Коледно чудо

На Коледа наистина се случват чудеса! Например софийският ром Олег Рашков си купи билет. Ей така, приближи се до кабината на ватмана и попита:
- Може ли едно билетче?
Ватманът направо зяпна:
- Кво?
- Билетче може ли?
Ватманът огледа с безумни очи мургавия пътник и се разплака. После, засрамен от разнежването си, подаде билетчето, а циганинът отиде до компостьора и го продупчи. Коледното чудо изуми дотолкова всички в трамвая, че няколкото татуирани тинейджърки, които пътуваха към близкото средище на културата, мол "Сердика", измъкнаха жичките от ушите си и впериха влюбени погледи в извънземния циганин.
Малко след тази невероятната случка, на спирката на Халите, гражданката Маринова изпускаше същия този трамвай. Секунди не й достигнаха, затрясна се под носа й врата, пое превозното средство напред по пътя си... Друг път, при подобни обстоятелства, ватманът дори и не поглеждаще към ръкомахащото гражданство - пътниците чакат, не трамваят! Но сега, благородно светнал от подвига на онзи ром, дори даде заден ход, та да прибере Маринова.
Тази Маринова беше акушерка в 178-и родилен дом. Тя беше тамошната "мадам", дето прибира парите, които роднините пускаха на лекарите, за да осигурят на родилките си добро обслужване. В днешния ден тя трябваше да получи от млад баща на име Фидан Цеков 985 лева, които щяха да осигурят на родилката Цекова безболезнено раждане и добро отношение - все неща, които поначало по закон й се полагаха, но за които в 178-и родилен дом се плащаше под масата. Сега, очарована от коледното чудо на спирката на Халите, тя, неочаквано и за себе си, отказа корупционната сделка. Усмихна се на Цеков и прошепна:
-Не, не! Раждането ще мине по ноти и всичко ще е наред! Здравната каса плаща!
И го целуна го челото! Така както само една акушерка може да целуне млад баща.
Обаче Цеков не беше само млад баща. Цеков беше и съдия в 23-ти районен съд. В днешния ден той трябваше да произнесе присъдата по делото за обира в апартамента на челиста Моцарт Попов. Обирът беше извършен от печения обирджия Мишо Отверката. Уликите срещу него бяха безспорни, но Цеков беше обещал на адвоката му оправдателна присъда. Беше си платил Отверката. Сега обаче, сащисан от чудото в родилния дом, бъдещият баща реши: "Ще върна тези десет хиляди, но ще набутам това копеле в затвора!"
Виолончелистът Попов, отчаян от точещото се осма година дело и не очакващ никаква справедливост от подкупното ни правосъдие, направо не повярва на ушите си. Остана като треснат на пейка и от възхитата му го извади само охраната - все пак залата трябваше да бъда освободена за следващото дело. Същата вечер Моцарт Попов имаше концерт. Очарован от събитието в Районния съд, той изпълни партията си така, че направо побърка залата. Излишно е да казвам, че в пета ложа на същата тази зала седеше и жестокият министър Дянков, иначе трепетен меломан и възторжен ценител на класическата музика. Гениалното изпълнение на Попов разтопи леда в сърцето му, благодарни сълзи замъглиха очилата му и неочаквана сърдечност разтърсиха тялото му:
- Ще вдигна заплатите на учителите и докторите! - изхлипа той и още на следващата сутрин съобщи това от телевизиите.
По Коледа наистина стават чудеса.