От дума на дума, та в... ДУМА
Полезни списъци
/ брой: 53
Прегледах списъците с годишнини на културните институти и събития и открих, че много от въпросните празници (годишнини и други) се намират в първите два-три месеца на годината. Може да не ги празнуваме всичките, но защо да не ги отбележим, защо да не си спомним за тях!
На 2-ри януари преди 125 години е изиграно първото оперно представления в България. Гледано с днешните ни очи, то може да е било остаряло. Но тогава е радвало зрителите и е било повод за гордост... За да се стигне до днешното високо равнище на оперните ни представления, на които ръкопляскат при гастролите им по цял свят.
Следват две драматично-театрални годишнини. На 23-и януари преди 10 години са дадени имената на два от театрите ни. Прекръстени са Народният театър за младежта в Младежки театър "Николай Бинев", един от водещите артисти в колектива, и Родопският драматичен театър в Смолян - на Родопски драматичен театър "Николай Хайтов"... Хората от моето поколение добре знаят заслугите на двамата - Бинев за родния театър и кино, а за родопчанина Хайтов е съвсем излишно да говорим - него ще го четат и благославят и идните поколения...
На 29-и януари се навършват 150 години от представянето в Браила, тогава и сега Румъния, на първия спектакъл на българския общонароден браилски театър на Българското театрално общество. Изиграна е с успех драмата на Добри Войников "Стоян войвода".
Като прескачам някои годишнини, влизам в месец февруари. На 5-и се навършват 65 години от откриването на Държавното балетно училище (днес Национално училище за танцово изкуство). Излишно е да говорим за приноса на тази институция.
Един ден по-късно честваме 120 години от утвърждаването на Закона за Рисувалното училище, днес Национална художествена академия. Мнозина наши големи художници са я завършили и сега България се гордее с тях.
На 11 февруари пък се навършват 160 години от основаването в Свищов на първото българско народно читалище под името "Българско читалище". То и днес съществува под името Народно читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови"...
Стигнахме до "наши дни". На 6-и март не навършват 105 години от преименуването на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките (БАН). Излишно е да обяснявам кой е този институт за науката ни.
А на 31-ви март се навършват тридесет и пет години от откриването в София на Народния дворец на културата (НДК)... Излишно е да говорим за заслугите, за приноса на този крупен институт (с неговите салони, зали и залички) за столичните жители. Там се провеждат, освен многобройните прояви на всички изкуства и приноса им за приобщаването на софиянци към културните ценности, и много обществени мероприятия от национален мащаб.
Интересно е да дешифрираме буквите НДК. Народен дворец на културата. И трите думички, от които е съставено "заглавието" на тази голяма къща, са на мястото си. Хората, които влизат вътре, могат да бъдат наречени НАРОД, толкова зали и залички (нека не броим коридорите и външния вид на сградата!) ни дават основание да я наречем ДВОРЕЦ, а многобройните постоянни или временни мероприятия, които се провеждат вътре, са не други, а КУЛТУРНИ...
След известно безцарствие, което властва и в цялата ни държава, за радост на културните ни дейци и всички посетители Националният дворец на културата започна да работи нормално. Откриха се много нови зали - казвам така поради новите им предназначения, в които се провеждат редовно полезни културни мероприятия. Обещавам специално да напиша за тях в други броеве на вестника.