Вземат се нужните мерки срещу шапа

За пръв път от 13 години насам у нас бе засечен шап. Заразната болест бе открита при проверка на отстреляно по време на лов диво прасе в района на Малко Търново. Предполага се, че то е дошло от територията на Турция. У нас вече бяха взети превантивни мерки - забранени са продажбите на живи животни, а в кланиците ще се извършват профилактични прегледи. Има и решение на Европейската комисия, която е реагирала светкавично, за забрана на движението на животни и храни от животински произход в пет области на страната - Бургас, Варна, Ямбол, Сливен и Шумен. В Хасково такава забрана няма, но въпреки това НВМС е взела превантивни мерки - възстановена е дезинфекцията по ГКПП-ата ни с Турция - "Капитан Андреево", "Лесово" и на "Малко Търново". Създадена е предпазна зона от 3 километра и зона за наблюдение от 10 км. Последният установен случай на шап в България е от 1998 г. Заболяването е силно заразно и е възможно да доведе до тежки икономически последствия, защото лечение няма и животните трябва да бъдат умъртвени.


- Г-н Господинов, ветеринарните власти обявиха спешни мерки заради открития случай на заразено с опасната болест шап диво прасе. Това е единичен случай, опасно ли е?
- От много години нашите ветеринари не са допускали на българска територия инцидент с тази болест. Заради професионализма на българските ветеринари Европа няма проблеми с шапа.
- Става въпрос за диво животно.
- Да, това е единичен случай. И съм сигурен почти 99 на сто, че този случай ще бъде овладян и няма да има по-сериозни проблеми, както и няма да се стигне до икономически загуби и до други поражения, от които се опасяват специалистите и които по-принцип са възможни. Нашите ветеринари точно в тази насока много добре си знаят работата. Ако трябва да съм откровен, българските ветеринари са светила в тази област. По-добри в Европа няма.
- В такъв случай сериозните мерки, които се взимат, оправдани ли са?
- О, да. Шапът е много страшна болест. А това е първият такъв регистриран случай от повече от 10 години.
- А всички ли от животновъдния бранш мислят като вас?
- Сигурен съм, че така мислят. Ако това не е така, то е защото имат някакви нечисти мисли. Десетки години нямаме шап. Всъщност в Европа няма шап именно заради добрата работа на българските ветеринари, които никога не биха позволили подобна опасност да се разрасне.
- Кои са естествените огнища на шап? Откъде е възможно у нас и въобще в Европа да влезе болестта?
- От Турция или от Гърция. Винаги е идвала оттам. Ние сме буфер. Но никога не е могла заразата да стигне дори и до Хасково, нито пък да продължи нагоре. Сега локализират местата, от които евентуално се предполага, че може да е минало животното. И когато преди години е имало случай на зараза с шап, пак случаите са били единични.
- Животновъдите вземат ли всички необходими превантивни мерки срещу болестта?
- Да. Всичко в животновъдството е по-различно и стопаните винаги са вземали необходимите мерки, защото това е техният поминък. Затова всички чужденци твърдят, че българското мляко е най-вкусното. Суровото българско мляко.
- Е да, но то е много малка част от всичкото, което се консумира.
- То почти изчезна.
- Вашата организация заедно с други от бранша започна обществена подписка, чрез която правителството да поиска изравняване на субсидиите на по-новите членки на ЕС с тези на старите. Докъде стигна тази инициатива?
- Вече са събрани над 184 000 подписа, а са ни необходими 200 хиляди, за да има основание да се поиска организирането на референдум. Продължаваме да събираме подписи и който иска да ни подкрепи, може да намери телефоните за връзка, които са публикувани и на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните. Две са основните неща, които искаме и които се надяваме да станат и то веднага: изравняване на субсидиите и спиране на националното съфинансиране. На еврокомисаря по земеделие Дачиан Чиолош му зададохме въпроса: "Вярвате ли в общата селскостопанска политика на ЕС, справедлива ли е тя след 2013 г.? Поискахме той да ни отговори само с "да" или "не". Но това не стана. И Чиолош започна да се оправдава с това, че Германия и Франция, които са най-големите вносители, искат колкото пари вкарват, толкова и да изкарват. Каза още, че ако бъдат разделени европейските пари поравно, те (Германия и Франция) ще искат по-голямо национално съфинансиране. А ние настояваме за изравняване на субсидиите и за спиране на националното съфинансиране. Едва когато това се случи, българският фермер ще е равен на европейския. А сега нямаме достатъчно национално съфинансиране. Защото Франция и Германия винаги ще могат да дават на своите фермери повече пари като национално съфинансиране и така пак ще бъдем ощетени. Нямаме изравнени субсидии и сме ощетени.
- Получиха ли си фермерите субсидиите, защото имаше сигнали за стопани, които все още не са си взели парите?
- Например в Старозагорско над 90% от фермерите са си взели субсидиите, които им се полагат. Има такива, които не са ги взели, но то е, защото дължат данъци, каквото условие има от тази година. Има и други райони, в които някои хора все още не са си получили субсидиите, буквално защото са неграмотни и не могат да си попълнят декларациите. Проблемът обаче ще бъде решен. Възможно е да не са платени суми заради проблеми, свързани с трите мерки - за нитратно уязвимите райони, за уязвими ферми и за необлагодетелствани райони. Но това е свързано с неспазване на регламента по тези три мерки.