Парадоксалните стотинки

Въпреки отрицателното си, по-точно немарливо, отношение към цифрите и числата, този път ще си послужа с тях. Преди две-три седмици се плеснах по челото с упрек, защото след като навреме си бях изпратил годишната декларация за доходите, попълнена от моя финансово грамотна приятелка и тя ми каза, че дължа 81 лева, бях забравил да ги внеса.
С известно закъснение отидох в моя клон на НАП, където симпатична и любезна служителка ми изпринти листче с моите 81 лева, които с лихвите бяха станали 82 лева и 49 стотинки. Но на листчето беше отпечатано и старо мое задължение от 168 лева и 31 стотинки, които с лихвите бяха станали 207 лева и 91 стотинки. Не си спомних за него, а не пазех разписка и приех, че щом го има в сметката ми, значи е така.
Друго обаче ме изненада и ме накара да напиша тези редове. Оказа се, че дължа още две суми: 28 стотинки, станали с лихвата 46 стотинки - за 2005 г., и 82 стотинки, станали с лихвата 1 лев и 8 стотинки - за 2009 г. Не успях да се ядосам, напротив, засмях се и отидох в намиращото се на партера помещение на СИБАНК, за да платя стотинките заедно с нормалните си задължения.
Там имаше опашка от чакащи, на която само аз и още една дама бяхме на пенсионна възраст - другите, млади хора, навярно са се чудили как да дойдат в работно време. Между тях имаше един човек, който се държеше доста неспокойно. Той се оказа шофьор на такси, който, за да ни вози, трябва да изчисти дълга си, възлизащ на 3 (три) стотинки. Не се шегуваше. Дори ни информира, че имало и друг гражданин, който, за да получи нужното му удостоверение, трябвало да погаси дълг от 1 (една) стотинка. "Този те е изместил от книгата на Гинес" - пошегува се някой от опашката.
 Какво можеш да си купиш днес за 1 (една) или дори за 3 (три) стотинки, а също и за дължащите от мен 28 или 86 стотинки? Не случайно сме се споразумели с кварталните бакали и зарзаватчии - нито те да ми връщат, нито аз да търся по джобовете си жълти монетки за доуреждане на сметката ни. С държавата обаче не могат да се сключват подобни договори. Трябва да висиш няколко часа, за да й се издължиш до конец. И то чрез посредничеството на някоя банка, а не директно. Познайте на чии приятели е банката!
За това ме подсети друг симпатичен шофьор на такси, докато ме возеше, и аз му казах за смешния дълг на неговия колега. "Това и на мен ми се случи - сподели таксиджията. - Опитах се да оставя не три, а пет лева на касиерката, но тя справедливо се обиди". И ми взе точно три лева и три стотинки - трите лева такса за услугата, направена ми от банката. "Ного мразим - казваше друг мой познат, - да ми се праат услуги, дет не съм ги искал. Или да плащам нещо, дет не съм го получавал и на сън." Той навярно имаше предвид топлофикацията, справедливо и сполучливо наречена от един писател "бандитска"...
Опашката в приютения от НАП банков клон пълзеше бавно напред, макар че поради отпускарското време работеха само две каси и ние, чакащите, помагахме на времето по-бързо да минава като коментирахме това-онова с общо взето добродушни забележки. Една от тях гласеше, че ужасно много пъти по три стотинки като тези на таксиджията трябва да се съберат, за да се купи още един апартамент на Цецо. Това за Цецо навярно е плод на интимност, продиктувана от всенародна любов.
Имаше и конструктивни предложения - например, че държавата може (като кварталните ни магазини, пренебрегващи жълтите стотинки) да не ни иска и да не ни връща суми, по-малки да речем от един или от два-три лева (ако включим и билетчето за отиване и връщане с градския транспорт). За денгубите не претендираме. Някак свикнахме с тях. Толкова много са те, че с пропуснатата им енергия можеше да се върти електроцентрала.
Когато взема пари от някого, па било то от държавата или от банка, редно е сам да ида и да ги върна. Почти редно е да чакам и за пенсията си, нищо че съм я изработил, а никой не ми я харизва. Но у нас често чакаме, за да платим за получени, неполучени или грабителски оскъпени услуги. Този път по изключение ще спомена не топлофикацията, а таксата смет, за чието събиране, ако си бяхме купили квартална каруца, щеше да ни излиза десет пъти по-евтино.