Ботев бил докарал баташкото клане

На 6 януари се навършват 172 години от рождението на Христо Ботев. Изминаха и 130 години от 1889 г., когато се случва едно изключително културно събитие - излиза от печатницата брой първи на Сборника с народни умотворения, наука и книжнина, който се списва от най-големите български учени, изследователи, писатели и записвачи на българската душевност. Основател и негов главен редактор е проф. Иван Шишманов. 

Изданието е знаменателно преди всичко с публикуването в него за първи път на част I от най-българския роман "Под игото" на Иван Вазов, което го превръща в библиографска рядкост. Но в него могат да се открият и други безценни текстове. На челно място слагам обемистата критика на Стоян Заимов върху биографията на Ботев от Захарий Стоянов, публикувана през същата година. Предлагаме ви част от нея, редове от "опита" на Захарий Стоянов, както и една народна лихварска песен от Сборника, на която ни се стори, че мястото й е точно тук.

Дори да си най-непредубеденият читател, не може да не ти се натрапи поразителната прилика на някогашните клеветници на Ботев с днешните. А от смъртта му тогава са изминали едва 13 години. 

Стоян Заимов измива лицето на поета и революционера от храчките, с които е засипано от чорбаджиите и техните мекерета, и то засиява пред нас с цялата си хубост. И пророчески думи за още неродения български социализъм произнася той: "[Ботев]... въспе политическия идеал на бившия турски роб, а днес свободен народ - ...въспе политическия идеал на тогавашните и сегашните и бъдещи социал-демократи".

Но сегашните отрицатели на Ботйова свършиха и това, за което ония  преди 130 години не са и сънували - потулиха някои негови стихотворения и  забраниха да се изучава публицистиката му в училищата. Бастисаха я, изхвърлиха я като въшлясало коте от българското школо.  

Ако някогашните хъшове и хайдути възкръснат, убеден съм, че една от първите им работи ще е да  отведат цензорите на Ботев на площада пред Народното ни събрание, независимо от положението им в обществото, и да им ударят по 25 некастрени на голо. И да се предава пряко по всички медийни канали на републиката. За да види акта на въздаяние целият ни народ, чиято робска психика не се различава кой знае колко от тази по времето на Ботев. И да се пуснат на свобода след това "скотовете", за да скрият в бърлогите на къщите си дамгата на всенародния позор, която ще им е за цял живот.

Бих могъл да го изрека като констатация, но ще го задам само като простичък въпрос: Заслужава ли да го има нашия народ, след като позволи да му посегнат и на Ботйова? 

Сборник народни умотворения, наука и книжнина, Министерство на народното просвещение, книга т, 1889.

Из критиката на Стоян Заимов "Христо Ботев, опит за биография, от З. Стоянов", Първо издание, Руссе, печатница Н. Л. Каравелова и С-iе, 1889 год. 478 ст.: 

- То беше, тя втаса!... - бяха думите, с които ни поздрави един "благовоспитан" господин, който принадлежи към тесния кружок на "Периодическото Списание". Господинът беше развълнуван не на шега: на благовъзпитаната му физиономия бяха смесено отпечатани дълбокото удивление и силната умраза. Ние се заинтересувахме за причината на това негово удивление и попитахме:

- Какво се е случило? - зер, помислихме си, да не е станал някой нов преврат.

- Четохте ли "обявлението" на Захария Стоянов? Прочетете го и вижте за кого е седнал той да расказва на мирния, кроткия, и земледелски народ! Наел се е да раскаже биографията на едного от онез вагабонти, които не дадоха мира нито на Султанът, нито на българския народ, за да влезат с време в пътят на цивилизацията - обясни удивлението си господинът, като прибави, че той силно се възмущава не само от такива обявления, но и от литературата, в която се расправя  за делата на бившите български бунтовници - революционери през времето от 1866 до 1876 година. 

