Критика
Респектиращият поетичен глас на Велин
/ брой: 27
В течение на няколко десетилетия вече се опитвам да общувам с творческото и житейско поведение на Велин Георгиев и стигам до непоклатимия извод, че в родното ни литературно битие той си е завоювал заслужено свое място на уникална творческа личност. Така ме кара да ценя още по-високо този неуморим труженик на съвременната ни изящна словесност, който създаде и ръководи всеотдайно, на обществени начала, Националния литературен салон "Старинният файтон", в който е популяризирал най-новите литературни рожби на стотици български автори. Но в последния български поетичен век той успя да израсне и като творец, обогатявайки отечественото ни художествено слово с десетки стойностни заглавия, внасяйки нещо свое, ново, велингеоргиевско, с безспорното си дарование, буреносно с вродения си непримирим дух и родолюбив характер. При това всичко, което е излязло изпод талантливото му перо, се отличава с неподкупната си социална острота, дълбока хуманност, завиден емоционален психологизъм при изграждане на образната система с възрожденско родолюбие. В поезията му дишат и взривяват читателите ни острите социално-политически и нравствени проблеми, от които постоянно се задъхва днешното ни безнадеждно, антибългарско и нечовешко съвремие. Поетът е непримирим към необуздаемата лавина на неспирните негативни процеси, които раздират безпощадно обществото ни, и излива неведнъж в гневния строфи своята ярост и неукротима ненавист от връхлетелите ни низост и падение, обезчовечаващи нашия ден. По свой си образ и подобие той ни въвежда из горещите и неспокойни лабиринти на своите разсъждения, търсейки спасителния брод.
Подобна напрегната атмосфера витае и в най-новата му стихотворна книга "Висока цена". Такъв го усещаме още с докосването ни до едно от първите му стихотворения - "Респект". Разтуха от голямото напрежение намира само при общуването си с целия лист.
Мярка се дори в съня ми
и се събужда слисан.
Паля нощната лампа, а той
лежи до мен и казва: Ти си...
пра-правнука на монаха от Атон.
Той, неуморимият труженик на изящното слово и неповторимият популяризатор на български автори, е с изключително чувствителни сетива и страда болезнено от безпрецедентната бездуховност, която погубва традициите и националната идентичност на българина. Затова и в стиховете му крещи стряскащо, звучи тревожно нерадостната участ на родната ни книга:
Тази книга е вече горка.
Аз съм неин последен читател...
Затова ще поема нататък
с разтворена книга в ръка.
("Милост за книгата")
Както в предишните си издания, така и в тази си творба Велин поставя на прицел пошлостта, човешката низост и издига на пиедестал обичта във всичките й измерения, преклонението си пред доброто и красивото, истинските национални нравствени и духовни ценности. Благоговее пред нашия изстрадал народ, особено пред децата и младото ни поколение - залог за щастливото бъдеще на забравеното от здравия разум отечество. Именно в това се състои и най-високата цена, пред която вдъхновеният ни певец от Пиринския край синовно коленичи.
А душата на поета е един постоянно неудовлетворен скитник, който непрестанно спори и се бори с неправди и злини. Преглътнал е не едно и две разочарования от погазването на светли социални идеали, но остава верен на своето житейско верую - да служи на правдата и човека. В същото време намира сили в себе си да се противопоставя и на самотата, която напоследък не го оставя на мира, избавяйки се от нейните пристъпи чрез спасителното си поетично перо.
Стихът е напрегнат, напорист, често лаконичен, но ни завладява с невероятната си искреност и добронамереност. Нерядко ни потапя в потока на дълбоко философски размишления, търсейки истината и жадуваната хармония в човешките взаимоотношения.
Поезията на Велин е гневно отражение и суров отзвук на жестоката арогантност и бруталност на днешния алчен и безскрупулен ден, обслужващ низки страсти и чужди хищни интереси. В немалко стихове читателят не може да не почувства високите нравствени измерения и стойности, които извисяват личността на поета със завидната му скромност и почтеност.
Аз до чуждите сметки не съм се докосвал.
Все това - да съм аз, между другите - аз.
И думите също. Само в славата - пас.
По това ще познаете кой съм аз.
("Средата")
Именно тази морална извисеност и дарование правят Велин Георгиев заслужено уважавана, респектираща личност в днешния български литературен свят. За него истинското щастие е да се посветиш по примера на Ботев и Левски, Вапцаров на другите, народ и отечество.
Това е Велин, който по дух, душа, сърце и творчество май че е Един!