Идеята е силна, когато е в сърцето

Иво АТАНАСОВ

Землячеството в София, прегърнало инициативата "Социалисти в помощ на родния край", е със съществен принос за най-високите в страната и все още ненадминати изборни резултати, които постигахме в Кюстендил. Д-р Цветан Кьосев е сред най-авторитетните в тази славна дружина. На 18 януари навършва 90 години и закръгля цели седем десетилетия членство в партията. През това време тя преминаваше различни етапи, сменяше, дори развенчаваше ръководители, адаптираше се в променящия се свят, устояваше. Хиляди я напуснаха, защото носеха идеята в... портфейлите си и скачаха от партия в партия като от банкомат на банкомат, жадувайки да получат кода за ново облагодетелстване. Социалистите от породата на д-р Кьосев останаха верни и последователни, тъй като не забравиха кой ги е изградил като личности и специалисти, способни да се справят с предизвикателствата на времето. И защото като него са убедени, че през каквито и превратности да премине, "идеята не подлежи на промяна, тя е непроменяема в този, който я носи в сърцето и душата си".

Д-р Цветан Кьосев е активен член на организацията на БСП в столичния район "Оборище" и съосновател на клуб "Медикус". Влиянието му тук е впечатляващо. Същевременно живее и с проблемите на Кюстендилския край. Неслучайно посвещава на родното си село най-мащабната си книга - задълбоченото изследване "Стенско по пътя на историята". Тук, в условията на лишения и бедност, той прегръща онези добродетели, които му помагат да се развие като висококвалифициран кадър и ръководител. Завършва стоматология, специализира социална медицина, организация на здравеопазването, медицинска статистика, записва и аспирантура, продължава подготовката си в съветската столица, изучава медицинското обслужване на населението в Ленинград и Москва, в Мюнхен, в Берлин и Лайпциг. Публикува над 50 научни статии, разработва повече от 250 аналитични доклада, предлагащи решения за подобряване на здравната система. На гърдите му заблестяват ордени и медали.

С професионализъм и морал успява във всяка заемана позиция, но с високите отличия е удостоен най-вече заради работата си в Комитета за държавен и народен контрол. Отдава на този орган над четвърт век като инспектор по здравеопазването, главен инспектор и главен контрольор, достигайки до началник на управление. За разлика от сегашната контролна система, тогавашната следи не само упражняването на бюджета, а цялостното управление на държавата. С усилията и на д-р Кьосев инспекторският състав заработва в непосредствена връзка с научните звена, организационно-методичните секции и ръководителите на лечебни заведения, опирайки се и на контролните комисии в трудовите колективи. Този нов подход създава уникално програмно-целево единство в работата, което е върхов демократичен етап в регулаторния механизъм на държавата. В реваншистката вакханалия в началото на прехода обаче д-р Кьосев е пенсиониран само на 57 години. Но разработената от него система за подбор, формиране и отчетност на кадрите повлиява върху изпълнението на държавните контролни функции и в новите условия.

Душата му се пълни с печал от прибързаното разрушаване на удобната за населението здравна система. Споделя това не само с пълно основание, но и с голямата болка на цялата си докторска фамилия - той, съпругата му, синът, снахата, дъщерята и внучката са лекари. Българският пациент в повечето случаи е в унизително и недостойно положение. Здравето се купува като всяка друга стока, а качеството невинаги е гарантирано. Това е горчиво доказателство за погрешната посока на управленския модел.

За д-р Кьосев тежките ни кризи се дължат и на слабото търсене на интелекта, включително и в лекарските среди. На високи постове се инсталират неподготвени, но партийно верни кадри, правещи се дори на инспектори по пътищата, само и само да се задържат. Властващият егоцентризъм води до многопосочен разкош сред някои лекари и мизерстващо население с ограничен достъп до качествена медицинска помощ. Това подтиква хората да се гледат накриво и да бъдат крайно подозрителни към всички и всичко. Превръщаме се в общество от жертви, в което вина има, но виновни няма. И в което навсякъде и непрекъснато търсим промяна, и все не я улучваме.

Сигурно на читателя му е чудно, че човек на 90 години не просто е в час, но и е по-активен от мнозина млади по важните за обществото ни въпроси. Това е възможно, защото на д-р Кьосев му е широко, но не около врата, а в сърцето. В него има място не само за семейството и близките, за които с толкова любов пише в книгата си "Учителят - живот". Тук са и приятелите, които дават не само духовна сила, но го зареждат и физически, правейки го по-могъщ и благороден. Тук са и партийните другари, които са останали верни на политическите си възгледи, защото също като него не са ги изтъргували за дебитни карти.

Лявата идея е силна, когато се носи в сърцето, убеден е д-р Цветан Кьосев. И го доказва във всеки миг от своето вече 70-годишно партийно членство. Ще го прави и занапред - както за честта на ветераните, така и за младите, които се нуждаят от пример.

По ръба на закона

На глухо по рождение момченце лекарите препоръчват кохлеарна операция в Швеция. Родителите тръгват по бюрократичните пътеки с надежда да получат необходимия протокол, паспорти и валута, но напразно. След няколко месеца в безизходица съпругът емигрира с момченцето. Майката е бременна с второ дете и го ражда след заминаването на мъжа си. На единадесетия месец и то е сполетяно от диагнозата "глухота". За него обаче е още по-трудно да получи протокол за лечение в чужбина, защото бащата вече е записан като невъзвращенец, какъвто беше тогавашният термин.

Д-р Кьосев изслушва мъчителния разказ на майката, обикаляща с детенцето в ръце инстанциите, и е потресен от безобразието на всички замесени. На своя глава урежда паспорта и валутата. Действащите лица се уговарят да запазят мълчание, пък каквото стане, ще му мислят как да се справят. Ослушват се цяла година, но всичко минава без последствия.

След време по приятел на семейството получава безкрайни благодарности от родителите. Двете дечица вече чуват и правят разговорна реч. Д-р Кьосев се олюлява от радост, а душата му проплаква. Струва му се, че най-щастлив от успешния завършек на тази човешка драма е тъкмо той. Нарушил е разпоредби, но пък си е заслужавало!

Санитарен хеликоптер каца в Кюстендилско

Мюмюн и Гюлбие, както много други турци от Кърджалийско, идват през летата в кюстендилските села да отглеждат тютюн. При празнуването на Курбан байрям в Стенско двегодишната им дъщеричка Сузана пада във врящ котел. След бързата реакция на д-р Кьосев в местността "Коилица" каца санитарен хеликоптер, който закарва детето в "Пирогов". Там животът му е спасен, а след серия пластични операции е изписано здраво.

Днес изглежда невероятно някой дотолкова да се трогне, та да изпрати въздушна линейка тъкмо за чедото на Мюмюн и Гюлбие. А и няма как - сега България единствена в ЕС е без медицински хеликоптер. В някои случаи бяха използване военни кугъри или машини на правителствения авиоотряд, обикновено с благословията на експремиера Борисов. Система за спасяване на човешки животи, която да действа без височайше позволение, обаче липсва.