... Согласете се с нас, че това е скандал за българската книжнина и история, да се пишат биографиите на хора, които докараха Баташкото кланье, и със своите революционни авантюри без малко щяха да обърнат "Майка България" на пусто пепелище и африканска пустиня!  Че кой е Ботев, и какво е заслужил на "Майка България", за да му се пише биографията? Нали го знам от Браила, когато редактираше вестник "Дума на българските емигранти"? О, и днес се възмущавам от неговата нахална постъпка в заседанието на "Периодическото Списание", в което заседаваше като Браилски представител; и днес още ми звучат в ушите неговите грозни думи: "Българският народ няма нужда от журнали и вестници, а от бунтовници; по-напред дайте политическа свобода на този народ, че тогава му расправяйте, де трябва да пише ъ, ь, и ы то. Той и Любен Каравелов, онзи разрушител на всичко благовоспитано, бяха причините, дето българският народ досега тъне в невежество. Тези хора заслужават проклетия, а не добра памет, дето не оставиха благовоспитаните патриоти да вкарат народа в истинския път на просветата. Със своите авантюри те докараха България да се освободи преждевременно, и, на, днес имаме свободна България, но развратена от основата, отровена в сърдцето от делата, песните и книгите на Каравелова и Ботева. О, колко хубаво щеше да бъде, ако ни оставяха на мира десет години да поработим в "Браилското Периодическо Списание"! Уверявам ви, че днес щяхме да имаме и свободна, и просветена, и благовоспитанна България! Но злите демони се намериха тамо и побъркаха нашия благороден план!" свърши, като въздъхна от дълбочината на сърцето си благовоспитания господин.

Благодарение на тези, по твоему вагабонти вий сте днес, ако се не лъжа в столицата на свободна България, подписвате си именцето в две "платежни ведомости", и без да се червите от срам, подлагате шепата си, за да я напълнят със "сребърни български левове", които левове са опръскани с кръвта на българските възстанници и донските казаци, беше нашият кратък отговор.

Сега, като си вспомняме горния разговор, който имахме с "благовоспитанния", текна ми на ума какво би трябвало да се напише върху надгробния камък на този вид патриоти книжовници - текна ни на умът следующия епитаф: "Начена, горкия с ь малък и свърши с ъ голям"! 

Ний съобщихме горния разговор, като първа стъпка на рецензията си, не с цел да напомним на читателите си, че има един тесен кружок в нашата книжнина, който се възмущава от имената на бившите бунтовници, но защото в този разговор се намират два въпроса, на които треба по-напред да отговорим, че после да пристъпим към самата рецензия на "Опит за биография". Тези въпроси са: кой е Ботев, и заслужава ли той да има пълна биография? 

II.

Кой е Ботев? - питат днешните патриоти.

Българският поет гений, който доказа фактически на българския народ, че българският язик е неисчерпаем источник на енергия, живост, сила, живопис, музикалност в стихотворната реч - доказа това със своите стихотворения; Българинът, който въспе политическия идеал на бившия турски роб, а днес свободен народ - въспе политическия идеал на тогавашните и сегашните и бъдещи социал-демократи (стихотворенията "Молитва" и "Борба"); Българинът, който опръска с поетическата си и патриотическа кръв голите канари на Стара-Планина за чисто българска свобода, който в молитвата си, отправена по адресът на Бога на разумът извика: "О, Боже, подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът;" - който действително намери гробът си там, където го търсеше; Българинът, който поведе двесте български емигранти от Влашко, премина с триумф Дунавът и с бързината и силата на молния се разгърна и растрещя върху балканските голи скали и гъсти дъбрави - това е то Христо Ботев! 

Заслужава ли Ботев пълна биография?- "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира, него жалеят: земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят" - отговаряме ний със собствените думи на гения-поет... Да се спираме повече върху разрешението на този вопрос, считаме за излишно и за грехота. Ний  сме повече от удовлетворени с разрешаванието на този вопрос от самия поет в стихотворна реч.

