гимназии нямало да се чудят какво да правят с допълнителната подготвителна година по езика, защото ще станат лицеи и ще запазят по-ранния си прием. Което обаче веднага налага въпрос: а какво ще стане с гимназиалния учебен материал, който ще трябва да се преподаде за три, вместо за четири години, както е сега. Спорове може да се водят до безкрай. Но думата ми е за друго. В предишното Народно събрание бе приета Национална програма за средното образование до 2015 г. Тя предвиждаше до една година да се направи нов Закон за народната просвета, с който основното образование... да се намали с една година и да завършва след седми клас, не след осми, както е сега. А гимназията да се раздели на два етапа - до Х и до ХІІ клас. Което първо си беше много спорно, второ трябваше да стане разсрочено във времето, защото щеше да създаде масови проблеми. Този закон така и не се появи. Но сред аргументите тогава пак слушахме, че езиковите гимназии щели да избегнат неразборията с допълнителната подготвителна година. Май излиза, че елитните ни гимназии са най-големият проблем на средното ни образование. ГЕРБ в проекта си за нов закон дори бяха решили да ги приравнят към обикновени училища, сиреч - да ги премахнат.
И какво се получава? Нов закон в изпълнение на стратегията не се появи, а в момента изглежда, че се връщаме на кота нула. Просто нямаме идея какво да правим със структурата на средното училище. И защо да го правим. В България от десетилетия работи системата 4 години начален курс - три години прогимназия - четири гимназия. Какви проблеми създава тя, та я дърпаме ту надолу, ту нагоре? И елитните гимназии в нея си се вписваха и се вписват съвсем добре.

Дали в структурата е проблемът?

Очевидно е, че идеите за промени в нея търсят решаване не на образователни, а на социални проблеми, които съвсем не се коренят в училището. Ако намалим основното образование до седми клас и въведем първи гимназиален етап до десети, след него младите могат да отидат да работят, циганите и бедните ще се задържат до 16 години в училище и после - да отиват на пазара на труда. Ако пък раздуем основното образование до девети клас, пак същото - ще задържим циганите и бедните по-дълго в училище и после да вървят да работят. Щом в два коренно различни варианта на структурата се търси една и съща цел, очевидно е, че проблемът не е в структурата. Проблемът е социален и той е в бедността на огромната маса от българи и в пълното неосъществяване на "ромското включване". Това в анализите за образованието и PISA, и Световната банка, че дори на нашата Сметна палата ни го казаха сто пъти - силното разслоение на бедни и богати влияе силно върху резултатите на учениците, училището в България не успява да тушира социалните различия. (Апропо, защо правителството на ГЕРБ проспа през 2011 г. оценяването TIMSS на осмокласниците и България не участва в него след предишното включване в 2007 г.? Тогава ни казаха същото.
Две са основните причини за изоставането на нашите ученици. Едната е псевдоакадемизмът на учебните програми и на учебниците - на китайски да бяха, по щяха да са разбираеми. Втората е финансирането на образованието. И това ни го казват анализите на PISA: знанията на учениците са в пряка зависимост от процента публични инвестиции в училището. Преди дни европейската служба Eurostat отбеляза - само по времето на Тройната коалиция публичните пари за образование са се увеличавали, при ГЕРБ сме се сринали на предпоследно място преди Румъния по процент от БВП за образованието. Тази година бюджетът за образование отново е увеличен, но пак остава нисък, как изведнъж да се навакса изоставането? Неотдавна се появи и доклад на ЮНЕСКО "За обучението и ученето 2013/2014", в който средно в света през 2011 г. са се влагали 5,1% от БВП за  образование, а България се е наредила в групата на 46 най-слаборазвити страни, които влагат до 4,1%.
И вместо да се занимаваме пак до припадък със структурата, крайно време е да се заемем с двата основни проблема на училището, първо - учебните програми, учебниците и преподаването по тях, и второ - финансирането. Чрез тях - с недостига на млади учители и с учителската квалификация. Това би било стратегия как да научим децата да разбират Вапцаров, Дебелянов, Вазов или Далчев.