Философската вселена Исак Паси

Уви, отиде си един от фалангата от най-големите български философи, естети, хора на духа въобще. В последните няколко години действително стълбове на българския дух ни напускат и ние осиротяваме като общество, като нация, като дух.  
Исак Паси беше легенда в българската философия и естетика. В продължение на почти шест десетилетия той ни дари с повече от 40 оригинални свои книги, със стотици предговори и съставителства на върховете на световната философска и естетическа мисъл. Без него просто не бихме могли да си представим мащабното и задълбочено представяне на най-големите имена на световната философска и естетическа мисъл. Без тези постоянни негови усилия за популяризирането им и за преиздаването им през последния половин век. Като започнем от легендарната поредица на издателство "Наука и изкуство", минем през поредиците на Университетското издателство "Св. Климент Охридски" и стигнем до последните 15 години, когато той беше, така да се каже, концептуалният вдъхновител на над 100 книги, публикувани от издателство "Захарий Стоянов" - от важната наша поредица "Философия и човек".
Тук е достатъчно да откроим само няколко многотомни поредици, които са наистина с принос за издаването на тези автори - 6 тома на Николай Бердяев, 4 тома на Лев Шестов, 5 тома на Владимир Соловьов, 6 тома на Фридрих Ницше, десетки книги на Ерих Фром, Унамуно, Ортега-и-Гасет, Хайне, Томас Ман, Киркегор, Шопенхауер и т.н.
Без съмнение Исак Паси беше най-концептуалният и задълбоченият оригинален български философ и естетик за ХХ век. Поредните издания на неговите книги "Смешното", "Немска класическа естетика", "Френски моралисти" или "Биография на духа" се превръщаха в празник на духа и събития в културния живот на страната.
Исак Паси създаде нов жанр в българската философска и естетическа мисъл - той притежаваше научната дълбочина на Шопенхауер и Кант, игривостта и лекотата на изказа на френските моралисти и елиптичната енергия на фрагментите на Ницше или Киркегор. Ето защо есеистичното му наследство тепърва ще привлича нови и нови откриватели, които ще се домогват до дълбочините на неговото познание.
Не може да не споменем и преподавателската школа на Исак Паси, която години наред създаваше и моделираше поколения български философи и естетици. Онези, които са слушали лекциите на професора, знаят колко магнетичен и увлекателен бе той, как умееше да заразява слушателите си и да им представи и най-сложната философска материя по достъпен и разбираем начин.
Разбира се, не можем да говорим за Исак Паси, без да споменем изключителното достойнство и воля на неговата личност. Той не се изкушаваше от неправедни каузи, от плебейската врява на деня и възможността за лесна слава, а камо ли от нашепванията на сирените, мамещи към политическа кариера. Поразителен пример за достойнство и усещане за честта на българския учен бе неговата реакция след прокарването на кретеноидния закон "Панев" - Исак Паси заяви без капка суета или огорчение, че не може да приеме този закон именно по естетически и морално-хигиенни причини.
Издателство "Захарий Стоянов" през последните 12 години е издало 15 книги на Исак Паси, включително 6 тома избрани произведения. Под печат са други две книги на проф. Исак Паси с философски фрагменти и есета.

Неговите споменни послания
Исак Паси

Винаги съм си давал сметка за рисковете, които поема всеки автор, когато говори само или предимно за себе си, а по дефиниция това е предметът на самия жанр спомен, мемоар. Такъв автор неминуемо се изправя пред Сфинкса: А откъде знаеш - пита го той, - че онова, което е било интересно за теб, ще е интересно и за хората, които са до теб или ще бъдат след теб? Откъде знаеш, че онова духовно, което е било достойно и значимо за теб, ще бъде такова и за другите? И тъкмо тогава на автора на спомени остава може би илюзорната, може би и малко суетната, но все пак обнадеждаващата утеха, че онова, което той е преживял, сега го преживяват други, а утре ще го преживеят и по-други и че си струва тъкмо към тях да отправи своите споменни послания. И постепенно той започва и да се убеждава, и да си вярва, че това е именно така. А така ли е всъщност? Дано.
-----------
Към петото допълнено и преработено издание на "Биография на духа", в което неподражаемият философ, мислител и естет е събрал автобиографични, както той ги нарича, есета - размисли за автори и проблеми, хора и идеи, за преживяното през десетилетията, за значимото, останало през превратностите на времето.