Какъвто е Байрон за Англия, такъв е Ботев за България: Байрон е протестирал в своите поетически произведения против съвременните нему обичаи, нрави, понятия и режим, които е поддържало тогава английското общество; а Ботев е протестирал против обичаите, нравите, понятията и режимът, о който неговите съвременници се придържали като слепец о тояга.

Каквото значение има Лермонтов за руската поезия, такова има и Ботев за българската: Лермонтов рисува в музикална реч живи картини от природата и из животът на велика Россия; а Ботев рисува със същата енергия, със същата музикалност на българската реч, картини от природата и животът на малка България. 

Както политико-социално-философските съчинения на Руссо приготвиха духовете във Франция за великата француска революция, така и патриотическите стихотворения, политическите статии на Ботева приготвиха духовете на  България за една българска велика революция, която се начена през Априлий 1876 год. и се свърши на 21-й май със смъртта на самия поет-революционер.

Англичаните, Руссите, Френците знаят подробно житие-битието на своите гении поети-философи. Защо българите да не знаят житие-битието на своя гений поет-патриот? 

Приведохме горните паралели с цел да покажем мястото, което по нашему ще заеме Ботев между ликовете на чужди и наши поети... 

Х.

...В тази глава на биографическия очерк, биографът историк расказва за едно от първите чудеса, принадлежащи към всеобщата история на всевъзможните възстания и революции, - расказва за една от многото, но за първи път чувана, въстанническа авантюра, която с гръм и молния се разнесе по редакциите на всичката европейска пресса, на която пресса редакторите с перо в ръка чакаха сведения и факти из лагерът на българските възстаници през 1876 г. Расказва за една от ефектните български бунтовнически авантюри, която няма себе подобна във всеобщата история на европейските възстания и революции... защото ако отворим историята на полските, испанските, француските, италианските, гръцките и пр. възстания, ний няма нигде да срещнем такава бунтовническа авантюра, която така силно да ефектира с начинът на преминуванието на бунтовниците от една територия на друга..., отдето се начева бъдещото свободно отечество на съзаклятниците-революционери... Това преминувание, с такъв ефектиран способ, може да се отнесе смело в областта на поезията, а не в студените страници на историческите дати и факти. Но ефектът от това бунтовническо събитие заслужва нещо повече от едно историческо внимание, заслужва един прекрасен исторически роман, защото в нравствената основа на тази бунтовническа авантюра, лежат елементите на политическия роман във всевъзможните негови завязки и развязки. Историкът отначало би се само удивил от дързостта на тази "бунтовническа" авантюра, но след малко ще се насмее над нейните герои, които мислят, че морето е до колене, и така мислящец (мислейки - б.а.) те нагазват в морето съставено от хиляди щикове на турската армия, и хилядите ножове и пушки на турският башибозук. Но поетът, било живописец, било музикант, било романист, било певец-стихотворец, след като се удиви на бунтовническата авантюра, ще "полети на всех парусах" в областта на творчеството си и в живи образци ще нарисува видът на бунтовническата картина, а в музикална гармония ще изрази онуй тържественно настроение на бунтовниците, с което под командата на българския войвода, австрийския параход  направляваше своите водни стъпки към новата станция на свободна България. Ботев в душата си беше поет, а бунтовническата авантюра, която той предводителствуваше беше: на вид поетическа, по настроение патриотическа, по идея политическа, по дата и факти историческа, по интриги драматическа, "по резултат прискърбна" (в цветущата си възраст загина един от първостепенните български поети), на опит плодотворна (разбра се доколко е била неподатлива българската земледелческа масса към възстаннически авантюри), като образец от патриотизъм превъзходна...

Кюстендил, 28 януарий 1889 год. Ст. Заимов

Из "Христо Ботьов, опит за биография", Захари Стоянов, Издателство на БЗНС, 1976 г.

