Улици, градинки и души

    Възрастен господин (и аз съм възрастен, но само по години) смъмри млада двойка в тролея, защото момичето беше седнало в скута на момчето, точно пред мястото на господина. Нищо повече. При това свободни седалки нямаше, а младежите тихо си говореха и не пречеха никому. Но моят акран ги нахока и аз стисках палци потърпевшите да не му отговорят, защото никак не ми се ставаше свидетел на скандали (още по-малко участник в тях). За щастие момичето и момчето възпитано и разумно си замълчаха и с това спечелиха симпатиите на околните - стари и млади. Докато друг път съм виждал осъдителното отношение (дори пасивно) на пътуващите в градския транспорт към млади хора, чието волно поведение (прегръдка, целувка) превишаваше нерегламентираните, но негласно общоприети (наследени от миналото) норми.
Когато за нещо няма писани правила, тяхната роля поемат традицията (на която не бива да се робува), възпитанието, общественото чувство и други подобни, с които най-подробно щеше да ви запознае Юлиян Вучков, ако беше на мое място.
Скоро успях да забравя случката в тролея, но към нея ме върна една моя червена (случайно червена) папка, в която си събирам интересни вестникарски изрезки и разпечатки от интернет. В тях прочетох публикувани неотдавна редове от парадоксални закони и разпоредби, отдавна изпреварени от времето и вече будещи смях или поне недоумение у днешните хора. Някои ни отпращат с изискванията и забраните си в крайности с вековна давност, но фактически не са обезсилени и сега. За тях чета в една разпечатка: "Законите по света са пълни с куриози. И все пак трябва да знаем и да внимаваме какво правим, за да не се наложи да платим глоба или да попаднем зад решетките най-неочаквано."
Ето и някои от непочиващите на особена логика, но записани в законите правила: в италианското градче Еболи например глобата за целувка в колата е 500 евро. Затова пък в иначе консервативния Палермо на дамите е разрешено да красят плажовете с голи тела. Но само на дамите, и то без да се уточнява коя голота е красива... Закон за френските железници от 1910 година, неотменен и днес, забранява размяната на романтични целувки във влаковете или на територията на гарите. А в Англия отправянето (публично естествено) на сексуални покани към представителки на нежния пол се наказва с глоба до 180 евро или три месеца затвор. До цели три години пък може да лежите в затворническа килия в Израел, ако ви хванат, че гледате порно в хотелска стая.
Много са будещите смях законови разпоредби и в страната на неограничените възможности, по-точно в различните нейни щати. В Илинойс например трябва да носите винаги в джоба си поне един долар, защото в противен случай могат да ви арестуват за скитничество. Друга забрана обаче (в щата Индиана) много ми хареса и ако зависеше от мен, бих я въвел и у нас - там не можете да се возите в градския транспорт и да ходите на театър или кино, ако сте яли чесън по-малко от четири часа преди това. В моя закон би имало и уточнение, че който иска да се предпазва от болести като яде чесън, да си седи вкъщи.
Ясно е, че горните разпоредби и забрани днес могат да се възприемат като вицове, но и друго е ясно - повечето от тях са в синхрон с общественото мнение, с морала на дадено място и време и фактът, че са облечени в законови рамки, говори добре за държавите, където са гласувани, нищо, че после са забравили да ги пенсионират. Не препоръчвам на днешните наши законодатели да приемат подобни закони, но ако има кой да ме чуе, бих настоял за малко повече строгост, за реални наказания при неспазване на разумните човешки житейски правила, били те превърнати в закони или просто утвърдени от традицията.
Каква е файдата, както се изразяват французите, от това, че хиляди добронамерени граждани се включиха в чудесната инициатива за пролетно почистване на градовете, когато други хиляди още същия ден ще си хвърлят фасовете по спирките, преди да се качат в тролея или ще тъпчат тревните площи на градинките, за да направят пътя си с метър и половина по-кратък като избират зелената хипотенуза, а не двата катета, покрити с плочки.
И остава въпросът - как да почистим не само улиците и градинките, а много наши съграждани от липса на обществено чувство, небрежност и дори простотия.