Особен юбилей на особен лекар

Щом Доктора, проф. Р. Гайдарски, е на 80, тогава ние всички сме на 160! През античните времена лекуващите жреци са били затваряни в отделни места за живеене, за да не ги виждат евентуалните пациенти. Защото те са били възприемани като особени хора, надарени от Бога, родители или природа. Така се е засилвала магията, че те не са земни, обикновени хора, за да им се вярва като житейско упование. Те не могат да боледуват, не могат да изпитват страх, болести, отчаяния и чисто човешки слабости. Тайнството от лечението следва да бъде осъществено също по тайнствен, почти суеверен начин. А професор Радослав Гайдарски, вселенският  лекар, има такава спасителна мисия, а в същото време е толкова земен.
Спасители по света всякакви и много...От богове до лидери. Но има истински жизнени спасители, които познаваме, на които се уповаваме и които обичаме. Колкото и велик доктор да е, Радо визуално и елегантно се подиграва с предопределеността на физиологията, биологията и със собственото си кръщелно свидетелство. А нима не е суеверна мистика, че едно момче е осъмнало край Дунав тъкмо в дните на светите Христови празници - малко по-рано, според променящите се календарните канони, спасява хората, без да е Исус. Това е показателно за неговата мисия на тази наша земя. Професор Гайдарски, от чиито вълшебни ръце са се възстановявали и продължавали животи, е навлязъл в битието на много хора. Не само с оперативните си способности, но и с незабравима приятелска усмивка. В същото време в неговото поведение не видяхме капка суета, капка високомерие, капка комерсиална корист. Все ни заплашват някои знаменитости, че ще напуснат  страната ни, за да си отмъстят за неуважение и неудовлетвореност. Той, който би бил приет и би бил чест за всяка световна клиника и болница, нито един път не отправи такава заплаха. Той не лекува по селекция, а по човечност. Колкото значим със скалпела, толкова приятен в компания. Затова ние вдигаме чаши, защото е обичан преподавател, чудотворец на операционната маса, личност, непроменил убежденията си, познавач на вина - което е още една индикация за цивилизованост. Най-вече защото е истински професор във времена на всякакви имитации, на всякакви титли. Щастливи са съпруга, внучка и всички, които са около него. Защото този, които спасява живот, никога не остава без любов. Като го споменуваме, ние от подигравания Северозапад, се утешаваме по агресивен порив - та ние оттам сме не само колкото вас, а и малко повече! А на всичкото отгоре той е наш приятел. Огън да гори този, кой смята, че това е малка привилегия! Ние не се боим от тази езическа клетва!