Вместо предисловие

...Да, това е вярно, но ние не говорим тук за обикновените смъртни същества, които са безбройни под ясното небе, които се раждат, живеят и умират само с това отличително свойство, че са словесни; които, гдето и да са се родили, гдето и да живеят, в планини или блата, глухо и мъртво е всичко околно царство за тях, освен насъщния и многобройните други потребици, съпрежени с него, нещо, което е в характера и на другите животни. Ние говорим за Христо Ботйов - поета, огнения, комуто няма подобен не само в Калофер, но и по цяла България. Тоя Христо Ботйов, който се провиква от миризливите кръчми на чужбина, гол и бос, гладен и презрян:

Тежко, тежко! Вино дайте! 

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е, или слава!...

В числото на тия г л у п ц и влязват всички ония земни блажени: богати, знатни чорбаджии, тежки търговци, тлъсти владици, царьове и князове. Ботйов с голите лакти, който яде на двата деня един път, счита себе си за щастлив, умен и блажен! Дава той на себе си това преимущество, защото, като е работил за сиромасите и подритнатите свои братя; като е мислел денонощно как да се освободи поробеното му отечество; като е познавал поетически природните негови красоти, планини, реки, полета и долини заедно с робите, които са ги населвали; и като е правел сравнение между чуждата и заспала за него среда - той е  бил удовлетворен, считал се е за велик...

 Следователно, нека веднъж завинаги престанем да мерим хората като Христо Ботйов с аршина на обикновените смъртни... 

Да се не сравняваме ние с Ботйова, който е от необикновените хора, какъвто България рядко ражда. Онова, което е липсувало в него като необикновен човек, допълняло се е от талант и дарби, преимущества, с които природата се твърде много скъпи. Хората като Ботйова с неговите идеали и чувства не са подсъдими на обикновените за всекиго съдилища. Тях съди историята и потомството. Между епохата, в която живял и работил той,  и епохата днешна сравнение е невъзможно. На своето време той бил и цар, и закон, и народна воля, и заем, и бюджет, и всичко. Пет милиона същества, които се казвали българска рая, били неми, вързани, стадо от животни. Техните страдания, рабските им вериги, от една страна, и бъдещето им, от друга, докарвали великата душа до полуда. За да не би да стане тлъст човек, да не му влязат в ръката богатства и други блага, т.е. за да не би да стане нему добре, той спял с кучетата по пустите воденици, не ял по три деня, помагал на всички презрени, но не и на себе си.  Той търсел такова страшно средство, с което да унищожи всички ония тирани, които мъчат народите, най-много неговото отечество. Смешно е да се сравняваме с подобни хора, а е безсъвестно да ги осъждаме... 

Сборник Народни умотворения, наука и книжнина, Министерство на народното просвещение, книга т, 1889.:

Лихварска

От с. Караджоврен (Чирпанско)

Записал П. Ст. Бакалов, учител

Стуiан чичу си думаши:

- Чичу-льо чичо Иванчо;

Iа дай ми пари на заим

Дистина гроша дванайси,

Да си биволи пудкува;

Тежка кирия натварих,

Дур ида чичу, дур додa.

Чичу му вьарно думаши:

- Стуiане, мумче братуву,

Аз немам пари на заим,

Аз имам пари със фъйдa,

с файда холан със залук,

Ти имаш булчи хубаво,

Аку си булчи заложиш,

Давам ти пари на заим.

Стуiанум многу добулiа,

Чи си Стоiан заплака,

Чи си у тях утиди,

Ф тъмни яхъри нафлiези,

Лиси биули извади,

Чи си биули продади,

Да било нешто за многу,

За идна пушка буiлиа.

Чи си пушката нарами,

И у чичеви си утиди, 

И на чича си думаши:

- Чичульо чичу Иванчу,

Iазе си булчи доведуф,

Да ги залук заложа,

За десет гроша дванайси.

Доде си Стоiан надума,

Чи си пушката наспрегнал,

Чи чича си ударил,

и на чича си думаши:

- На, на теби пари сас файда

На ти тебе булчи за залуг,

Давам ти пушка за залук!

Слушана от Рада Петрова Крахтова