Ден първи

"В нашите собствени сили е да започнем света отново."
Томас Пейн (1737-1809), американски политически деец - демократ, автор на знаменития памфлет "Здравият разум", вдъхновил колонистите в Новия свят в борбата им за независимост от Англия

Когато учен се разположи и върху попрището на политиката, независимо от стартовата си мотивация за това негово действие, дори и да натрупа там дълги години стаж, той не може - тъй като обикновено и не желае - да се освободи от матрицата на академичния подход в своите анализи, а оттам - и в публичните си изяви. Именно тази дълбочина и всеобхватност в мисленето предпазва учения, трансформирал част от своя интелектуален потенциал в приложни политически умения, да не изпада в ролята на един от главните герои в сериала "Истината се ражда в спора, но и там се погребва".
Именно академичният дефицит във въртящото се виенско колело на кадровите промени в управленските структури през последните 25 години, оплоден от липсата на висок морал, натиква в антипатриотичния фризер реалните резултати от държавното управление в България.
Всъщност като генерална концепция мениджмънтът на българската държава изобщо не е променен спрямо ситуацията преди 10 ноември 1989 г. И тогава, и сега са напълно минирани подстъпите за разширяване, както на теоретичния, така и на приложния инструментариум извън територията на

"правилната" идеология

Независимо от факта, че скоро след първоначалните стъпки през март 1964 г. за въвеждане на пазарния принцип за управление в цялото народно стопанство в България са налице положителни резултати, то, като следствие от активното противодействие на КГБ и съветската икономическа мисъл срещу "опортюнизма" и "ревизионизма", който според тях бил повел България по югославския път на развитие, а и като елемент за втвърдяване на курса срещу "антисоциалистическите подривни икономически доктрини" след т.нар. чехословашки събития през 1968 г., е сложен край на имплементирания нов механизъм за управление на икономиката на България. Все пак, поради положителния икономически откат от неговото прилагане, МС взема решение новата система да продължи да бъде прилагана чрез все още действащите временни правила, но само в отделни икономически единици, т.е. като цяло новаторският процес е прекратен поради идеологически съображения. Под диригентската палка на източния Голям брат, във вреда на икономическите интереси на българския суверен. И при съдействието - в една или друга степен - на тогавашните участници в управлението на България.
Близо половин век по-късно историята отново - този път огледално в идеологически аспект - е повторена. Т.нар. Вашингтонски консенсус за дерегулация, либерализация на икономиката и повсеместна приватизация - мантрата на неолибералната икономическа доктрина, е задействан на максимални обороти. Пак под натиска на Голям брат - този път на Западния, по-точно на отвъд Атлантическия океан. Който е с действена претенция да дефилирира глобално чрез концепцията за националната сигурност на САЩ, създадена от администрацията на Джордж Буш през 2002 г.: "Великата битка на ХХ в. - между тоталитаризма и свободата - приключи с категорична победа на свободата. Съществува един единствен приемлив модел за национален успех и той е: свобода, демокрация и свободно предприемачество".
Но и преди 10 ноември 1989 г., и сега наемната работна ръка у нас е еднакво отчуждена както от собствеността на средствата за производство, така и от политическата система за управление.
До каква промяна би довело наличието на далеч по-мощен интелектуален потенциал, произлязъл от академичните среди, в управленската сфера на България? Убеден съм: до

минимизирането на идеологическия компонент

в управленските решения. Понеже дори в най-новите монографии и на неолибералната, и на неоконсервативната доктрина са налице пространни изложения относно техните несъвършенства в качеството им на пенкилер за социален инженеринг.
Понеже персоните по високите етажи на управлението у нас в продължение на повече от четвърт век са приели като единствено заслужаваща доверие неолибералната доктрина, то академичният подход неминуемо предполага информираност относно дефицита от положителни резултати от нейното прилагане понастоящем. Дори фигури като Лидия Шевцова, политолог, д-р на историческите науки, сътрудник в Московския център "Карнеги", убеден критик на Путин, трамбована от валяка на неумолимата реалност, е принудена да признае, че "на западните демокрации не им провървя - не е ясна посоката на по-нататъшното им движение... Кризата трябва да покаже на западното общество, че старите механизми вече не отговарят на новите предизвикателства".
С оглед както на достатъчните доказателства за неуспехи в прилагането на Вашингтонския консенсус - дерегулация, либерализация на икономиката и повсеместна приватизация, така и на провала на социалистическата "планова икономика", е уместно управленската сфера у нас да бъде освободена от строгите рамки на чиято и да е идеологическа предпоставеност. В противен случай шансът за

