Ралица Ковачева-Бежан: Да празнуваме живота всеки ден!

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

РАЛИЦА КОВАЧЕВА-БЕЖАН представя новия си музикален проект - албума "Ето ме", с премиери на 15 ноември в "Bee Bop Cafe" в Пловдив, на 19 ноември в "MELON Live Music Club" във Велико Търново и на 20 ноември в Нов театър НДК в София. Албумът на Ралица е цветен като нея, силен, стилен, емоционален, оригинален. Той съчетaва творческата лудост на изключително интересни личности, обединени от театралната сцена, словесната образност в поезията, многостранния талант и чистата емоция. Албумът е подкрепен от "Музикаутор".

- Госпожо Бежан, след известна музикална пауза се завръщате на концертната сцена и казвате: "Ето ме". В едноименния Ви албум са разказани осем истории, една от които е изцяло Ваша авторска песен. За какво обичате да пеете, да споделяте с публиката?

- Обичам да пея песни, които вълнуват самата мен, да споделям истории, преживявания, емоции чрез музиката. Много по-бързо е посланието от сцената чрез песента, историята стига до публиката и музиката въздейства едва ли не на сетивно ниво. Да, в албума освен авторската музика имам и един текст. В доста труден за мен период имах нужда от много светлина и оптимизъм и така написах "Слънчев ден". По заглавието става ясно, че се пее за радостта от живота, за Слънцето около нас и в нас! Изкуството има изключителна сила и в дори на вид лековат жанр посланията могат да са много важни и въздействащи. Последните години целият свят премина през катарзис, изпитания и загуби, морални, финансови, лични. Всеки от нас има нужда от усмивка и добро отношение. Да празнуваме живота всеки ден! Това е посланието в "Слънчев ден".

- Кои са Ви съавтори и съмишленици в това ново пътуване в одухотворения свят на музиката?

- Най-важният човек, творец, приятел по пътя на създаването на този е албум е Калин Жечев. Както споменах, тази година преминах през сериозно изпитание и разбрах колко е важна безрезервната подкрепа на семейството и колко ценни приятели имам. Калин е един от тях. Той насочва моите творчески пориви в много по-професионална музикантска посока. На Калин са всички аранжименти в албума. Работим и творим заедно от 2005 г. и съм му безкрайно благодарна за начина, по който елегантно ме напътства и подкрепя. Не по-малко приятна и зареждаща е срещата и с другите музиканти. Още в музикалния спектакъл "Незабравимите - старите песни на нов глас" сформирах дрим тийм. Димитър Сираков е винаги подготвен, с много конкретни и смислени музикални идеи. Изключителен на контрабаса, а в албума - на бас китарата. Стоил Иванов-Стю свири на барабани с въображение и страст. Бих казала, че перлата в албума е акордеонистът Ивелин Иванов. Той е най-младият от нас, скоро завършил консерваторията, но вече натрупал завиден опит. Повечето от солата са негови. Чуваше темата и текста, обсъждахме как бих искала да звучи разказаната от неговия инструмент история и той наистина нарисува музикални картини. Не мога да не спомена Алекс Нушев и Росен Пенчев, които изсвириха много яки китари в три от песните. Освен това, Алекс записа и мастерира албума.

- Много е важно екипът да говори на един език... 

- Смея да твърдя, че при нас се получава. Но най-важното в този проект са стихотворенията, които вдъхновиха музикалните теми. Историите са цветни, истински, вълнуващи като самия живот. Включих стихотворения на изключителната поетеса, журналистка и преводачка Валентина Радинска, както и на Даниела Викторова, актриса от Варненския театър и поетеса. Има текст на драматурга, писател, поет Андрей Филипов, на актрисата Снежана Любенова, от която съм се учила на стил и сценично присъствие. А актрисата от Народния театър Албена Ставрева, с която сме, както се казва, от една порода, даде стихотворение за заглавната песен на албума. Възхищавам се на разностранния талант на всеки от тях.

- Как се промени личният и творческият Ви живот през изминалите повече от две необичайни години?

- Неминуемо всички преминахме през различни изпитания. В началото на пандемията бях толкова изморена от творчески и преподавателски активности, че с радост си останах в къщи и се върнах към природата. Спомних си с колко малко може да се живее щастливо, без покупки всеки месец на ненужни вещи. Имах време за себе си и близките си! Но за съжаление се наложи да замразя добилия инерция музикален спектакъл "Незабравимите". Паднаха толкова представления... Много е тъжно, когато изключителна творческа среща, каквато се случи в поетичния спектакъл "За Светлото, което бе" под режисурата на Маргарита Младенова, по стихотворения на българската бохема, се изигра само няколко пъти. Но на фона на много по-сериозните събития, през които минаха мои близки и познати, не бива да се оплаквам. Отнасям много позитиви от тези две години. Например всички прекрасни екипи, с които преподавах в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" през този период, се справихме с адаптиране на практически дисциплини в онлайн режим и смея да твърдя, не допуснахме пропуски в обучението на студентите по сценична реч и изкарахме впечатляващи онлайн изпити. Макар че беше много трудно, изискващо усилия и желание и от двете страни. В този период се разви и идеята за поетичния спектакъл "Дуенде Земята - Майка" по текстове на Красимира Атанасова, който заедно с Мариана Йотова - идеен двигател на проекта, и Петър Йорданов-Бъни изиграхме дори в пещера...

