Няколко думи
Сирачето "култура"
/ брой: 212
Политическата подлост е станала наше телевизионно всекидневие. Този извод се натрапва от една медийна изява на министъра на културата Кръстю Кръстев вчера. Пред камерите той помпозно обяви, че подкрепя протеста на културните дейци и е "на тяхна страна".
Сетивата ни са закърнели от постоянно лицемерие, безкрайни интриги и политически бури, но подобни изяви не бива да отминаваме безнаказано. Един министър, пък бил той и на културата, няма право да се изживява като опозиция и да се прави на съпричастен. Начинът да покажеш, че си на страната на дейците на културата, не е през телевизионни интервюта и красиви думи, а с конкретни действия, когато се приема бюджетът.
Само че при определянето на финансите на държавата никой не чу и дума от Кръстев. Резултатът е епичен, но в обратния смисъл - за култура са отделени 0,4 на сто от БВП. 0,4%! Това не е финансиране, това е екзекуция на всички културни дейности. Нормален министър на културата би хвърлил оставка, ако неговото правителство направи подобно предложение. У нас очевидно не е така. В България министърът тръгва да дава интервюта.
"Продължаваме промяната" е огромен длъжник на българската култура. По време на предишното си управление бяха инсталирали начело на министерството онази мелодраматична карикатура Атанас Атанасов. За седем месеца той се прочу единствено с видеото, което снима в кабинета си. С нищо друго. Музеите останаха недофинансирани, читалищата - на доизживяване, а културните дейци - в блатото на мизерията.
Не знам как става така, но всяка предизборна кампания минава в клетви за защита на културата, с уверения, че българският дух ще бъде запазен и защитен, а след това красивите приказки биват захвърлени в мазето.
След това винаги се намират пари за нови самолети на хартия, за бойна техника, за соларни паркове, но никога за тези хора, които са гръбнакът на българската държава.
Да се занимаваш с култура в България е работа за мазохисти. Това са хора, които не спират да търсят нови и нови хоризонти, и същевременно са изправени пред ужасната дилема тока ли да си платят или водата.
С други думи - Кръстю Кръстев, вместо да рони крокодилски сълзи в студиата, трябва да се бори за различен бюджет. Това е неговият начин да бъде на страната на културните дейци. Всичко останало е подлост, лицемерие и липса на всякаква свян.
Културата дава лицето на една нация. Имаме късмет, че в тази сфера работят отдадени хора, които жертват всичко, за да развиват своето поле. Но е крайно време те да станат истински приоритет на държавата. Без тях всичко останало ще отиде по дяволите. Гаранция.