Геополитически триъгълник променя световния ред

Горещите събития в отделни части на света са неразривно свързани и съответно се влияят от съотношението на силите в Голямата тройка: Русия-Китай-САЩ. Анализатори твърдят, че 2015 г. е поставила началото на промяна на световния ред, установен след разпадането на двуполюсния модел и настъпването на американската хегемония. Кризата в Сирия се разглежда като начален пункт на тази промяна. В нейната основа са действията и отношенията в посочения геополитически триъгълник.
Първостепенно значение за силата и влиянието на тройката са финансово-икономическата мощ с нейните ресурси, политическата стабилност и военният капацитет.

Икономическият потенциал

Характерен белег на съвременната икономика е засиленият интерес към зелената икономика, възобновяемите енергоизточници. Промени настъпиха в световната банкова система. Заедно с МВФ и Световната банка започна да действа и новата Банка за развитие на страните от БРИКС. От 1996 г. съществува Шанхайската петорка: Китай, Руската федерация, Таджикистан, Казахстан и Киргизия, а по-късно към нея като наблюдатели се присъединиха Индия, Пакистан, Иран и Монголия.
Вместо режим на свободна търговия, международният търговски обмен съзнателно се насочва към управлявани търговия и инвестиции. Такъв е смисълът на усилията на САЩ към Транстихоокеанското партньорство (ТТП) и Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП). Известният американски икономист Джоузеф Стиглиц ги определя като "лицемерие на Америка", с което "награждават силните и наказват слабите".
Става ясно, че и двете споразумения са част от стратегическата цел на Вашингтон да прекъсне разширяването на търговско-икономическите отношения на Русия и Китай с другите страни. Тази цел преследват и санкциите срещу Москва.
Но надпреварата сега започва. Френското сп. "Le Point" помести интервю на френския геополитик Паскал Маршанд, който изследва сегашното състояние на световната икономика и нейните перспективи. Той вижда споразумението за ядрената енергия с Иран като разширяване на влиянието му в Близкия изток и Северна Африка и активни отношения с Европа. Образувалият се триъгълник Москва-Техеран-Пекин според него трябва да ликвидира диктата на Вашингтон. Още през 1996 г. Збигнев Бжежински предрече опасността от създаване на оста Пекин-Москва и евентуално Техеран, която "ще създаде в Евразия сила, срещу която Вашингтон ще бъде безсилен".
Когато чуждестранният капитал започна да навлиза в китайската икономика, американските транснационални компании вложиха огромни инвестиции, разчитайки на евтината работна ръка и многобройното население, но скоро се сблъскаха с конкуренция. Ако преди китайските специалисти търсеха работа в американски компании, сега те намират заетост в китайски технологични компании като "Хуауей" и "Леново".
По време на визитата на Си Дзинпин в САЩ м.г. китайско-американският стокооборот достигна около 600 млрд. долара. Увеличиха се взаимните инвестиции, което тясно обвърза двете страни.
Въпреки официалните твърдения за китайско-американското сътрудничество нарастват съперничеството и противоречията. Все по-ясно те се очертават в Азиатско-Тихоокеанския регион. САЩ засилват партньорството с държави от този регион, като пренебрегват Китай. Зачестилата през последните години разузнавателна дейност на САЩ близо до китайска територия увеличи взаимното недоверие.
Сериозни различия между двете страни се очертаха напоследък по добива и използването на петрол и газ. Американският печат бие тревога, че бъдещето на енергията ще се определя от Азия.
Измени се съотношението в кредитно-финансовата област. Общата парична маса в света днес е 71,5 трлн. долара, от които 22 трлн. долара са на Китай, следван от САЩ - 12 трлн., Германия - 2,6 трлн. Разлика има в това, че Вашингтон разчита главно на акции и спекулации, а Пекин развива реалния сектор, икономиката.
Китай разшири своите финансови и търговски връзки с държавите извън Азия. С Африка през 2002 г. китайският стокооборот е бил 13 млрд. долара, а десетилетие по-късно достига 100 млрд. долара - три пъти повече от този на САЩ. Разшири се влиянието на Китай в Латинска Америка. След като Вашингтон затъна с военни действия в Близкия изток, реши да смени стратегията към "задния двор", където започна процес на олевяване.
През последните години се засилиха икономическите руско-китайски отношения в търговско-икономическата сфера. През 2014 г. търговският им обмен надхвърли 95 млрд. долара. Тук не влизат многостранното сътрудничество на двете държави в рамките на ШОС и БРИКС.
Стремително се развиха връзките в областта на енергетиката. С последното споразумение през 2009 г. в продължение на 30 години доставката на руския газ ще се извършва по две направления. Развива се и сътрудничеството в ядрената енергия.
Установява се успешно партньорство в обсега на Евразия, чиито икономически перспективи се разрастват, което демонстрира според Матю Бъроуз и Робърт Манинг жизнеспособността на "незападния модел" в сравнение с неолибералния.

