Хората да внимават за кого гласуват

Галина Асенова

Кирил Кирилов е кмет на Богданов дол - красиво и подредено село в община Перник. От общо 560 избиратели 318 дадоха своя глас и доверие на кандидата на БСП в изборите през 2007 г. Той е и член на местното партийно ръководство, зам.-председател е на областния съвет на Младежкото обединение в Перник, в който отговаря за местните политики.

Още в началото на мандата си, осъзнал ограниченията в малкия бюджет на селото, той се е постарал да подреди в приоритети нуждите на своите съселяни. Доизграждане на водопровода в селото, който към момента е завършен до 95%. Ремонт на сградата на кметството. Когато един човек дойде при мен, той трябва да има респект от институцията, е разбирането на Кирчо. Следва ремонт на читалището, респективно на здравната служба, която е в същата сграда. Осигурен е доктор, все още няма необходимият зъболекар. Цялостно е подсигурено сметосъбирането. В началото в селото има само пет големи контейнера. В момента освен контейнерите тип "бобри" са осигурени и такива за разделно сметосъбиране. Няма нерегламентирани сметища, ефектът е видим във вече чистото село. За младите хора - спазено е обещанието за достъп до интернет, футболното игрище е почти готово за използване, в момента се работи по създаване на футболен отбор. Върви изграждане на детска площадка. Възрастните хора имат свой клуб на пенсионера, клуб на инвалида, самодеен състав, певчески групи, сурвакарска група. Голям проблем на Богданов дол, който е проблем и за почти всички населени места в пернишка община, е този за гробищният парк. До момента той е в центъра на селото, не позволява така необходимото разширяване, не отговаря на изискванията на нормативната уредба. Кметът успява с подкрепата на общинския съвет да осигури друг терен, чието предназначение преди това е било за земеделска земя. В момента в общината се изработва проект за новия гробищен парк, намеренията са до края на следващата година той да бъде завършен. Една от грижите на Кирчо, с която все още не е успял да се справи, е инфраструктурата на селото. Само през 2009 г. са асфалтирани 600 м улици, което според него не е достатъчно, но пари за това трудно се осигуряват. Още за селото и кметството - на създадената интернет страница www.bogdanovdol.com.


