Рецепта за катастрофа

В "Дойче веле" (рупора на българската политическа психиатрия) попаднах на анализ на Веселин Стойнев. "Страшно е да се събудиш в чужд сън", казваше Мамардашвили и заради това ми е трудно да преразкажа това видение, но там попаднах на следния цитат:
"Вече малцина ще си спомнят, че това най-трудно и компромисно управление в новата ни демократична история все пак постигна много само за 9 месеца: постави ясно страната на евро-атлантическата орбита, извърши конституционни реформи, скъса решително с енергийната зависимост от Русия във всички направления - газ, петрол, ядрено гориво, придвижи я до прага на Шенген и еврозоната..."
Представяте ли колко са зле нещата, след като всичките им "успехи" са такава поезия, в която няма грам конкретика или практически смисъл? Представяте ли си за какъв грандиозен провал става въпрос?
Цитирам Стойнев, защото той е талантлив анализатор, но ясно демонстрира епичното разминаване между реалните интереси на хората и политиката на психодясното.
Нека да не бъда голословен. Изследване на "Евробарометър" от вчера (стр. 2) показва, че топ темите на българите са три - икономическата ситуация и безработицата, здравеопазването и цената на живота. Съответно 39 на сто поставят акцент на първото, 28 - на второто, и 26 - на третото.
Някъде във величавите анализи на бардовете на управлението да виждате постижения в тези сфери?
Някога изобщо да концентрираха усилия в тях?
Точно обратното - от цялата катастрофа на управлението, например - за икономиката, аз запомних само думите на Денков: "Няма значение дали българската икономика ще пострада от антируските санкции. Важното е те да имат ефект върху Руската федерация".
С оглед на социологията възприемам тези думи като директен ритник в лицата на хората.
Небесният евроатлантизъм пет пари на дава за баналности като цените, транспорта в регионите или икономическата ситуация.
Те живеят с усещането за успех, а реално осъществиха най-порочното, затлъстяло, кошмарно и нелепо управление в историята на прехода.
Подобно разминаване на реалности е рецепта за безкрайно удължаване на политическата криза. Защото, ако зомби-управлението възкръсне в същата форма те пак ще отлетят в розовите облаци на евро-атлантическите оргазми и ще се преродят в телевизионните студия като проповедници на "евро-атлантическата орбита".
А фактът, че от нея абсолютно нищо не следва като качество на живот и спокойствие е незначителен за тях. Ти съществуват в различна реалност, в алтернативно измерение, в своето собствено политическо фентъзи, което неизменно се превръща в кошмар за всички нас.
Винаги така се получава, когато започнеш да смяташ, че стаята ти с тапицирани стени изчерпва целия свят и политически смисъл...