поява на "черни лебеди"

- непредвидени събития извън прогнозните очаквания, често и деструктивни, дори катастрофални, рязко нараства. Следването на правилото "Когато фактите са против нас, толкова по-зле за фактите", от страна на един индивид, когато се отнася до самия него, е неразумно, но в случай на вмъкване в механизма на държавното управление, то е направо престъпно.
Още повече, че мантрата на възприетата в България неолиберална концепция за регулиране на икономиката не представлява нищо друго, освен старателно изрисуван пропаганден балон в интерес на глобално действащия едър капитал. Например според бившия посланик на САЩ в СССР Джон Метлок: "...в икономиките на развитите капиталистически държави, където основи се явяват идеите на частната собственост, в същото време са силни и много идеи на социализма. Като например в Швеция, където държавата чрез различни мерки поддържа високия стандарт на живот. Същото е налице и в други европейски държави, да, между другото, и у нас... Ние в Съединените щати не наричаме това социализъм, понеже у нас това е отрицателен термин, но и за нашата икономика са характерни такива черти, взети от теорията на социализма, като например значителната социална поддръжка на населението".
Да, когато човек не е надянал идеологическите наочници, е възможно да бъдат видени всички парчета от мозайката. Новият (псевдо)елит в България обаче се състои от хора без социална визия, която е нетълкувателно позитивна за развитието. В качеството си на политически авангард те не знаят накъде водят, ако изобщо притежават потенциал да насочват. Основното им занимание е да изграждат нерегламентирани хоризонтални и вертикални структури с потенциал за статусна динамика, единствено в собствена изгода. Като непрекъснато повишават квалификацията си: способен, много способен, способен на всичко. Малко примерче, което струва на българското население стотици милиони левове годишно. Както огласи преди около година бившият лидер на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев, 140 български депутати имат съвсем конкретни финансови интереси във възобновяемите енергийни източници. През 2012 г. 1 мегаватчас електроенергия от АЕЦ "Козлодуй" се изкупува за 42 лв., от държавната централа "Марица изток" - за 67 лв., а НС взима решение държавата да изкупува тока от фотоволтаиците по 780 лв. Впоследствие от немай къде цената е намалена и понастоящем е средно около 380 лв. Добър бизнес за 140 от 240-те "народни избраници", т.е. за мнозинството. От джобовете на техните сънародници -

узаконен пладнешки грабеж

Все пак от време на време - доколкото им остане от заниманията в собствена изгода - персоните от управленската сфера реагират de lege ferenda, т.е. според изискванията на длъжностите си, то е - за нещастие на суверена - по принципа на пожарната команда, след събитието, а не в изпреварваща позиция. Не притежават собствен хоризонт за общественото развитие и чакат, подобно на чужди шпиони покрай радиостанциите, шифрограмите на Центъра за инструкции. Разположен извън границите на България.
Освен това българското общество е обременено от всеобхватна мрежа от паразитни структури. Изразено и в наличието на икономика, чиято частнособственическа част се зарежда финансово чрез "удари" и добре обработено изсмукване на обществени ресурси, на обогатяване по системата "всичко коз". Напълно чуждо й е старанието да произвежда социално полезен продукт на приемлива за обществото цена. Като реалното, а не рекламираното високо качество да е моралната компонента на производствената и/или търговската марка. Това е паразитна икономика, оплодена от паразитен морал, с основен механизъм и клиентелизма, и практиката на "сребърните аргументи", както още древните римляни са наричали подкупите. Конкуренцията е напълно освободена от задръжките на закона, а понятието "почтеност" е вреден анахронизъм. Вероятно в ново издание на Българския тълковен речник след него ще е написано "ост." - остаряла, излязла от обръщение дума.
И все пак в нашите собствени сили е да започнем нашия, българския свят отново. А и "Всяко човешко същество е необходимо да бъде радикал и въстаник, защото целта му трябва да бъде да направи нещата по-добри", както вярваше датският физик Нилс Бор.
Справедливост може да има, само ако сами си я осигурим! Няма да изскочи от изборните урни.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България