- Какво трябва да прави един кмет на малко населено място, за да постигне всичко това, след като всичко зависи от "големия" кмет на общината?
- Това е основният проблем на малките населени места - бюджетът ни е изключително ограничен, нямаме право на самостоятелно финансиране, не можем да кандидатстваме със самостоятелни проекти. Единственият начин е да имаш добър екип, което също е достатъчно трудно във времето на масови съкращения в администрацията. Правя малки съкращения в работното време, спестяваме от улично осветление, но засега успявам да задържа екипа си - счетоводител-деловодител и секретар. Трябва да можеш да отстояваш и пред кмета на общината, и пред общинския съвет потребностите и нуждите на селото си. Ако си стоиш в кабинета и очакваш някой нещо да ти даде, няма да стане. Всеки ден "поставям на масата" различни нужди, влизам в различни спорове, дори конфликти, из всички етажи и кабинети на общинската администрация.
- Има ли конкуренция между вас - кметовете на малки населени места в общината, завиждат ли ти колегите, когато успееш да направиш нещо за селото си?
- Завиждат тези, които не работят. За конкуренция едва ли може да става дума, активността е изключително ниска. Явно мисленето на повечето от колегите е, че някой друг трябва да им свърши работата. Ето защо партиите трябва много сериозно да подбират кандидадите, които излъчват, а хората да внимават за кого гласуват.
- Какво е мнението ти за работата на общинският съвет?
- Това е другият важен елемент от местната власт, от който хората могат да си правят изводи какви кандидати избират. Една част от съветниците изобщо не знаят по каква работа са там. Не взимат участие, само си вдигат ръцете, дори се съмнявам, че знаят какво гласуват. Посещавам почти всяко заседание на общинския съвет и ги наблюдавам. Разбира се, има изключения, но системата е такава, че фактори при взимането на решения в повечето случаи са разни договорки извън зала, на което е крайно време да бъде сложен край.
- Връзката между общинските съветници и кметовете е много голяма. И в двата случая хората ви избират, за да защитавате техните интереси и нужди. Как си взаимодействаш със съветниците?
- Да, теоретично нещата стоят точно така. Ето, и в момента съветниците от групата на БСП и коалиция провеждат срещи в различните населени места в общината. Ние, кметовете, им помагаме да ги организират. Но какво се случва след това, не е ясно. За да има резултат, проблемите, поставени от хората, трябва да бъдат развивани, да се внасят предложения в общинския съвет, в администрацията, и да се търсят техните решения.
- Коя е важната политика? Тази в малкото населено място, или другата - в национален мащаб?
- Ако даден политик иска да променя и иска да работи, политиката си е политика на всяко едно ниво. И малкият човек, и малкият кмет може да прави много неща за хората около себе си. Важно в случая е хората да са активната страна. Докато не започнат да изискват от управниците си адекватни политики и да им търсят сметка за това, къде отиват парите им, докато не ги накарат да разберат от кого и за какво са избрани, няма да има политика в България. При мен хората идват всеки ден, срещам се с тях на улицата, в кръчмата, в магазина, и във всеки един момент знам от какво имат нужда.
- Има ли професия политик в България?
- При наличието на толкова много партии и партийки, определено политиката е доста популярно занимание в страната ни. Друг е въпросът доколко тези хора, които са в тях, биха могли да бъдат наречени професионални политици. По този повод се сещам за една поговорка от народния бит: "Търговията е прост занаят, но не е за прости хора". Така е и с политиката - не е за всеки.
- Виждаш ли себе си във властта през следващата година? Изобщо какви са намеренията ти?
- Не умея да предсказвам бъдещето. Имам много моменти, в които различни странични фактори ме принуждават да преосмислям решението си да вляза в политиката. Но винаги след това си казвам - избрали са ме хората, трябва да оправдая доверието им. Така че, ще продължа, пък докъдето стигна.
- Как се отнасят твоите приятели към кметската ти работа? Опитват ли се да се възползват от позицията ти?
- Много мои колеги имат такъв проблем. Старая се да разграничавам работата от личното си пространство, въпреки че понякога е невъзможно. Опитвам се и на приятелите си да показвам, че в кметуването много важни са принципите, справедливостта, макар това понякога да ми пречи на личните взаимоотношения. Засега се справям, до момента успявам да ги запазя и да ги убедя да ме подкрепят.
- Би ли споделил нещо от личния си живот? Какво правиш в свободното си време, как съчетаваш работата си със семейния живот?
- Да, с удоволствие споделям такива моменти, защото това са неща, с коите се гордея. Още в началото ми бе ясно, че като всеки един човек, който се захваща с политика или обществена работа, това ще бъде за сметка на личния ми живот. Освен сина си, който е на 10 години, вече имам и дъщеря на 9 месеца. Благодарен съм на съпругата си, която винаги е била до мен и продължава да ме подкрепя. В свободното си време се занимавам с двете си хобита - лов и участието ми в сурвакарската група на Богданов дол. Член съм и на клуб "Българско овчарско куче".
- От две години учиш в университет. Защо го направи и как се справяш и с това?
- Вече втора година уча бизнес администрация в един от софийските университети. Осъзнавам, че ако искам да върша работата си, както трябва, е необходимо да познавам законите, да получа необходимото образование. Дълго се колебах каква точно специалност да избера, реших че корпоративният мениджмънт до голяма степен се припокрива с този в публичния сектор, има много широко приложение и избрах него. Човек се учи през целия си живот, не се притеснявам да го кажа.
- Какво ти харесва в БСП? А в Младежкото й обединение, на което си член?
- Към днешна дата много неща в БСП по-скоро не ми харесват. Докато в минало време партията ни е имала ясна визия за лява, социална политика, днес нещата са силно размити. Допуснахме много външно влияние, не следваме винаги партийната си идеология, което е проблем. Що се отнася до младите - хубаво е, че повечето от тях се стараят да мислят и действат със собствения си потенциал, харесвам революционното настроение у тях.
- Какво не ти харесва и поправимо ли е? Ако да - как?
- Не одобрявам постоянната вътрешнопартийна борба за власт. В БСП имаме много проблеми и си мисля, че са поправими. Всички знаем как, не знам доколко имаме смелост и воля да го решим. Сигурно е, че ни трябва някой, който да ни служи за пример и да изисква от нас.
- Колко често се срещате с другарите си от Младежкото обединение, за какво си говорите, само за партийни дела ли?
- Срещаме се почти всеки ден, имам много приятели сред тях. Слава богу, не си говорим само за партийни дела (усмихва се).
- Работата е повече призвание или главно заплата?
- Мисля, че и призванието, и заплатата са неща, които мотивират един млад човек да работи и трябва да вървят ръка за ръка. Дразня се, когато обвиняват младия човек в кариеризъм. Разбира се, че всеки млад човек трябва да иска да успява, да получава добро възнаграждание за труда си, само така ще успяват и всички около тях.
- Да си социалист - какво е според теб?
- Много определения могат да бъдат дадени, много клишета съм чел. Според мен най-важното е да умееш да общуваш с хората, да умееш да ги чуваш и да се разбираш с тях. Само тогава можеш да прецениш как да взимаш справедливи или солидарни решения.
- От какво никога няма да се откажеш?
- Често мисля по този въпрос, особено когато ме притиснат много ангажименти. Но никога няма да се откажа от това да живея и да работя в България, да съм със семейството си и да бъде верен на приятелите си.