Адекватност

Живеем във времена, когато хубавите новини не само са рядкост, а напоследък са пречупени и през принудителната коронавирусна изолация. Ура! Децата вече ще може да излизат в парковете - все едно от това зависи добруването на цялата ни нация. Училищата ще отворят само по няколко класни стаи, за да се проведе все пак Националното външно оценяване - като че ли и без него не се знае нивото на (не)грамотност на децата ни. Сутрешните брифинги на НОЩ воглаве с ген. Мутафчийски се превърнаха в отегчителни, нищо незначещи битки с предизвестен край между хаотично питащите и уморено отговарящите.

Журналисти дават акъл на експертите какво да правят и се възмущават защо все още не се използва за лечението плазма и някой медикамент със засукано име, изскочило в поредната безумна фейсбук публикация. Епидемиолозите са дълбоко възмутени от застрашените от евентуално заразяване с КОВИД-19 пасажери, кацнали (моля ви се) с еди-кой си полет и ползвали (о, ужас!) такси. "Бакшишите" се оплакват от рисковете на професията и се възмущават от цените на горивото. Бензиностанциите са потресени от данъчните. От НАП под сурдинка се оправдават с депутатите, гласували съответните закони. Политиците са против всичко и всички, за да изпъкнат поне малко. Полицаите включват в 7 сутринта сирените на колите, обикаляйки парковете, стряскайки единиците, разхождащи домашни любимци. Екоактивистите традиционно продължават да следят за качеството на асфалта и докъде е стигнал строежът на поредната автомагистрала. Съдиите и прокурорите понякога предвидливо мълчат, за да не направят пет грешки в едно изречение, но щом се произнесат по даден казус, се разбира, че липсата на думи в определени моменти наистина е злато...

И само съседката, излязла пред блока в часовете, отредени за пазаруване на хората от нейната възрастова група, с усмивка полага грижи за розовите храсти. Иска да е красиво. И хубаво. Както миналата година. И изглежда най-адекватна от всички.