Военният фактор

В началото на юли 2015 г. Пентагонът публикува новата военна стратегия на САЩ, в която дебело се подчертава "заплахата за интересите на страната и за нейната сигурност от 4 страни - Русия, Китай, Иран и Северна Корея". Изтъква се, че САЩ са "най-силната нация, която се радва на уникално предимство в технологиите, енергетиката, съюзите, партньорството и демографията". И в защита на тази сигурност те създадоха близо 800 военни бази извън своите граници. През последните години те създават икономически и военен обръч около Русия. Със силата на НАТО бе оформен източноевропейският среден пояс, последван от обръч на съседни страни от запад. И започна изграждането на санитарен кордон с Украйна, а отскоро продължен с Молдова в начален стадий. Изпълнява се стратегическият план "Анаконда", в който се включват и държави от Кавказкия регион. Образно казано, "глутница вълци заобикалят руската мечка, а тя, настръхнала, ръмжи от време на време и те не знаят какво ще ги постигне".
В началото на 2016 г. руският президент Владимир Путин подписа документ "За стратегията за национална сигурност на Руската федерация". В нея се подчертава, че САЩ и техните съюзници се стремят да реализират "политика на сдържане срещу Русия" и да упражняват "политически, икономически, военен и информационен натиск". Такива са основните положения на двете държави в областта на сигурността.
Какви са обективните предпоставки на съотношението на силите между "трите големи"? По данни на френското сп. "Le Point" през 2014 г. военните разходи са били: САЩ - 609,9 млрд. долара, Китай - 216 млрд., Русия - 84,5 млрд. Според СИПРИ от 100 компании производителки на въоръжения САЩ и Западна Европа имат 64 фирми, което представлява 80% от продажбите. Руските компании заемат 10% от продажбите, но за периода 2013-2014 г. те са нараснали близо 50%. Точни сведения за производството на въоръжения в Китай липсват. Известно е само, че бе пуснат във вода първият китайски самолетоносач.
Ерик Зюс, американски политолог и журналист, не скрива, че на "американските елити им е крайно необходима война с Русия", затова увеличават своето въоръжение, включително ядрено. Освен това убеждават лидерите на Евросъюза да се присъединят към план за изпреварващ ядрен удар срещу Русия. Не е излишно да се припомни съветът на германския канцлер Ото фон Бисмарк: "Сключвайте договори с когото искате, разпалвайте каквито искате войни, но никога не закачайте руснаците." Москва вече предупреди, че ако войски на НАТО бъдат разположени в Украйна, ще посрещнат руската армия.
Икономическият възход на Китай направи възможно Пекин да увеличи своя военен потенциал и да повиши влиянието си в Далечния изток и извън него. Пентагонът е обезпокоен от китайските военни усилия "да отслабят способността на САЩ да защитават своите интереси и да поддържат регионалната стабилност в полза на всички" и сигурността на своите азиатски съюзници. А кой ги е упълномощавал за такава мисия? Те сами си я присвояват. Тогава Китай трябва ли да изпрати свои военни сили по западните брегове на Америка, за да поддържат регионалната стабилност на Латинска Америка?
Вашингтон обвинява Пекин за "растящи военни разходи, които са сериозно предизвикателство". А това, че военните разходи на САЩ са три пъти по-големи от тези на Китай, е нищо. Американски наблюдатели предвиждат, че най-вероятни изгледи за пряк въоръжен сблъсък между двете велики сили произлизат от растящото напрежение в Южнокитайско море и Източнокитайско (Жълто) море.
Пентагонът възнамерява да разположи към 2020 г. 60% от своите военноморски и военновъздушни сили в Азиатско-Тихоокеанския регион. Особено внимание заслужава внесеният на 19 септември м.г. от японското Министерство на отбраната в Диетата (парламента) пакет от закони за изменение на законодателството в областта на сигурността, с което ще се премахнат следвоенните ограничения в тази област.
По този повод китайският в. "Женмин жибао" писа: "Приемането на съответния закон е етап от дългия път на Япония към модифициране на следвоенната система" и се изразява готовност "Китай да се противопостави на това предизвикателство".
Сп. "Foreign affairs" изрази загриженост в статия под заглавие "Как да се предотврати скъсване на китайско-американските отношения". Авторите Джеймс Стейнбърг и Майкъл О'Хениън припомнят изразената от ръководителите на двете страни "готовност за укрепване на доверието между тях, което вече е подкопано". Според тях обстановката в региона "търпи масова, тектонична промяна".
Със своите действия Вашингтон се стреми да продължи сегашния световен ред и своята хегемония в света. Глобализацията доведе до криза на световната икономика, банковата система, търговията. До 2015 г. ръководният елит на САЩ разчиташе, че финансово-икономическата и военно-политическата мощ ще му гарантират такова бъдеще. Но кризата след 2008 г. и пораженията в Афганистан и Ирак внесоха неувереност и разцепление.
За

