Познати - непознати
Николай Хрелков - певец на борбата за социална справедливост
/ брой: 49
Той е извън обсега на най-забележителните ни люде в духовния ни национален генезис, но като поет, публицист и непоколебим борец за щастието на онеправданите, за социални и човешки правдини има своето място в най-новата ни история. Николай Хрелков е роден на 16 декември 1894 година в гр. Бяла Слатина. Завършва гимназия в София, макар че е имал голямо желание да се учи в Рисувалното училище, с което се разминава поради пропуснати срокове за записване. Още от юношеската си възраст проявявал жив интерес към литературата, а той се засилва още повече след запознаването му в столицата с младите по това време поети и писатели Теодор Траянов, Димчо Дебелянов, Николай Райнов и др. творци, сродени вече в националното ни литературно битие. Сприятеляването му с тях се оказва решаващо за неговото професионално бъдеще. Макар че постоянната оскъдица го притиска и не му дава възможност да учи повече, той успява да се добере до по-високи духовни хоризонти по пътя на самообразованието. А за да изкарва прехраната си, работи като дребен чиновник в Министерството на финансите, коректор в издателство "Цвят". Междувременно (1917-1918 г.) отбива военната си служба и участва в Първата световна война. По-късно, по време на следвоенната стопанска и политическа криза и разруха, работи и като служител по доставките на малочислената ни войска с облекло и обуща. Кървавият деветоюнски преврат през 1923 г. го сварва като контрольор по трамвайната линия София-Княжево.
Младият Хрелков избира окончателно своя житейски и творчески път и още в началото на 1919 година влиза в редовете на БРСДП (т.с.). От 1922 година се сближава с Антон Страшимиров, Гео Милев, Христо Ясенов, Марко Марчевски, Людмил Стоянов и др. Особено плодотворни са творческите му общувания с Гео Милев, с когото редактират заедно сп. "Везни" и полагат основите и на сп. "Пламък". След априлските събития от 1925 година е подложен на полицейско преследване, минава незабавно в нелегалност, емигрира във Виена, където е куриер на Задграничното бюро на БКП. Налага се често да прекосява нелегално граници и по време на едно пътуване до Загреб е заловен и осъден през 1927 година на строг тъмничен затвор в гр. Нови Сад. След излизането си заминава под чуждо име за Париж, откъдето се завръща през 1928 година в България, като нито за миг не напуска избрания вече път.
Успява да започне работа като библиотекар в МНП през 1931 година, става един от основателите и ръководителите на Съюза на приятелите на СССР и Съюза на трудово-борческите писатели, оглавяван от Тодор Павлов. След девети септември 1944 г. се включва активно в духовния ни и обществено-политически живот. По негова инициатива се създава през 1948 г. културната бригада "Република" (Елин Пелин, Александър Балабанов и др.), с която организира литературни четения в София и страната.
Николай Хрелков се увлича в литературните си пристрастия още през най-младите си години. Поел в бързея на политическите стълкновения, той не се колебае да прегърне марксическите идеи, прописва стихове и още в първите му творби се чувства спонтанното му сродяване с динамиката и стремежите на трудовите хора в борбата им с експлоататорите и кожодерите на народа ни. С остри социални произведения сътрудничи в "Червен смях" и "Социалистически поглед", в списанията "Везни", "Хиперион", "Пламък", "Нов път", "Наковалня". И в следващите си литературни изяви в "РЛФ" "Кормило", "Заря" и др. издания той се явява още повече като твърд и безкомпромисен проводник на критично-реалистичното направление в тенденциите на литературното ни творчество през 30-те години на миналото столетие. От този период твърде впечатляващи с идейната си атмосфера са стихотворенията му, посветени на погрома на Септемврийското въстание - "Сън", "Разгром", "Песен, "Недовършена страница" и др.
Тази сюжетно-тематична линия авторът следва още по-осезаемо в началото на 30-те години, когато излизат от печат баладите му "Среднощна коситба", "Балада за три сестри", "Смърт под Габровница". Критиката обаче намира за своеобразен връх в идейно-емоционален и художествено-естетически аспект баладата му "Среднощен конгрес" - творба, която е гневно осъждане на кървавото минало на войната и сурово предупреждение към бъдещето.
Съвършено друга, ведра, креативна атмосфера дишат творбите му след деветосептемврийската победа през 1944 г. Авторът откликва искрено и заселва в стиховете си възторга на младите, благодатния съзидателен труд на народа ни, тръгнал да изгражда ново, социално справедливо общество, мечтано от загиналите в антифашистката борба. Такъв благороден въздух ни облъхва, когато се потопим в мислите и преживяванията на поета в оптимистичния свят на произведенията му "Девети септември", "Знамето на свободата", "На класата", "Димитровград" и мн. Др.
През тези разкрепостени за духа му години Николай Хрелков сериозно натоварва своя творчески потенциал. Настъпва и в сатиричния жанр, бичувайки нравствените недъзи на нашия съвременник в сатирите се "Благоразумният", "Мисли мои" и "Нашенските маяковци". Усилено събира материал за отдавна замисления си роман "Последният бой" и се заема с основно преработване на своето емблематично произведение - "Среднощен конгрес", подготвяйки го за ново допълнено и преработено издание.
Последните години от живота си прекарва в Горна баня, където умира на 25 август 1950 г.