Пардон
Вальо Зарезан
/ брой: 36
Направо не вярвам на очите си – Трифон Зарезан застанал на автобусната спирка при Окръжна болница и в чест на Свети Валентин продава дунапренови сърца с надпис „Ай лъв ю”!
- Кво става бе, Трифоне? – викам му изумен.
А той ми вика:
- Единство в многообразието! Хем съм Трифон, хем Валентин! Вальо Зарезан! Глобален свят!
Така ми вика и ми подава бутилка:
- Пийни едно вино в чест на празника на влюбените!
Отпивам и съвсем се изумявам:
- Ма това не е вино! Това е кока-кола!?
- Вино е, вино е! Европейската комисия реши – това ще бъде вече виното! Вчера в Макдоналдс стародавен вальозарезански ритуал извършихме – пролетно зарязване на бигмаковете! Да е берекетлия годината. Да скочи нагоре индекса на дауджонса, да падне надолу кривата на фючърсите и да стават все по-дълги късите позиции!
И подава ми от сергията едно едро дунапренено сърце с надпис „Кис ми!” и ми вика:
- Евтино ти го давам! Пет и петдесет! Да го подариш на началника си! В знак на любов! Щото нали ден на влюбените, а в тая криза и в тия съкращения в кой да си влюбен освен в началника си!
- Трифоне, Трифоне! – викам му. – Какво са направили с тебе, Трифоне?
А той пие жадно от бутилката, трепери му ръката после я подава на мен:
- Пий! Така ще бъде вече, щото менят се времената! Седне ли ти отгоре Холивуд - няма спасение!
Купих едно сърце с „Ай лъв ю”, дадох му пет и петдесет, ей така, от жал, може да се каже. А и хрумна ми, че мога да го подаря на Баба Марта! Знам я къде живее – жк „Люлин”, блок 1234, вход „Б”, петия етаж... Ще взема метрото, казах си, ще й звънна на вратата и ще кажа „Само ти, Марто, все още пазиш старите български обичаи”!
Пристигнах аз на адреса, натиснах звънеца, отвори ми бабичката и какво гледам – целият й апартамент застлан с вестници, а върху вестниците насипани тиквени семки. Попитах я изумен:
- Кви са тия семки, ма? Очаквах всичко тук да е пълно с мартеници!?
А Баба Марта ми вика:
- Суша семе за посев! Щом запролети, ще садя тикви! За Хелуин!
Зяпнах, искаше ми се да й изкрещя едно: „Ма ти чуваш ли се какво говориш, бабиеро проста!”, но устата ми сама се отвори и прошепна много драматично:
- Ар ю о кей!?
Глобализъм, братя! Няма къде да бягаш!