Поучителни страници от едно житейско битие

Мисля, че подобен извод може да се направи, след като прехвърлим и последната страница на най-новото издание на Людмила Григорова - "Малка семейна сага", което столичната издателска къща "Огледало" ни предложи съвсем наскоро.
Името на тази доста популярна вече наша авторка се появи за пръв път по страниците на литературния ни печат още през далечната 1960 г., когато дебютира с критическа статия в сп. "Родна реч". През 1968 г., вече като студентка по английска филология в Алма Матер, публикува в сп. "Литературна мисъл" една сериозна и твърде обхватна рецензия, посветена на нашумялата по това време книга на Исак Паси - "Философски литературни етюди". Тази впечатляваща публикация подсказва вече за присъствието на литературно дарование и за творческите възможности на авторката.
Така постепенно се отприщва бентът на завиряваната неподозирана творческа енергия, за да се озове със забележими литературно-критически материали и по страниците на сп. "Септември", по-късно на "Пламък", "Театър", "Литературен вестник", а също така и на някои чуждестранни издания. Плод на нейното талантливо перо са поредица от амбициозни, някои от които изключително трудни, научно-литературни и критически изследвания. Сред тях водещо място заемат продължителните й изследвания, свързани с европейските литератури и англо-българските литературни връзки, драматургията на Оскар Уайлд в контекста на българския литературен процес, човешкия и творчески свят на Димитър Димов и др. издания.
Нейната нова книга "Малка семейна сага" се различава съществено от всичките й досегашни произведения със своя мемоарно-документален характер. В случая писателката ни пренася чрез своите спомени в света на своите детски, юношески, младежки преживелици и зрели години като човек и творец.
Разказът й, картинен и подчертано емоционален, ни отвежда в лабиринта на романтичната пъстрота в най-ранното детство. Неговите първи стъпки отиват в родното място на баща й Крум Григоров - с. Габрешевци, Кюстендилско, и на майка й - с. Богьовци, Софийско. И потапяйки ни в атмосферата на селския живот, предавайки го с неговия естествен колорит, облечен с характерните му диалектно-езикови и битови одежди, ни запознава и с нелекия житейски и творчески път на писателя Крум Григоров. Изпитал върху невръстните си момчешки плещи тежестта на нескончаемите селски неволи като говедарче и овчарче в затънтеното кюстендилско Краище, той успява с помощта на немалко усилия и най-вече на книгата да изплува от непрогледните бездни на селската бездуховност и човешка ограниченост. Става учител и под влияние на Емануил Попдимитров, Вазов, Елин Пелин, Йовков, добива кураж да застане пред белия лист и се нарежда след време сред най-популярните певци на българското село.
Значителен брой страници обаче в книгата са отделени на израстването на бъдещата литературна критичка, на преживелиците на малкото момиче в с. Богьовци под топлото и грижовно крило на баба й Васа. Тук вече се докосваме до вековната безпросветност, битова и духовна изостаналост на този шопски край, но, от друга страна, ставаме свидетели и на неговото възраждане по време на дълбоките социално-икономически промени след Девети септември 1944 г.
Навлизайки обаче постепенно в сърцевината на мемоарното повествование, започваме все по-рядко да се докосваме до бивалиците в семейството и да усещаме все по-осезаемо присъствието на авторката по неговите страници. Неусетно изчезва пред очите малкото градско момиченце, израсло повече при грижливата баба и другарчетата си на село, заживява вече в атмосферата, климата, шума и ритъма на големия столичен град. Загърбва мечтата на майка си, която иска да я прави пианистка, и поглъща съвета на баща си, който я насърчава да чете и да се сродява с книгите. Но ми се струва, че решаваща роля при избора на житейско поприще изиграва запознаването й с "Ана Каренина" на Лев Толстой. Този шедьовър на руската класическа литература разтърсва дълбоко емоционално и нравствено младата й душевност и я препраща окончателно в литературата.
Не на една и две страници тя ни връща към благотворното въздействие на своя баща Крум Григоров, за ориентацията си към литературно-творческа дейност, но намира за особено полезно градивното присъствие в нейния студентски живот на преподаватели като Исак Паси. На него тя дължи постоянната компетентна подкрепа. Негова е и решаващата намеса за излизането от печат на книгата й "Драма на парадокса. Оскар Уайлд в български литературен контекст" през 1993 г. За нея Исак Паси си остава пример на блестящ естет, есеист, но и човек с разкрепостена мисъл, с впечатляващо свободолюбие и артистичност.
Неведнъж ни връща и към вълненията си от първите творчески сполуки. Прави ни съпричастни и на щастливите мигове, които изживява през 1983 г., когато се публикува в издателство "Наука и изкуство" кандидатската й дисертация "Творецът и неговият двойник". Особено я стоплят положителните рецензии на професорите Петър Динеков, Иван Славов, поетесата Лиана Даскалова.
Тези добронамерени реакции я зареждат с енергия за още по-успешна реализация като литературовед. В тази насока нейните дългогодишни изследвания като специалист по сравнително литературознание са допринесли за сродяване и взаимно опознаване на българското с европейското художествено слово. И този й целенасочен интелектуален труд не остава невъзнаграден. Книгата й, посветена на Оскар Уайлд, й донася доцентско звание. А творбата й за Димитър Димов, свързана с общоевропейския литературен процес, я удостоява с "голям" докторат.
Разказът й, искрен и добронамерен, макар и неподчинен на обичайната хронология, е правдив и всеобхватен, за да обхване по възможност разноликото й битуване както в професионален аспект, така и в семейната й среда. В стремежа си да разкрие в цялостен план своята интересна личност като творец и човек, Людмила Григорова въвежда читателя и в някои вълнуващи мигове от своя интимен свят. Радва се на красиви мигове, но и искрено споделя страшната горест от преждевременната загуба на своя обичан съпруг - композитора Николай Дюлгеров.
"Малка семейна сага" на Людмила Григорова е едно своеобразно изповедно автобиографично повествование, което ни убеждава, че пътят към върха на истинските нравствени и духовни стойности се извървява с постепенен целенасочен труд и безотказни благородни усилия.

Продрум Димов