На фокус
Агонията на еднополюсния свят и събудените чудовища
Някои аналогии с историята и днешните реалности
/ брой: 4
Проф. Ивайло Груев*
Преди близо 100 години един от най-авторитетните умове по това време в Италия - Антонио Грамши, написва следните редове: "Старият свят умира, а новият се бори да се роди - сега е времето на чудовищата".
Разбира се, той има предвид най-мракобесната идеология, която ще залее като кървавата река Флегетон на Дантевия Ад, демократична Европа, люлката на Реформацията, Магна Харта, Френската буржоазна революция, оставяйки едва няколко оазиса, избягали като по чудо от колективната психоза на фашизма – Швейцария, Англия, Швеция (в този списък е и Турция). Останалата част от бастиона на либерализма и човешките права ще бъде погълната от чудовищата, пропълзели от тъмните векове от времето на Ян Хус, които ще изпепелят 100 милиона човешки живота.
Такава е печалната равносметка на Втората световна война, в която изтребваха евреи, хомосексуалисти, ЛГБТ-тата (както днес, те и тогава са били на особена почит, но с обратен знак - в "синергия" с "O Tempоres, O Mores!"), цигани - неясно защо, тъй като както арийците също принадлежат към индо-европейската раса, както и всички други inferior етноси, руснаци, белоруси, поляци, сърби. Към тази категория принадлежат също (естествено) комунисти, социални демократи, профсъюзни дейци, но и интелигенцията, без значение на нейната етническа (расова) принадлежност.
Чудовищата днес
За разлика от времето на Грамши, днес събудените чудовища на пръв поглед изглеждат далеч по-поносими, дори в една извратена логика привлекателни, ако мога така да се изразя, тъй като по дефиниция те са задължително политически коректни. В интерес на истината, дори излъчват благовидност, след като се явяват пазители на универсалните принципи на неприкосновеността на човешките права, въплътени в мантрата за демокрация и евроатлантизъм, каквото и да означава това в днешните смутни времена.
Американската изключителност, смисловият фундамент на американската идентичност, а оттам и нейната "Manifest Desteny" този път бе превключена на турбо обороти. Особено след като неоконсервативното крило на Републиканската партия, гравитираща около мозъчния център "NewAmericanCentury", проект за "Нов американски век", с подобаващия триумфализъм на безапелационната пуританска логика провъзгласи "Края на историята". Така светът навлезе в съвършено нова орбита.
Преди години във връзка с войната в Ирак известната журналистка от CBS Лесли Сталл зададе един откровено нелеп, провокативен въпрос на държавния секретар Мадлин Олбрайт (известна като основния архитект на войната в Косово): "Струваше ли си цената половин милион иракски деца да умрат в името на демокрацията?" Олбрайт, без да се замисли, отсече: "Да, според мен си струваше!"
Напълно разбираемо времето на Дантевия ад, на чудовищата, пуснати на свобода, е времето на една много особена "истина", някои я наричат пост-истината. Парадоксалното е, че този период се представя като кръстоносния поход на демокрацията и човешките права. Оруел трудно би си представил степента и мащаба на извратеност на четвъртата власт - на тези институции, които навремето се наричаха с думата медии, а днес с право са заслужили новия си статус на това, което в социалните мрежи се нарича "телевизионна канализация".
Този вид пропаганда никога не е прекъсвала, още от времето на Третия Райх, когато пропагандата и масмедиите сключиха забележителен по своята ефективност вуду съюз. В продължение на месеци, започвайки с далечната 1999 г., същата тази вуду пропаганда заработи, този път в режим 24/7. Посланието бе едно - заклеймяването на Слободан Милошевич, борещ се срещу терористичната организация "Освободителна Армия на Косово" (и то според Държавния департамент на САЩ). Това обаче не попречи на неговия тогавашен секретар Мадлин Олбрайт да характеризира Милошевич като "най-голямото зло" и "касапина на Балканите". Както и се очакваше, този рефрен бе поет от най-влиятелните стожери на западната журналистика - BBC, PBS, CNN, Washington Post, New York Times, Le Monde, The Guardian, за да признаят те по-късно със зле прикрита неохота невинността на Милошевич. Посмъртно. Той умря в затвора в Хага, след като му бе отказана медицинска помощ.
Същият сценарий последва през 2003 година, когато "телевизионната канализация", преди всичко CNN и BBC, бомбардира общественото мнение с неизбежния предстоящ край на цивилизацията, поради страховитите оръжия WMD (WeaponsofMassDestructions) на Саддам Хюсеин. Той бе набързо обесен, само за да признаят малко по-късно, че той, както и Милошевич, всъщност е невинен. Оказа се, че Ирак няма оръжия за масово унищожение. В случая през 2011 г. с Либия на Кадафи дори не бе направен опит за реабилитация, да оставим "гражданската война" в Сирия, в която Башар Асад се бореше срещу "Джихад Интернационал", въоръжен и щедро финансиран от демократичния Запад.