детронирането на американския хегемонизъм

признават вече и американски източници. Сп. "Foreign affairs" помести в последния си за м.г. брой статия под заглавие "Краят на "Pax americana": "Някои реалисти наблюдатели смятат, че по време на икономическа несигурност и недостиг във военния бюджет политиката на експанзия на САЩ става твърде скъпа. Дългият период на американското господство в Близкия изток свърши." Има и анализатори, които виждат спада на влиянието на Вашингтон, но се успокояват с положението му на "първи между равни". Те съветват САЩ "да се адаптират към променилия се световен ред и новия силов баланс". Но авторите заключават: "Действително се очертава нова "Голяма игра", но горчивата истина е, че ние, т.е. САЩ, се намираме в губеща позиция."
Но има и "отговорни" личности като кандидата за президент от Републиканската партия Марко Рубио, който е непримирим. Той настоява "да се възстанови американското лидерство в света" и да настъпи "друг американски век". Ако бъде избран, към това ще се стреми.
2016 г. се очаква да бъде решаваща за бъдещето на света. Известно влияние ще окажат предстоящите президентски избори в САЩ. Дали новият обитател на Белия дом ще продължи политиката на конфронтация до нейния фатален предел или ще възприеме подход на преговори по острите международни събития и проблеми? Ролята на дипломацията става решаваща. Двустранна или многостранна. Ако войната е продължение на политиката с военни средства, дипломацията е продължение на политиката с мирни средства.

Триумфът на дипломацията

ще бъде спасение на човечеството.
Между подходите на Вашингтон и Москва към международните събития съществува коренна разлика. Американският елит прибягва до агресивност и прибързаност, без да се преценяват всички последици, което потвърдиха събитията в Близкия изток. В поведението на Москва преобладават въздържаност, задълбочен анализ на последиците от действията, готовност за преговори и разумни компромиси. Тя има исторически опит от лицемерието на Запада. Достатъчни са внезапното нахлуване на Хитлерова Германия в Съветския съюз през 1941 г., нарушаването на споразумението за едновременно разпускане на Варшавския договор и НАТО, едностранното нарушаване на споразумението за ядрено разоръжаване, безцеремонната намеса с "цветни революции" в редица страни и пряка агресия без решение на ООН.
На международната арена се появи нов играч - "Ислямска държава", чиито метастази вече обхванаха не само Азия и Африка. "Голямата тройка" е изправена пред дилемата - ще преодолеят ли противоречията и ще обединят ли усилията си срещу нарастващата джихадистка епидемия или ще потвърдят старата максима "двама се карат, трети печели". Извършва се тотална дехристианизация в мюсюлманския свят.
Скрито противоборство се извършва сред европейските християни близо 950 години. След разпадането на социалистическата общност в държавите, където се изповядва православието, буквално нахлуха западни секти. Източноправославните църкви са безпомощни.
Краткото изложение на положението в света разкрива известни предимства на САЩ в някои сфери и на Русия и Китай в други области. Настъпва период на силно напрежение на ум и нерви между трите държави. Установяването на многополярния модел не подлежи вече на съмнение. На изпитание се поставя благоразумието на ръководителите на трите велики държави до постигане на изравняване на силите. Ще осъзнае ли Вашингтон настъпващата обективна промяна от хегемон на неолибералния свят към установяване на нов глобален ред?

Трите големи световни сили - САЩ, Русия и Китай. Настъпва период на силно напрежение между трите държави

Военните разходи на САЩ са три пъти по-големи от тези на Китай

Общата парична маса в света днес е 71,5 трлн. долара, от които 22 трлн. долара са на Китай, следван от САЩ с 12 трлн.