Урокът
Юрий Борисов 

Исак Паси не беше просто професор. Той беше прозорец към света. Прозорец към философския свят. Към моралния свят. Към света на красотата. Проф. Паси ти внушаваше с цялата си ерудиция и с цялото си поведение, че колкото и да учиш, плуваш в един малък басейн, а океанът е до теб.
На изпита по естетика в далечната 1979 г. за втори въпрос ми се падна "Естетиката на Кант". Взимах две години за една и нямах време за спокойна и задълбочена подготовка. За изпита бях чел, както всички други, от неговата едноименна книга. На десетото изречение блокирах и спрях. Професорът изчака спокойно една минута и ме подкани: "Продължете, колега". "Не разбирам естетиката на Кант, проф. Паси", смънках и наведох очи. Взе ми книжката, написа в нея бележка и отговори: "И аз, колега". С песимистична леност я отворих - беше ми писал шестица.
Този отговор ме накара по-късно, при по-спокойни времена, внимателно да се запозная с Критика на способността за съждение на Кант. После отново препрочетох книгата на Паси. В търсене на смисъла на отговора "И аз, колега". Не го намерих, но с това може би се доближих малко до шестицата му.
 

Щрихи от биографията

Исак Паси е роден на 13 март (петък) 1928 г. в Пловдив, в семействата на видния пловдивски адвокат Соломон Паси и на Елиезер Калеф - легендарен поборник за живота и свободата на българите, участници в Априлското въстание. Завършва гимназията с пълно отличие във времена на репресиите на Закона за защита на държавата. Семейството му е едно от стотиците, спасени от българския народ от депортация в концлагерите на Хитлер през Втората световна война - епизод, към който той ще се връща през целия си живот.
Исак Паси завършва с отличие и право в СУ. През следващите десетилетия, от 50-те години до днес, той се утвърждава като основател и класик на българската естетика и ваятел на философска школа, получила признание далеч извън границите на България. Професионалната му младост минава в конфликти с догматиката на комунистическия режим. От битката му с идеологията и мавзолеите през 60-те, през закрилата за българските турци по време на възродителния процес през 80-те, та чак до опълчването му срещу антихуманния закон "Панев" в науката през 90-те - проф. Исак Паси остана неизменен морален еталон за поколения българи напред.
Стълкновението му с номенклатурата през 70-те и 80-те години на ХХ век укрепват и волята му, и таланта му, и той успява да пробие желязната блокада на господстващата схоластика и да въведе в България анатемосаната западна култура и хуманитарна ценностна система.
Проф. Паси води донкихотовски битки, за да дари българския читател със светлината на "прокълнатите западни автори" Ницше, Шопенхауер, Фройд, Киркегор, Кант, Паскал, Томас Ман, Унамуно, Хосе Ортега-и-Гасет...
Исак Паси реализира първия траен културен пробив на западната хуманистика през културната блокада на България от 60-те до 80-те години. За близо половин век проф. Паси подготви мисленето и съзнанието на хиляди интелектуалци, които впоследствие извършиха политическата революция, довела демокрацията у нас.
Исак Паси е сред малцината световни български енциклопедисти, творили през ХХ и ХХI век. Той е автор на над 50 монографии и стотици научни публикации, като работи до последния си дъх и завещава още няколко непубликувани произведения. Паси поднесе на българския читател стотици шедьоври на световната класика, а той самият е многократно превеждан и цитиран по света. Исак Паси нито търсеше, нито получи полагащите му се признания от българската държава. Но той получи признанието на българския народ и на армията от свои читатели и последователи. Безспорен световен авторитет, Исак Паси остана легендарна икона на поколения студенти на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите лекции бяха лъч на надеждата за културната свобода, извоювана от неговото поколение за идващите след него.
Неизменен спътник и стълб на неговия изпълнен с предизвикателства живот - до самата му кончина, е неговата съпруга и някогашна студентка д-р Лилия Паси - лекар ендокринолог, дал собствен принос към българската медицина. Тя успя през последните десетилетия да умножи годините на хиляди българи, включително и на съпруга си Исак. Исак и Лилия Паси имат две деца - София (професор по биология в Тексас, САЩ) и Соломон (първият атлантик на България).
Проф. Исак Паси ни напусна на 13 август (петък), след 82-годишен съдържателно осмислен живот, съобщи БТА.
"Напусна ни един от най-светлите умове на съвременна България. С брилянтния си талант на философ, естет, културолог, изкуствовед, мислител, проф. д-р Исак Паси написа незабравимата страница на своя живот. Като истински рицар на духа и словото той доказваше всеки ден, че свободата на човешката личност е най-висшата ценност", се казва в съболезнователен адрес до семейството от министъра на културата Вежди Рашидов.        

Поклон пред светлата памет на големия учен, писател и човек!