И тук стигаме до Украйна
Западните медии предпочетоха да не се притесняват и да не отразяват факти, противоречащи на логиката на украинския "генезис" за започването на това "вероломно нападение срещу с нищо не предизвикалата го Украйна". Никой от стожерите на западната журналистика не зададе въпроса как така Киев реши да подложи на обстрел десетки градове с цивилно население? Не зададе въпроса какво е обяснението за започването на АТО (антитерористична операция), използваща тежка артилерия, авиация и танкове срещу близо 7-милионното цивилно население в Донецк и Луганск и пр. По каква логика жителите на Луганск и Донбас се превърнаха в терористи, само защото отказаха да приемат държавния преврат на Майдана? И както Крим, поискаха референдум с цел присъединяване към Русия.
Ако приемем, че един ден провинция Квебек реши да се отдели от Канада (всъщност по време на референдума през 1995 г. фрагментацията на Канада бе в буквалния смисъл на косъм), правителството в Отава ще реши ли да използва бойна авиация и танкове и ще обстрелва ли Монреал и Квебек сити? И дали западните медии ще вземат страната на Отава? Малко вероятно, тъй като разделението между граждани и терористи е трудно за преодоляване. Провинция Квебек има малко по-голямо по брой население - 9 милиона, та как точно тези 9 милиона ще бъдат редефинирани от граждани в терористи? Звучи не особено убедително. Но само на пръв поглед!
След като Абу Мохамед ал-Джолани от джихадист стана пръв либерал и управник на светската Сирия, а "Ал Кайда" от терористична организация се превърна в демократична неправителствена структура, тогава къде е проблемът мъртвите деца от "Алеята на ангелите" да станат терористи?
Оказва се, че дори в Канада, както в Украйна, подобен медиен пирует е възможен.
Но да се върнем към Украйна. Естествено медиите предпочетоха да не споменат 14 000 жертви ПРЕДИ започването на войната в Украйна, нито "Алеята на ангелите" - убитите от украинската артилерия 400 деца, чиито имена са увековечени в черен мрамор. Агресивната война на Путин не бе ли всъщност това, което НАТО използва като претекст в Косово, а именно - "хуманитарна интервенция", целяща да спре геноцида?
Убеден съм, че журналистите, или така наречените "presstitudes" (от преса и проститутка, термин напоследък употребяван за водещи журналисти в казионните медии) напълно осъзнават, че докато зомбираха общественото мнение с фабрикувания "casusbelli" за войните в Югославия, Косово, Ирак, Либия, Сирия, Украйна, техните "факти" довеждат само до едно - до смърт. И задават ли си въпроса за какво точно умряха толкова много цивилни и военни? За да защитят интересите на MobilOil и Exxon в Ирак, Total в Либия, или BlackRock в Украйна? Естествено такива въпроси не се задават.
Защото днес има далеч по-важни проблеми - свързани с т. нар. cancelculture, изтриването и зачертаването на всичко руско. Симфонични концерти на известни руски музикални изпълнители и диригенти са отменени, поради простата причина, че те са руснаци. Както по времето на Третия райх, когато антисемитизмът бе превърнат във водеща държавна политика, така днес русофобията е основната държавна политика на Запад.
Както по време на Третия райх
публикации на еврейските автори Кафка, Маркс, Айнщайн са изхвърлени и изгорени, така днес руски литературни класици като Толстой, Пушкин, Чехов, Тургенев се изхвърлят от библиотеките.
В София, в града, в който съм роден, Паметникът на Съветската армия, победила фашизма, бе варварски нарязан. Но в страната, в която живея - Канада, в Едмънтън, полицията охранява 24 часа без прекъсване паметник на SS „Дивизия Галиция“, за да не бъде осквернен!
Надписите от времето на Третия Райх: "Евреите не са добре дошли", днес са заменени с "Руснаците не са добре дошли!"
Не бе ли всъщност изригването на необузданата агресия на Кристалнахт, в която нощ 100 евреи бяха убити, сходно с агресията на Майдана, в който 110 украинци загубиха живота си.
Нима няма сходство между вандализирането на еврейските бизнеси и взривяването на Северен поток?
За да стигнем до следващия зов на Хитлеровите доброволци: "Да тръгваме да убиваме евреи!" Нима това не наподобява днешния зов на наемници и доброволци: "Let’s go to some safari and kill some Russians!" („Хайде да отидем на сафари и да убиваме руснаци!").
Завършвам отново с Грамши: "Старият свят умира, а новият свят се бори да се роди: сега е времето на чудовищата"“.
Чудовищата на Дантевия ад, уви, днес се събудиха.
*Авторът е преподавател в университета в Отава, Канада
Поглед инфо,
с големи съкращения