Румънски дилеми

Румънският премиер Виктор Понта бе гост на последния Конгрес на Унгарската социалистическа партия и даде интервю за унгарската телевизия АТV. Представителят на телевизията постави щекотлив въпрос за положението на унгарското малцинство в Румъния. "Много е важно, отговори Понта, да говорим за настоящето и бъдещето на румънско-унгарските отношения. Ако говорим за минало, ще намерим всякакви декларации, а ако е за преди повече години, няма да отидем на добър път." Но ето че само няколко дни по-късно събития в Трансилвания (Ардял) връщат отново миналото.

Митингът на секуите

В град Търгу Муреш бе организиран митинг с искане за автономия на областта на сeкуите (унгарците). Поводът бе 159-годишнината на жертвите на секуите при междуетнически стълкновения. Организатори бяха партии и движения на унгарците в Румъния, включително "Унгарската национална гвардия" (под влияние на крайнодясната партия "Йобик" в Унгария). Прочетени бяха телеграми от унгарските малцинства в други страни, от баските в Испания. По същия повод в унгарските посолства в редица страни на Европа и Америка бяха организирани различни прояви на солидарност.
Най-голямата и влиятелна партия на унгарците в Румъния ДСУР (Демократичен съюз на унгарците в Румъния) не участва на митинга в Търгу Муреш. Кметът на града се обърна с апел за единение на етническите общности при предстоящата административна реорганизация на страната.
Реакцията в Будапеща бе дипломатична. Държавният секретар на външното министерство заяви, че "правителството предпочита да преговаря с румънските партньори, отколкото да протестира". Свое мнение изрази и унгарският министър на външните работи Янош Мартони, който преди това бе на посещение в Букурещ. Признавайки, че двустранните отношения напоследък "преминават през напрегнат период", той окачестви исканията за реанексиране на Трансилвания към Унгария като "абсолютна и пълна глупост". В Европа има различни форми на автономия, включително териториална, но той признава културната автономия за право на унгарското малцинство.
Становище по развитието на румънско-унгарските отношения изрази и румънският премиер на Конгреса на унгарските социалисти. Той подчерта, че "популизмът, екстремизмът и демагогията са против интересите на двете страни, които трябва да намерят пътя за съвместно съществуване". "Трябва да живеем заедно и да решаваме заедно и други проблеми, засягащи унгарци, румънци, българи", каза той, споменавайки социалното и икономическото развитие.
В своето интервю пред унгарската АТV Виктор Понта разшири вижданията си за бъдещото сътрудничество между държавите в Европейския съюз, между неговите стари и нови държави членки. Той подчерта необходимостта от съвместно решаване на редица проблеми за икономическото развитие и подобряване на социалното положение на хората. Отправен бе призив към диалог и постигане на общи цели, а не на конфронтация. Румънският премиер посочи дилемата, пред която стои страната: "Или печели благоразумието, диалогът, сътрудничеството, или печели екстремизмът и популизмът и тогава губим всички."

Главоболието Шенген

За разлика от предишните български управляващи, които покорно приемаха решенията на Брюксел, румънското правителство и парламент не останаха безразлични към отказа за приемането на Румъния в системата Шенген. След изявленията на германския министър на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих, че Германия ще наложи вето на приемането на Румъния и България в Шенген, премиерът и външният министър на Румъния заявиха, че "страната ще преживее и без Шенген". Понта посочи, че проблемът не засяга само двете страни, а всички страни от Източна Европа. "Смятам, че имаме общ интерес да не бъдем смятани за членки от втора категория на Евросъюза. Ако бяхме по-единни, бихме имали по-силна позиция в преговорите по бюджета на ЕС за 2014-2020 г.", подчерта Понта.
Не е лошо това да чуят нашите бивши управляващи, които поради своята политическа слепота не само си оправдаха вината с бунта на недоволните. Те не разбраха, че са причинили и отказа за приемането на Румъния в пространството Шенген, тъй като за Брюксел двете страни сме като скачени съдове.
Въпреки че президентът Бъсеску не сподели мнението на правителството, румънският печат откликна бурно. Общото мнение бе, че Румъния няма вече "да стои на колене пред Барозу и Меркел", както бе при предишното правителство. "Днес, писа в. "Романия либера", двойствеността няма благородна цел. Тя е в полза на един корумпиран елит и против интересите на голямото мнозинство." За в. "Адевърул" пък отговорността за европейския провал би трябвало да се търси на първо място в румънските политици и на последно място в държавите от ЕС." Това е втората дилема пред Букурещ.
Страстите започват вече да се успокояват и да се търсят способи за изход от положението след отлагане на решението за приемане в Шенген през есента. Бившият министър на външните работи и бивш председател на Социалдемократическата партия Мирча Джоана предлага опция да се разбие стената, към която е притисната страната и представата за деградация на Румъния на Запад. На първо място той предлага да се преодолее липсата на единство на високо равнище по основни цели във външната и европейската политика. "Няма по-голям риск от съединяването на мафията от Изток с мафията от Запад, явна и скрита, което става в много страни на Балканите", сочи Мирча Джоана.
Бившият дипломат и политик предлага да се предприеме "пролетна офанзива" за спечелване на доверието на редица страни в Европа към Румъния. Дали раздвоението в ръководните среди на страната няма да попречи за осъществяването на тази офанзива, ще покаже близкото бъдеще.