ЩЕ ИЗПРАТИ ЛИ ЕВРОПА БОЙНИ ЧАСТИ В УКРАЙНА?

Франц-ЩТЕФАН ГАДИ*
Foreign Policy

Войната винаги е свързана с избора на един риск пред друг. В продължение на почти три години Европа се държеше така, сякаш не трябваше да прави този избор: тя можеше да подкрепи битката на Украйна срещу Русия и да запази непокътнат европейския ред за сигурност, като в същото време избегне излагането на собственото си население на риск. Поради влошаващата се военна ситуация в Украйна и  перспективата за намаляваща американска военна помощ и нарастващата вероятност от принудително прекратяване на огъня в полза на Русия, става все по-трудно избягването на болезнени решения от страна на Европа.
Належащият въпрос е какво идва след прекратяването на огъня. Европа е изправена пред две възможности: да се ангажира да защитава примирието със сила, ако е необходимо, или да рискува по-брутален конфликт през следващите години, който може да не се ограничи до Украйна.
Доналд Тръмп и неговият екип вече се отказаха от изпращането на американски войски, заявявайки, че това е отговорност на Европа. Затова френският президент Еманюел Макрон търси подкрепа за европейски мироопазващи сили. Наскоро той посети Полша, за да представи своя план, но той бе отхвърлен. Правителството на Германия вероятно също ще откаже. Но италианският министър на отбраната Гуидо Крозето каза, че Италия ще се включи.
Докато Украйна не стабилизира фронтовата линия, дискусиите за разполагане на европейски войски са чисто теоретични. Едва когато Русия признае, че не може да печели значими победи през 2025 г., тя ще обмисли необходимостта от преговори за замразяване на конфликта.
Русия едва ли ще приеме присъствието на западни сили със стабилен мандат на линията на прекратяване на огъня, докато традиционните мироопазващи сили на ООН не осигурят достатъчно възпиране. Възможното решение може да е комбинация от двете: традиционни мироопазващи сили (в идеалния случай със страни от Глобалния юг) могат да патрулират в демилитаризирана зона по протежение на линията на прекратяване на огъня, а мощни европейски сили за бързо реагиране биха могли да са по-назад.

Концепцията, предложена от Макрон

предвижда коалиция от европейски държави да разположи за постоянно сухопътни сили в Украйна. Това ще изисква минимум пет бригади - от 25 000 до 30 000 войници. Общият размер на силите може да варира от 75 000 до 90 000 войници поради обичайната практика на ротация между обучение, активна служба и възстановяване.
Може ли Европа да изпълни такава военна мисия? От военна гледна точка отговорът е условно ДА, но с някои важни уговорки.
Първо, като се има предвид широко разпространената липса на готовност, европейските сили ще се нуждаят от поне няколко месеца - за сглобяване на силите, за обучение за бойни действия с комбинирани оръжия и инструкции от украински офицери с познания от първа ръка за военните операции.
Второ, Европа ще се нуждае от ясна стратегия за излизане от Украйна. Разполагането на тези части би позволило на Киев да възстанови и укрепи силите си като възпиращ фактор срещу нова руска атака.
Трето, имайки предвид лошото състояние на европейския военен капацитет, ще са необходими компромиси. Нации, които не желаят или не могат да изпратят войски в Украйна, могат да бъдат убедени да поемат по-големи отговорности в европейските военни мисии в Западните Балкани или в Африка, освобождавайки войските на други държави.
Четвърто, подкрепата на САЩ ще бъде абсолютно решаваща, дори ако Вашингтон откаже да предостави войски. Това включва помощ при планиране на мисии, логистика, разузнаване и предоставяне на допълнителна огнева мощ. Дори и да не разположат свои сили, Съединените щати могат да подкрепят европейците с допълнително възпиране.
Тази операция няма да бъде сравнима с

европейското присъствие в Афганистан или Ирак

Европейските сили трябва да бъдат подготвени за високоинтензивни, широкомащабни бойни операции срещу Русия, а не за дребномащабни операции срещу леко въоръжени бунтовници.
Европейските бригади трябва да са механизирани, те ще се нуждаят от системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, както и от инструменти за електронна война и инженерно оборудване за строеж на солидни отбранителни позиции, ако военните действия се възобновят.
Да приемем, че всичко това бъде направено. Тогава остава най-големият въпрос: дали европейците наистина биха воювали с руските сили, за да наложат линията на прекратяване на огъня?

Войната е състезание на волята

Ами ако европейските политици нямат воля за борба? Ако руските сили атакуват, евролидерите ще молят ли Путин да спре, докато решават какво да правят, като същевременно търсят подкрепа от САЩ? Какво ще стане, ако една държава е готова да се бие, но друга изтегли силите си?
2025 г. може да е ключова за постигането на ново статукво както за Украйна, така и за Европа. Ако европейците искат да избегнат следваща война, те трябва директно да се ангажират в Украйна, въпреки очевидните рискове.  
Всичко се свежда до избор между известни и неизвестни заплахи: изправяне срещу отслабена руска армия сега, с шанс да бъде възпряна, или да се сблъскаме с вероятността от война с укрепнала Русия след няколко години?
Военните действия носят рискове. Бездействието обаче може да е още по-голям риск за сигурността на Европа.

* Анализатор и военен консултант в Института за международни изследвания в Лондон и Центъра за нова американска сигурност във Вашингтон