Веселка Колева ни дарява порой от обич
/ брой: 47
С този невероятен порой от обич ни удостои столичното издателство "Българска книжница". Присъствието на Веселка Колева в родното поетично пространство датира от началото на 90-те години с появата през 1992 г. на дебютната й стихосбирка "Скандална обич". Още с нея тя даде да се разбере, че притежава дарование да излива в стих дълбоките болезнени сътресения в личния и обществен живот на нашия съвременник. След мъчително, близо десетгодишно мълчание, през което вътрешният й свят преля от неудържими лични преживелици и творческа енергия, тя отприщи бента на голямото си душевно натоварване, намерило израз в сериозна поредица от нови стойностни поетични заглавия - "Нежно оръжие" (2001), "Прошката на музите" (2012), "Когато добротата е порок" (2013), "Безсезоние" (2014) и др. Във всичките й досегашни издания ставаме съпричастни както на високите градуси в личния живот на авторката, така и на неукротимата й любов към хората, болката и страданието от изчезването на човещината в сегашното ни комерсиално съвремие, но и на възрожденската й привързаност и сроденост с родния край и родината.
Такъв емоционално-тематичен обхват откриваме и в новата й поетична книга "Любовен дъжд". Тя се състои от три основни цикъла - "Жадни души", "И това е любов" и "Джокондата". Още в началото Веселка Колева ни потапя стремително в горещия поток на драматичните си лични преживявания, търсещи непрестанно топлината, нежността и упойващата ласка на искрената любов. За жалост житейският път на изстрадалата й героиня е огорчен от разочарования, от неподозираните срещи с измамата и потискащата студенина. Затова и стихът й поставя на осъдителен прицел фалша и лицемерието, които заставят честния човек да отрезвее. Подобно настроение витае и в стихотворенията "Скандална обич", "Жадни души", "Любовен дъжд", "Съблазняване" и мн. др.
Вторият цикъл "И това е любов" съществено не се различава като емоционална атмосфера, но в него преобладава подчертано носталгичното и патриотичното настроение. В много от стиховете се докосваме до синовното преклонение пред изоставената родна стряха, неугасващия родолюбив пламък на скъпия й Свищов и гальовния роман на вечно живите вълни на Дунав. В други оживяват красотата и обаянието на очарователната българка, огънят на юначния хайдутин в Балкана, примамливото присъствие на неподвластния на времето български народен бит.
Този цикъл наистина диша атмосферата на скъпото ни минало, все още незаглъхнало със залязващата вече българщина и високи нравствени стойности, погубвани безпощадно днес от криворазбрана цивилизация. За отбелязване е обаче, че срещаме и стихове, които крещят и гневно осъждат ширещите се социална несправедливост, унизителна низост и нравствено падение, от които се задъхва безпомощно съвременното ни общество.
А в третия цикъл "Джокондата" читателят отново се пренася и плува в любовни, но тъжни вълни, удавени в тъга и усамотение.