- Наред с многостранните Ви таланти и опит, Вие сте експерт по сценична и публична реч и правоговор. Със сигурност, дори без да искате, забелязвате недостатъците в говоренето на публичните личности?

- Да, много е трудно да игнорирам неточностите в говора и изказа на хората, с които общувам, на личностите от различни сфери на живота, които се изказват публично. Всяка нечиста трела в речта дразни ухото ми, но се въздържам от намеса и съвети, освен ако не са ми поискани. 

- А как Ви звучи речта на младите хора? Смятате ли, че са по-небрежни към езика, към изказа си, особено при влиянието на чуждиците като професионален жаргон или пък за краткост в забързаното всекидневие?

- Хм, хм, да! Имам наблюдения върху младите хора, на които преподавам, и на младото човече, с което живея. Дъщеря ми Дара-Йоана е на 13 години. Езикът девалвира и това е тенденция, която се засилва през последните години. На първо място опростяването на всичко, на второ - забързаният темп на живот. Клипова стилистика, много инфо за кратко време, 150 кадъра за минута, повърхностни знания, изваждане на преден план на формата, на опаковката. И тук идва нашата роля - да припомняме на младите важността от четенето. То развива най-много въображението и речника. На книжовността, на образите зад думите. Затова е важно да се чете и поезия. Сега си давам сметка, че последните ми проекти са свързани пряко с поезията. Явно аз съм намерила моя начин на завръщане към автентичния, богат, изразителен български език.

- Театърът, киното, телевизията, музиката, дублажът, преподавателската работа са толкова различни поприща, на които творите. Кое е за Вас "първо сред равни"?

- По хронология, първо е музиката - от малка е с мен, след това театърът, след това преподаването. Така се появиха в живота ми, не искам да ги подреждам по важност, в различните периоди всяко от тях застава в центъра. Радвам се, когато ми се отдава да се изявявам и в другите поприща. Смятам, че всяко от тях се допълва от другите и ме прави по-голям професионалист. Виж, киното е нещо, което все още не ме е открило и си пожелавам да се намерим много скоро.

- Напътствия или изречения от Вашите преподаватели, които си припомняте в трудни или в радостни моменти?

• - Имам голям късмет с моите учители. Като започнем още с другарката Главева от 112 ОУ, която ми преподаваше от I до IV клас. Тя ни учеше вечер, като си легнем, да помислим какво добро сме направили през деня и да се стараем да си поправим грешките, ако сме допуснали такива.

Много изключителни учители имах в гимназията. И госпожа Руневска от 22 СУ, която ни научи да пишем не какво искал да каже авторът, а какво разбираме и искаме да кажем ние, прочитайки един текст. Учителят ми по театър Крикор Азарян и неговите 10 закона. Не знам дали ще има място да ги изброя, но първият, който се сещам, е: "Спомнете си вашите мечти и страхове, бъдете истински, а не ми играйте нещо си!" От Тодор Колев първо запомних, като искам да пресъздам един персонаж, най-напред да се погледна в огледалото, за да видя с какъв материал разполагам. Двамата ни учеха да наблюдаваме, наблюдаваме и наблюдаваме!

- А таекуон-до, по който спорт имате лилав колан, помага ли по някакъв начин за постигането и отстояването на идеи и цели?

- Много съм щастлива, че преди повече от 10 години, по време на музикалния ни договор в Южна Корея, заедно с Мариана Йотова - синтетичен артист и приятел, се случи да тренираме таекуон-до. За съжаление, не можахме да продължим в България. Остана ми една дълбоко кодирана кондиция и първата ката, която използвам, за да се настроя и концентрирам преди да изляза на сцената. Абе да не реши някой да ме ядоса, все още имам силно мае гери...

- Какво ново да очакваме от Вас на театралната сцена?

- Най-скоро, дори преди първия концерт по представяне на албума в Пловдив, на 14 ноември в РЦСИ "Топлоцентрала" ще взема участие в първия музикално-театрален спектакъл "Джазът е любов!" по идея на музикалния продуцент и вокален педагог Даниела Станкова. Сюжетът разказва историята на джаза и показва благотворното му въздействие върху човека и обществото. Сценарист е Светослав Николов, режисьорка - Яна Титова, а хореограф - Петър Герзилов. Участват плеяда страхотни актьори и певци - не мога да не спомена голямата прима на българската естрадна и джаз сцена Мими Николова. 

С радост ви каня и на 22 ноември в Сити марк арт център на спектакъла "Сирена и Виктория" от Ал. Галин, режисьор Венцислав Асенов, представление на ДКТ Враца. Бих казала, женска пиеса с неочаквани сюжетни ходове. Както сподели един възхитен зрител: в нея има "смях през сълзи и до сълзи!".

През януари ще възстановим "Дуенде Земята-Майка" - новаторски интерактивен спектакъл, който изследва развитието на звука от самото му зараждане и начините, по които музикалното и поетичното изкуство могат да повлияят върху човешкото разбиране, съпричастност и грижа към себе си и към Природата.

Очаквам дати и за турне на първия мюзикъл по истински случай - "Автобиографията на един скенер" на младия и много талантлив Стефан Петров. Освен зареждащата среща с младите колеги, в него си партнираме с още един разностранен талант - колегата Симеон Владов. Всички изброени творчески и житейски срещи ме изпълват с нова енергия и смисъл. Благодарна съм на Живота и Господ за тях!

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.