По-добре да замълчи
/ брой: 31
Поскъпването на хляба е факт. Той съвсем естествено не е по вкуса на българина, който трудно свързва двата края всеки месец, макар че разходите за насъщния едва ли могат да се мерят с огромните суми, които ни прибират за парното. Та на фона на поскъпването министърът на земеделието Мирослав Найденов се опита пак да яхне вълната на народното недоволство и да трупа точки в своя полза. Този филм вече го гледахме с широко рекламирания стандарт за мръвките "Стара планина", от което Найденов блесна с уж грижа за потребителите, а фирмите още ближат рани.
Сега предстои стандарт и за хляба. По този повод преди дни министърът "откри", че качеството на хляба било ниско. Ами ниската цена не означава високо качество. Същевременно това, че хлебопроизводителите още в края на миналата година алармираха, че се задава поскъпване, им донесе гнева на Найденов. Защото виждате ли, те нямат право да говорят за цени и така попадат под ударите на закона за конкуренцията и започвало да понамирисва на картел. Дали обаче тази поредна популистка позиция ще продължи да лъска имиджа на министъра? Защото това са процеси, за които не трябва да си затваряме очите.
Консултативният съвет по зърното заключи, че нямало фактори, които да налагат поскъпване на хляба и че има достатъчно налично в страната зърно. Явно това би трябвало да ни успокои? Но цената на зърното, която, апропо, се диктува от международните пазари, продължава да расте. Продължава да върви нагоре и цената на брашното. Това поражда съвесем естествени подозрения, че в такава пазарна обстановка ще се появят спекулации. Пък и когато преди месеци е осъществяван износ на зърно, това е ставало на почти два пъти по-ниски цени от тези, на които сега би станал внос. Подценява се и проблемът, който хлебопроизводителите имат с големите търговски вериги. От бранша алармираха, че именно търговците са тези, които определят цената. Само преди ден стана известно, че шест хлебопроизводители от Видин са затворили фурните си. Това не е първата подобна информация. Врати хлопнаха и някои големи производители на хляб. Сигурно, господин Найденов, няма да измрем от глад, но е повече от ясно, че няма как хлябът да е на същата цена. Както и олиото, захарта и млечните продукти, и месните... Министърът обаче не смее да развали своя ореол на загрижен за българския потребител и обяви, че не знае дали цените на хранителните стоки ще продължат да растат. Те обаче вървят нагоре. Това показват и нашата родна статистика, и международните данни.
Преди дни ООН предупреди, че цените на храните по света са достигнали най-високото си равнище от 1990 г. насам и проблемът може да се задълбочи и да доведе до гладни бунтове. Организацията алармира, че цените на храните са се повишили за седми пореден месец, като през януари са надхвърлили рекордното равнище от юни 2008. "Тези високи цени вероятно ще продължат през идните месеци", предупреди икономистът на Световната организация по прехрана и земеделие Абдолреза Абасиян. Пшеницата, царевицата и соята са близо до рекордните си нива. България не е изолирана от международните пазари и каквото става по света, ще го дочакаме и у нас, включително и гладните бунтове. Американската икономическата криза, на която продължаваме да сърбаме попарата, го доказа. И е по-добре Найденов, вместо да продължава да ни заблуждава, да си замълчи, защото нито има как да въздейства върху международните процеси, нито пък у нас има законови механизми срещу спекулата на търговците.