Изходът не трябва да е Терминал 2

Гергана МЛАДЕНОВА е родена на 31 май 1988 г. в Сливен. Завършила е гимназия "Захарий Стоянов" с изучаване на западни езици - английски и френски език. Дипломира се успешно в Софийския университет "Св. Климент Охридски", бакалавър - "Връзки с обществеността" във Факултета по журналистика и масова комуникация през 2011 г. По време на следването си участва в програмата за обмен на студенти "Еразъм" и учи пет месеца в  Антверпен, Белгия. Тя е сред десетимата наградени спортисти на "Алма Матер" за 2012 г., получава титлата "Спортист на годината" на Софийския университет. Защитава магистърска степен в специалност европейски проекти във Философския факултет т.г. Печелила е литературни конкурси. През ноември 2012 г. започва работа по програма "Старт на кариерата" в Пресцентъра на Министерството на културата.

Цитат:
"Надявам се един ден да мога да кажа живях така, както исках, а не както можах"
 
 
- Работите по специалността си връзки с обществеността, което е много добре за млад човек. Как се насочихте към тази професия? Това ли беше първото ви желание?
- Радвам се, че имам възможността да работя по специалността си. Когато кандидатствах в университета, това беше първото ми желание във Факултета по журналистика и масова комуникация. Пиарът е сравнително нова професия за България.  Сега вече все повече организации откриват предимствата на професионалния пиар. Всяка фирма или институция има нужда от постоянна комуникация с външния свят. Това е професия за хора с много енергия и желание за работа с различните канали на общуване. Те трябва да четат много, да имат широк мироглед и непрекъснато да обогатяват знанията и информацията си.
- В тази област ли искате да се развивате? Защо?
- Да, защо не. Запознавам се с различни и интересни личности. Участвам в разнообразни събития - пресконференции, публични срещи и дискусии. Работата ме стимулира да следя информационния поток и мненията по конкретни теми. Но бих работила и по европейски проекти. Магистратурата, която завърших, промени възгледите ми за възможностите, които Европейският съюз предлага. Запознах се с изискванията и условията за осъществяването на различни проектни предложения.
- Харесва ли ви работата? На какво ви учи?
- Работата в Министерството на културата за мен е изключително интересна и приятна. Имам възможност да присъствам на различни културни прояви, да се срещам с известни български творци, артисти и интелектуалци. Например през юни присъствах на връчването на Националните награди "Христо Г. Данов" в Пловдив, където наградата за цялостен принос в националната книжовна култура бе присъдена на българския поет, преводач и драматург Иван Теофилов. Опитът, който придобивам, е полезен. Имам възможност да приложа наученото в университета на практика, както и да добия знания, които може да бъдат получени само в реална работна атмосфера.
- Лесно ли си намерихте работа, след като завършихте?
- Не бих казала, че беше много лесно. За повечето млади хора е трудно да започнат веднага работа и то без никакви усилия. Миналата година кандидатствах по програма "Старт на кариерата" и през ноември започнах стаж в Министерството на културата - явно там ми е бил късметът. Цяло лято си подавах документите и в частни фирми, ходих по интервюта, но всъщност започнах по програмата. Идеята за съществуването на такива програми е много добра. Тя е насочена към млади специалисти, завършили висше образование, които нямат трудов стаж по специалността. За съжаление, заплащането е скромно и това отказва много от младите, които биха могли да кандидатстват. А и понякога самите работодатели нямат възможност да наемат младежите след изтичане на програмата. Част от стажантите, които постъпихме в Министерството на културата, получихме предложение за граждански договор.
- Все повече млади хора заминават за чужбина да учат и да работят. Вие бихте ли напуснали родината си?
- Засега не мисля да заминавам за чужбина. Харесвам страната си, в която съм родена - имаме хубава природа, древна култура, богата история. Би било хубаво стандартът на живот да е по-добър и да има повече възможности и работни места за всички млади хора с адекватно заплащане. Вярвам, че един млад човек може да се реализира в България. За жалост, много добри професионалисти напускат страната, защото в чужбина заплащането и оценяването на труда са по-добри.
- В днешно време образованието важно ли е, за да може човек да се реализира добре?
- Да, образованието е важно за намирането на перспективна работа, но и младите хора трябва да се стремят да записват специалности, които са търсени на пазара на труда. Имам връстници, които успешно се реализират в България в компютърните специалности например. Изходът не трябва да е Терминал 2, а шанс за достоен живот тук. Радвам се, че съм завършила езикова гимназия, защото чуждите езици са особено необходими днес. Програма "Еразъм" пък ми даде възможност да уча и живея за кратко в друга страна, да пътувам, да сравнявам, да се запозная с друга образователна система.
- Какви са амбициите ви за близките десет години, да речем? Какво искате да постигнете в професионален и в личен план?
- Десет години са голям период, животът е динамичен, постоянно се случват неочаквани събития и не смея да правя велики планове. Разбира се, искам да се видя успяла в личен и професионален план.
- Какво правите в свободното си време? Посещавате ли културни прояви - кино, театър, концерти?
- От малка обичам да пиша, да рисувам, да чета книги и да спортувам. В университета благодарение на часовете по спорт създадох приятелства с други студенти и участвах в международни състезания, а през 2011 г. с отбора ми се върнахме със сребърни медали и купа от международния турнир "Евромилано" в Милано, Италия, дисциплина "Спортни мажоретни танци".
Интересувам се от история, археология и много обичам да пътувам, да посещавам нови места. Щастлива съм, когато имам възможност да излизам с приятели, да ходя на кино и на театър. Много обичам балета и операта, но бих се радвала Софийската опера да има по-гъвкава ценова политика към младите хора.
- За какво мечтаете?
- Мечтая за много неща. Надявам се един ден да мога да кажа живях така, както исках, а не както можах!